Големите загадки

  • 655 089
  • 10 937
# 10 935
Ами, ina, не виждам нормален вариант всичкото сумарно нещастие в живота си, човек да си го е предписал сам и после, когато локалното му в тоя земен път Аз срещне вселенското му Аз да не му хвърли един хубав, компенсаторен тупаник.

Е, разбира се,  оправдание на оня астрален Аз може да се измисли винаги. Ще каже някой - не бе, когато умреш всъщност се събуждаш, отваряш си взора за много измерения и нива на съществуване, а когато живееш теб те има в изолация, за да научиш неща, които после се прибавят към цялостното ти израстване.

Това обаче е за аматьори. Истината е, че трябва да въстанеш срещу този оковаващ цикъл. Трябва да дораснеш за революция. Да кажеш майната ви небеса, не искам нищо да уча, не искам нищо да знам. И да им покажеш среден пръст. И така да живееш. Едва тогава душата ти става завършена и се счита за готова да бъде дарена с несъществуване.
Ако приемем, че след земния край има друго наше "аз", друго измерение или ниво (каквото и да е, няма как да го дефинирам) и не съдим с други мерки и критерии (щото ако го има нещото, и мерките му може да са различни), а ползваме земните си такива (в това си тяло и ум сигурно не можем и да имаме други), бих казала (и съм го казвала) съвсем същото Simple Smile
Обаче си представи, че за онова ни "аз" сегашното ни "аз" със неговите мерки и критерии е като малко дете, което иска да изяде 1 кг сладолед наведнъж, отказва да ходи на училище и да си пише домашните и тропа с краче на всичко, което не харесва, но родителите знаят, че трябва да му наложат, картината се променя и бих се замислила. Ако вярвам, че има друг свят и друго аз, моя свръхдуша, която е написала сценария и главните сцени на живота ми на земята, може би ще се сдобия с търпението да преживея това, което не мога да променя, нито ще искам да променя непроменимото. Но тъй като не го знам, и търпение ми липсва, и желание да променям имам в излишък, въобще - типично землянско дете от горния тип, само не обичам сладолед Simple Smile
Виж целия пост
# 10 936
Значи и да вярваш и да не вярваш, и да имаш търпение и да нямаш, пак ще си минеш през същото, само субективното ти обяснение ще е различно. Оттам вероятно и удовлетвореността, че трупаш нещо (ако вярваш) vs. кофти вкуса на безсмислието на всичко (ако не вярваш).

Тоест, ако вярваш поне ще приемаш житейския си път по-леко, защото психиката ти ще си е създала защитна стена срещу механизмите на физическата реалност, чието безразличие ѝ е трудно да осмисли.

А когато/ако осъзнаеш, че живееш именно в захаросана представа тешаща първичните страхове на всяко разумно същество, подобно на луд в стая с дунапренени стени, тогава ще им покажеш въпросния среден пръст на тия горе и ще изядеш един сладолед насила, за да е по-убедителен жеста. Пък ако всичко се окаже вярно какво ще ти направят, най-много да те поздравят, че счупи успешно зубърското клише на трябва да уча, трябва да се развивам. Ми няма пък, ще се завивам. Не съм го измислил аз и няма да ви играя по свирката.
Виж целия пост
# 10 937
Аз пък се чудя ако наистина има прераждане и целта е да се научат определени уроци и да се прекрати цикъла на прераждане то какво се случва после след като този цикъл свърши 🤔
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия