Е, разбира се, оправдание на оня астрален Аз може да се измисли винаги. Ще каже някой - не бе, когато умреш всъщност се събуждаш, отваряш си взора за много измерения и нива на съществуване, а когато живееш теб те има в изолация, за да научиш неща, които после се прибавят към цялостното ти израстване.
Това обаче е за аматьори. Истината е, че трябва да въстанеш срещу този оковаващ цикъл. Трябва да дораснеш за революция. Да кажеш майната ви небеса, не искам нищо да уча, не искам нищо да знам. И да им покажеш среден пръст. И така да живееш. Едва тогава душата ти става завършена и се счита за готова да бъде дарена с несъществуване.

Обаче си представи, че за онова ни "аз" сегашното ни "аз" със неговите мерки и критерии е като малко дете, което иска да изяде 1 кг сладолед наведнъж, отказва да ходи на училище и да си пише домашните и тропа с краче на всичко, което не харесва, но родителите знаят, че трябва да му наложат, картината се променя и бих се замислила. Ако вярвам, че има друг свят и друго аз, моя свръхдуша, която е написала сценария и главните сцени на живота ми на земята, може би ще се сдобия с търпението да преживея това, което не мога да променя, нито ще искам да променя непроменимото. Но тъй като не го знам, и търпение ми липсва, и желание да променям имам в излишък, въобще - типично землянско дете от горния тип, само не обичам сладолед