Има ли недостиг на работна ръка?

Състезанията за важни, защото резултатите от тях се вземат за кандидатстване в математическа гимназия след 4 клас. А истерията по математичесите гимназии се дължи колкото на болните амбиции на някои майки, толкова и на факта, че между 5 и 7 клас има огромна дупка- на пръстите на едната ръка се броят добрите училища за 5-7 клас. Математическите гимназии са като спасителни острови в тази дупка.

Е, не чак цифрите да им говорят, но смея да твърдя, че съм сред математици и имам някакви наблюдения- дори момичетата са с такива заложби (аз не и развалям статистиката в рода ). Никой не е ходил на състезания и уроци, та ми стана интересно. За мен талантите са това, иначе е ясно, че човек се упражнява, но чак пък и екстра учители... Както и да е.

Благодаря, thewishmaster, това разбрах по-добре.

ПП

ЛиЛу, тук вече е прието децата да ходят на 1001 уроци, математика вкл. Познавам някои, които мразят всичко математическо, но родителите им ги тикат да се напъват и да кандидатстват. Безумие, дано не изперкам до там, когато стане време за дъщеря ми. Засега съм супер доволна от нейното ОУ.

Оставяла съм дете да спи по време на урока, защото не е спало през нощта, а през деня няма почивка от уроци.

Темата не е за това де.

Ами нали за да започнеш собствен бизнес трябва някакъв първоначален капитал. От къде да вземат пари хората като с тези заплати не могат един лев да спестят. Аз ако можех бих стартирала бизнес, имам някои идеи, но нямам пари. И така се завърташ в един затворен кръг.

Много би ми било интересно какво имаш предвид под бизнес, който разчита на разликата в стандартите.

Не ми се иска да разводнявам темата с такива очевидни подробности. Да, ще има предизвикателства, но не е задължително да се започва мащабно за да се иска голям начален капитал. Навремето когато започвах в България беше от нулата, после в Канада също - и на двете места първо използвах подизпълнители за изработване на заготовките в най-малки възможни серии, а в последствие много от нещата поех изцяло. С добри идеи и план за постепенно разрастване нещата се получават и с минимални първоначални инвестиции. Естествено си зависи много и от идеите. Разликата в стандартите имам предвид за производство на малки серии уникални продукти за които китайците не биха се сетили или заинтересували, а на Запад е скъпо организирането на толкова малко производство. Познавам много хора останали в България подизпълнители на западни фирми за конкретни малки проекти или части от тях, а постепенно след това добавящи и свои изделия към създадените канали за поръчки и пласмент. Когато е само разработване на проекти е още по-лесно по отношение на първоначалните инвестиции, но най-голяма доходност се получава от разработка дори и на малко изделие, но мултиплицирано в производство. Очевидни неща са, но навремето ми беше много трудно това в България като се разчиташе само на вътрешния пазар понеже Европа беше много трудно достъпна. В Канада ми беше много по-лесен достъпа до световните пазари точно както сега от България европейските. Щом в Канада при този висок стандарт мога да произвеждам нещо и да го продавам с прилична печалба в целия свят защо това да не може да стане и от България при 2-5 пъти по-нисък стандарт спрямо Канада водещо до по-ниски разходи за производство.

yahoo, разсъждавала съм за горните неща (само маркирам твоите думи ' Българите като цяло са достатъчно умни и находчиви и поставени в подходяща среда го доказват.').
Има няколко фактора, които в никакъв случай не трябва да звучат като оправдание, а просто да ги отчетем като фактори:
- нямаме поколения от предприемачи. На запад имат традиции в това отношение. На нас ни се налага да се учим сами, което не е проблем, защото информацията сега е в изобилие. По-скоро е в нагласата, рискът, който всеки е склонен да поеме. И според мен тук, в България сме малко назад в това отношение.
- фирми с регистрация в България пробиват доста по-трудно на европейския пазар. Все още думата България в главите на западняците е свързана с 'изостаналост', 'корупция' и подобни негативни неща. При равни други условия, ако същият този човек създаде фирма, например в Австрия, то само заради едното GmbH и австрийския адрес и телефон, тази фирма ще бъде по-добре приета от потенциалните клиенти спрямо ООД (Ltd.) и български адрес. За съжаление предразсъдъците съществуват все още.
И точно заради това процъфтяват тук кол центрове и подобни на големи западни фирми: ниски данъци, евтина работна ръка, нямат проблем с имиджа, защото централите са на запад.
Напълно съм съгласна с теб: стъпка по стъпка; клиент по клиент и нещата могат да се случат и в България, защото сме изключително конкурентноспособни относно себестойност спрямо качество на продукта/услугата.

В някои фирми все още шефа си е първо поколение комунист. В други застъпват синовете им, които въпреки " светлия пример", още повече омазват положението, като се опитват да прилагат западни тактики, обаче наполовина.

Разбира се, че не е нужно да се започва мащабно, но все пак трябва да има нещо насреща от рода на 2000-5000лв. Дори и такива суми са непосилни за някои хора. Аз дори и заем не мога да взема, защото нямам никаква собственост. А в много случаи трябва да имаш и средства да се издържаш преди да дойдат първите приходи.
Free Agent, така е. Повечето хора със собствен бизнес, които познавам са били (или родителите им са били) директори на заводи/предприятия, които после си приватизирват.

Аз пък да ви кажа, че се запознах с преки наследници на мастити още действащи комуняги. Младо, много симпатично семейство с две хубави дечица, всички скрити в китно германско село. Никой не работи, немски научили, живеят си спокойно и скучно и уж имат бизнес. Ама с българска фирма и наистина наужким. Голям майтап настава като вземем останалите от компанията да плюем политическата върхушка. Те веднага стават и се заемат с барбекюто и въобще слугинажа около купона, само и само да не участват в разговора. Викам си, гледай сега, какво като родителите им крали и още крадат? 😂

Що ли ми напомнят на дъщерята на бившия шеф на мм? Ама тя се е разделила с нейния и той си е дошъл в БГ.

Базила, дай ми телефона на братовчедка ти. Ще й намеря офис мениджър - моя приятелка, върнала се от Канада.

Аз съм от земеделски район и познавам хора, които работят такава работа. Обикновено срещу мизерни пари, разбира се. Нали, казваме, като има нула лева собствен доход, защо не се хваща за 500 месечно на нивата? Ще се опитам да обясня как мисля аз... Понеже и ние имаме малко земя, се е случвало да поработя два часа на полето - мдаа... слънцето ти напича главата, сянка няма, облива те пот, не ти стига сила... поне на мен. За два часа съм извън строя. А вие казвате всеки ден по осем часа за 500 лв.? Нее, като се иска тежък труд, айде поне 1000 дайте на хората... Разбирам ги. Добре, айде аз да съм изнежена, а те да са яки. За да се върши тежък труд обаче, човек трябва стабилно да яде. Как с 500 лв. месечно да си купува месо и достатъчно хубава храна? Случва се и докато си на полето да завали дъжд... В този случай следва и 500-те лева да стигнат за лекарства. Та на теория, стоейки в хубавия офис с климатик, може да не разбирате какъв е проблема на тези хора да приемат офертата, но аз съм била   там на терена, където се развива действието, и ги разбирам... Работодателят да им предложи повече, ако не може - него не го бива за съответния бизнес. Поне да не бъде толкова учуден защо няма кадри.

Този,  дето дава идея да се работи кърски труд за 500 лв. на месец,  първо да се пробва сам и после да акълува.
Хич няма нужда да разказвам какво е. Който има склонност към фантастиката - да се пробва.

+1 за това, че не бих работила за 500 лева. Искрено се възхищавам на хората, които го правят, плащат сметки, хранят се и гледат деца при това. На мен на времето ми казваха: "Учи, за да не работиш" и честно казано има нещо вярно в тази мъдрост.

По отношение на инвестициите: ако четете статистики, ще видите, че те не са това, което са били преди примерно 5 години и че постоянно се изтеглят инвеститори от България.

Иначе глад за кадри в България има и ще става все по-голям.