Захранване Водено от Бебето/ Baby-Led Weaning Тема 11

Ох, мами на неядящи деца, разбирам ви повече от прекрасно! Ако знаете от кога се каня да пиша тук за съвет, но после все си казвам Айде да изчакам още малко, може пък да прояде ...Как ли пък не 😂 Моята госпожица е на 15 месеца, но повече от 5 хапки от КАКВОТО И ДА Е никога не е изяждала. Отдавна не готвя специално за нея, предлагам й от нашата храна, виииинаги сядаме да се храним всички заедно, опитва от всичко, но дотам. Използва доста прилично и вилица и лъжица. Опитва, хапне 2-3 хапки и после започва едно хвърляне, размазване по таблата, че и напоследък се маже до лактите чак все едно със сапун се сапунисва! Чудя се какво не правя като хората!!! Ако и сложа в чиния, изсипва я. Стремя се да запазвам спокойствие и да не се врязвам много, знам, че така изучава храната и т.н, но вътрешно подивявам като почне да маже. Затова й слагам само по 2-3 парченца на таблата и като(ако) си ги изяде, слагам нови. Чудя се нормално ли е на 15 месеца да продължава да се държи както и на 6?! Все пак след 9месеца изучаване,размазване и хвърляне, така ли не я изучи таз храна ?!?! 😂😂  Иначе и ние се кърмим редовно, през деня 3-4 пъти, нощем пак толкова. Пробвала съм да не й дам да суче, за да огладнее уж, няма братче, пак същия резултат! Понякога успявам да я донахраня  след като слезе от столчето, почне да си играе и идва от време на време при мен и аз й давам хапчици в устата. Започва да ми понатежава и кърменето, иска ми се да заместим поне 1 -2 хранения, но въобще не виждам как може да стане това.
Ох, помрънках доста, но адски имах нужда от това, а и знам, че ще ме разберете!

А бе те и моите на две години и три месеца още си играят с храната и то често.  Само дето аз съм друг чешит и не им цепя басма.  От може би половин година в момента,  в който  почне да ми писва от играта с храната и ги свалям от масата.  Ама и те имаха заместени хранения. 
Сега понеже учим цифри и на печката има електронен часовник обявявам край на яденето когато цифричките станат толкова и толкова... Ако до тогава не са се нахранили или си играят  с храната,  ще ги сваля.  И ги свалям, ако си играят или ми правят на инат и не искат да ядат,  щот не им е любимо.  Много пъти са си лягали гладни.  Аз алтернатива не давам.  Каквото има в чинията -  това е.  Ако тяхното ядене е различно от нашето първо ядат децата,  ние по-късно.  Единствено в случаите когато  категорично знам,  че нашата манджа е много  нелюбима сядам  с тях. 
И сега да се уточня -  свеки готви солено,  мазно и със запръжка. Та нейни манджи децата  ядат едно на петдесет... А тя праща за сина си всеки  ден... (живеят на 4-5 км от нас...).

Моята е на 18 месеца и е същата! Поне да имахме една крайна цел, "още 5 месеца и ще мине" ама не! И историите "о и моето мяташе цял месец или два" въобще не ми помагат! 🤪

Аз си мисля, че в даден момент го правят на инат и да се бъзикат с нас,майките. Това поне виждам по моя хубостник. В яслата яде до пръсване,с баба си в моя град яде до пръсване, с мен се лигави, тръшка и след като засити с 5хапки става от масата или почва да припада по стола, да хвърля салфетки или части от храната. Издивявам, стискам зъби и го гоня от масата, особено ако е сутрин. Ако е вечер или обяд го занимавам и си говорим, докато хапне или не мивдигне кръвното
2г и 4 м.

Според мен или имат много капризен вкус и им харесва нещо точно определено, по определен начин, или се касае за инат и лиготии... По малкия виждам, че когато разбере, че нещо ме дразни, го прави нарочно - като хвърлянето на лъжицата с храна в нея, той дори ми се смее и ме наблюдава, ако се опитам да му я взема, я крие и се забавлява. Сега поне се разбрахме и само ми бута ръката, когато не иска 😁.
Затова гледам да не му обръщам много внимание на маймунджилъците, че като усети почва нарочно. Може да е супер гладен, но ако не му харесва, ще предпочете да седи гладен 🙄.  Надявам се, че като стане по-голям, ще може да си каже какво му харесва да яде и да ме улеснява...

Ох... Аз се опитвам да не се съобразявам кой какво обича,  защото иначе ще ядем 7-8 манджи.... Готвя каквото съм си наумила и това е... Иначеее аз обичам едно,  двете  деца също забелязвам имат различни вкусове,  за баща им да не говорим... Той милия все нещо  не долюбвал... На него  най-малко му угаждам засега.  Кат не му аресва -  на село  да поръча на мама си кот иска или в стола на работата....  Иначе  ако тръгна  с четирима ни да се съобразявам отиде по цял ден в кухнята.

Ох това с харесването и нехаресването определено влия на изядените количества. Моя си има любими неща от които яде плашещи количества, например страри картофки в еърфраера, от тях последния път изяде количиество като възрастен, също баницата на баба си 😳 За сега на всяко хранене давам по нещо, за което съм сигурна, че ще го изяде към останалите неща. Много често обаче приключваме храненето с кисело мляко или банан, но каквото това.

Vartoglava, моите адмирации за непукизма! принципно много ми допада начинът ти на действие и съм съгласна на 100%.  имам голяма дъщеря на 10 години, която е тоооолкова капризна, че наистина яде 5-6 неща и може да гладува и една седмица, но няма дори да опита нещо различно от познатите й любими храни. В жив ужас изпадам с това хранене вече. Гледам да угодя на всички и често ми се случва да готвя по 3 различни неща сутрин, обед и вечер, но няма и няма угодия. Заканвала съм се хиляди пъти, а и съм го правила-да сготвя нещо което аз реша за всички-тя си ляга гладна а на мен ми е гузно. И на другия ден Айде пак някоя от познатите 5-6 манджи. И понеже с голямата са големи мъки, толкова се надявах поне малката да е ящна 😔

Благодаря. 
Дано не изпадам в твоето  положение.
Това е една от причините още от сега да пречупя "съпротивата".  В крайна сметка и аз поприкляквам,  но за момента е с по-голямо количество салата или купичка  кисело мляко (млякото като сз примерно,  ако не са обядвали).   Дано остане така,  че инак не ми се мисли за боклуците,  които  може да допълнят храненията.  Да видим до кога ще издържа.  Стискайъе палци.

И аз процедирам като Въртоглава, но при мен и купичка с мляко няма. Откаже ли манджа спи гладен на обяд и следобяд пак давам същата манджа. Ако и тогава откаже преди кърмех и на вечеря вече беше озверял от глад и ядеше каквото му дам. Имаме познато дете, което на 5 години яде само захарни изделия и тестяно. Това няма да го допусна и освен на закуска хляб гледам да не давам

Успокоих се, чувствах се много зле, че понякога остава гладен.
Аз давам хляб със супата. Знам, че много обича макарони и 1 път седмично правя макалони или спагети, или лазаня.
Сега ми е лесно в яслата яде разнообразно.
Единственото купешко, което давам е rise up, само защото са без захари, консерванти и прочие боклуци.
Сладко не е близвал, освен мед в печиво. За сега удържам фронта.

Gattaccio2, към 18м.(при някои по-късно, при други по-рано) започват и инатите моменти и много деца започват да капризничат и да изпадат в истерии, ако настояваш да ядат(определено нещо или само в кухнята, не на холната маса).
Бъди категорична и постави правила, че щом започне да хвърля-слиза от масата. Казваш, че я кърмиш...та няма да остане гладна Ограничаването на кърменето може да я направи по-раздразнителна и пак да не желае да яде.
Правило и за това, че слезе ли от масата-ядене няма. Не се яде в хола, на холната маса, докато играе или да я гониш с лъжицата. Племенникът ми е на 8, още яде на почивки и си става от стола, като му скимне.
Това с малкото парченца е ок, тъкмо няма да съсипва много храна.
Ако в момента и растат зъби е възможно да изпитва дискомфорт и като хапне няколко хапки, да я заболява някъде. Или да и доскучава. За това лекарството е да знае, че или яде сега или няма...колкото и да и е скучно. 
Ниският апетит понякога е признак на анемия-желязодефицитна или такава на Б12, даже май и при вит.Д намаляваше апетита. На 12м. как и бяха изследванията?
Моят голям син беше с по-тежка анемия и прояде към година и 5-6 месеца. Преди това ядеше краставици, кисело мляко, кубчета ябълки. Живееше само на кърма почти. Но това беше симптом, не причина. Аз бях с анемия още по време на бременността, после също, той също все беше с нисък хемоглобин. Та докато не ги коригирахме тези неща с добавки, той нямаше желание и апетит да се храни. Месец след започване на добавките имаше коренна промяна-хранене, сън, движение. Та ако има нещо придружаващо, освен липсата на апетит, може да и пуснеш едни изследвания.

Дези, много ти благодаря за отговора и съветите! Нямам представа как й е хемоглобина, ние живеем в Италия и тук не се правят рутинни кръвни изследвания на децата. Тя е изключително енергично дете, вечно заета с правене на някоя беля. Расте и се развива нормално, дори е по-едричка от доста връстници, та не ми е минавало и през ум, че може да има някакъв здравословен проблем свързан с апетита. При нея сякаш липсата не е на апетит, а на интерес. Иначе ако аз ям нещо, бърза да ми го дръпне. Осъзнавам, че от зор поне нещо да хапне, аз й създавам лоши навици -давам й в устата, докато тя си играе. Ще променя правилата и наистина ще разрешавам да яде единствено на столчето, иначе няма да изляза на глава с нея. Само че се чудя какво да правя с кърменето?!? Тя като знае, че дори да не яде на столчето, после пак ще си “хапне” мляко, какъв й е стимулът?

Кърменето не бива да се използва, като наказание. Т.е. нарочно да се ограничава, за да получи детето урок и "ето, като не ядеш, няма и да те кърмя". Или "отпускането" му да е с внушаване на детето, че сега му е дадено, защото се е държало добре и си е изяло обяда.
Банално, но е истина това, че то не е само хранене, използването му, като "оръжие" за постигане на някакси цели, малко е като емоционален шантаж. Като да използваме секса или милувките, за да шантажираме партньора си. Като това не го пиша, като обвинение към теб...давам една пресилена версия, за да погледнеш от друг ъгъл
Има варианти да ограничиш кърменето, като не създаваш усещане у детето, че е с конкретна цел и заради твърдата храна. Яна Мицева има хубава и практична статия за отбиването https://www.lifelines-eft.com/bg/otbivane/ Като идеята ми не е да отбиваш, а да намериш някакви идеи за отлагане/заместване на кърменето в някакви ситуации.
Децата имат силен инстинкт за самосъхранение и като секне кранчето уж прояждат, обаче не винаги е по "здравословен" начин. Т.е. един натиск може да я тласне към злоядство по-нататък.
Иначе, в тази активност може да се крие причината. На тази възраст откриват все повече света-скоро са проумяли, че са отделни личности от мама, вече се срещат с други деца, много хора, прохождат, намират нови варианти забавление и учене. И да висят на тоя стол повече от 10 минути е голяма досада 😂 Та освен да минете някак през този период, с повечко броене до 10, дълбоко дишане и незадълбаване...не знам каксо друго. И въвеждане на ясни правила-ок, оскаш да играеш, но се яде само на масата и от закуска до обяд няма да има оризовки/солети, бананчета и подобни. Ако искаш да яде-храниш се на масата с всички нас. Няма да умре от глад, но пък ще се научи, че има време за игра, има и за хранене.

Благодаря отново, Дези, хубава е статията и ми даде някои идеи.  За щастие малката не ме търси често за сукане, а аз започнах да се въздържам да й предлагам, за да си “дояде”, оставям от няколко дни само тя да ме търси ако има желание. Може би трябва да мине известно време за да се повиши апетита, ще се въоръжа със слонско търпение. Иначе не предлагам гризки или бисквити или каквото й да е между храненията. Никога не съм настоявала или насилвала да изяде нещо,
аз предлагам, тя разполага. Имам си обеца на ухото от опита ми с голямата дъщеря-срам ме е, но като бебе дори съм й стискала носа, за да преглътне...Резултатът-сега си имам найййй-злоядото дете на света. Няма да повторя тази грешка с малката!
Между другото днес напипах 3 прорязали кътника, може би и те са й дали бая зор през изминалите месеци...
Още веднъж-благодаря за отговорите, малко по-спокойна се чувствам. ☺