Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 56

  • 39 993
  • 743
# 450
Рени, съжалявам за пропуска, но ехографа е задоволително изследване за два пъти годишно. С тая радиация, от скенери, сцинтиграфии ще завъдим още.
Аз имам два пет скенера, Дори с мойте два рака не посмях ежегодно да го правя
Виж целия пост
# 451
Нито за миг не си позволих депресия. Което е било, няма да се върне. Гледам се - без коса, без нокти, изгоряла, грачещ глас, а и плюс 3 кг и всеки ден ходех пеша 5 км. Сега се укривам от слънцето. Хемоглобинът ми е стигнал 132. Мисля, че отчаянието може да се пребори, когато умът е ангажиран с друго.
Аз проведох моето лъче в Сити клиник онкологичен център, но чух, че в Онкологията имат много хубава съвременна апаратура. Моята доза от 50 mG беше разделена на 20 процедури. На някои места е на 25. Изгорях последните 5 дни. Предполагам, че Онкологията е добър избор, ходи се всеки ден и близостта е важна. В България се насити с добра апаратура за лъче на много места. Angel 5, ако си от София, мога да помогна, например да се срещнем. Много позитивна съм. Съвсем наскоро извлачих съученичка, която се беше потиснала като теб. Сега е по- бодра наистина.
Виж целия пост
# 452
Ангел 5, депресията е тежко заболяване, всеки от нас различно приема болестта. Аз се спасих с работа. 7 дена в седмицата. Ако нямаш стимул за живот по добре потърси помощ от лекар. Близките и приятелите са от помощ, но и те страдат с нас. Ако можеш намери си хоби, моя приятелка затанцува, друга си намери гадже, трета почна ново висше. Кой както може. Но депресията е бич.
Аз самата не се депресирах, въпреки че работодателя ми ме изгони защото съм щяла да умра. Е не умрях и изпълних всичките си мечти. Нова работа, нова държава, детето ми в езикова, имам страхотно гадже. Е верно сега пък рецидив, ама и него ще шунтирам. Пътувам,живея, радвам се. Поне това направи рака с мен. Много съм щастлива че съм тук. Всеки ден ми е подарен, за да му се радвам. Дано намериш сили да се отърсиш от депресията.
Виж целия пост
# 453
Lamanche оттук нататък е добре да се пазиш от слънцето, не само това лято, а и после - опасно е за нас след химия и лъче - шапка, шалче, чадър, аз на плажа се увивам като арабин Grinning с тениска шапка и шал отгоре  Grinning е във водата не може естествено.
Скрит текст:
За пенсионирането - искай протокол за ТЕЛК от ЛЛ, те ще ти кажат къде да го занесеш. Ще получиш писмо с дата за явяване на комисия ТЕЛК. Там ще те оценят с някакви проценти трудоустрояване, пенсия и други соц добавки, не е кой знае какво, но все е от полза. Не е временно, пожизнено е, процентите падат с времето, като ще си най-малко с 50%, поне по сегашните закони.
За изгорялото след лъчето препоръчват крем с невен, има такъв Krauterhof в ДМ. А може да си направиш лесно и домашен.
Виж целия пост
# 454
Не трябва да има и помен от отчаяние и депресия. Живота продължава, и колкото и трудно да е положението важното е, винаги ще се случи нещо хубаво. Аз гледам така на нещата, че щом са ни се струпали такива проблеми в последно време, значи ни очакват също толкова хубави неща в бъдеще.

Цитат
Ангел 5, депресията е тежко заболяване, всеки от нас различно приема болестта. Аз се спасих с работа. 7 дена в седмицата. Ако нямаш стимул за живот по добре потърси помощ от лекар. Близките и приятелите са от помощ, но и те страдат с нас. Ако можеш намери си хоби, моя приятелка затанцува, друга си намери гадже, трета почна ново висше. Кой както може. Но депресията е бич.
Аз самата не се депресирах, въпреки че работодателя ми ме изгони защото съм щяла да умра. Е не умрях и изпълних всичките си мечти. Нова работа, нова държава, детето ми в езикова, имам страхотно гадже. Е верно сега пък рецидив, ама и него ще шунтирам. Пътувам,живея, радвам се. Поне това направи рака с мен. Много съм щастлива че съм тук. Всеки ден ми е подарен, за да му се радвам. Дано намериш сили да се отърсиш от депресията.

Вярно е и близките много тежко го преживяват. Но заради нея всичките сме се стегнали.
Майка ми се грижеше много за мен, а сега аз и връщам. Превърнах се в дете "хеликоптер" Grinning. Само да се оправи и ние ще попътуваме, че доста и се насъбра: рак, голяма херния, перитонит, изпускане след катетеризацията и тежка пикочна инфекция (която от днес лекуваме с втори антибиотик). Надявам се да се оправи от инфекцията по-бързо за да започнем лъчелечението, защото всеки ден е от значение. Вече се минаха 36 дни от операцията.

Рака и някои други болести имат това положително качество, че водят до едно преусмисляне на важните неща в живота. Сега гледаме с други очи на дребните проблеми, които преди ни пречеха много.

Виж целия пост
# 455
Фри, страхотна си на снимката  с шала. Благодаря за отговора. Май съм тъпа, но не разбрах, след ТЕЛК пенсионер ли ще съм вече?
Виж целия пост
# 456
Пак аз!
Сърдечно благодаря на тези, които са ме разбрали, благодаря и на останалите. Признавам, емоционална съм, не така оптимистична и греша, и прибързвам в реакциите си.
Извинявам се, ако съм уплашила, стреснала, напрегнала, подразнила излишно някого. Целта ми беше единствено да помогна хората да вземат информирано решение. Да, има страхотни лекари в България, благодарение на това майка ми е жива 18-та година от първоначалния РМЖ, 4-та година от рецидив на РМЖ и година и половина от рак на пикочен мехур, при това в съчетание със сериозни съпътстващи заболявания. Но има и такива, заради които баща ми си отиде млад, целия в разсейки, докато компетентно го лекуваха с ранитидин и спазмалгон, не виждаха нищо на ехограф при тумор колкото юмрук.
Категорично за съм за конвенционалната медицина, в  това число и лъчетерапията, никъде не съм я отрекла. Просто има значение как, на какъв апарат и от кого се прави, колкото и това да не ни се нрави.  Радвам се и най-благородно завиждам на всички, които са имали късмета и щастието от раз да попаднат на правилните лекари и лечение и са така оптимистично настроени. Но, разберете, не при всички е така. Когато започнахме борбата с болестта все още нямаше интернет, нямаше литература, нямаше и толкова болни от рак, лутахме се и тогава най-голяма помощ съм получила от пациенти по болниците, които са споделяли перипетиите си, впечатленията, страховете, надеждите си, доверявахме се на т. нар. тук „слухове от типа една жена каза“, защото, опазил ме Господ, и за миг не ми е минало през ума, че някой от тези страдащи хора иска да ме подведе, уплаши, накара да се откажа от конвенционално лечение, заблуди. Всички тук сме големи хора и вземаме решенията си сами, и с колкото повече и подробна информация разполагаме, толкова по-голям е шанса да решението да е максимално правилно.
Стискам палци на всички в този труден път и желая ЗДРАВЕ!
Виж целия пост
# 457
Колко време след химия не може слънце, завинаги ли?
Виж целия пост
# 458
Предполагам, поне 1-2 години, но сама ще разбереш, защото аз в момента не мога за хляб да отида, без да се зачервя. Организмът показва, че не може, за плаж пък и дума не може да става. Вероятно много бавно тази свръхчувствителност ще отшуми, но химията се изчиства поне 6 месеца. Плуването , обаче, е полезно. Затова миналата седмица си купих специализиран бански и водна епитеза. Но още не съм ги пробвала. Искам да ходя на басейн. 😉
Виж целия пост
# 459
"Добър образен специалист с ехограф върши чудеса. Имам поне двама които да препоръчам. "

Бих се възползвала от препоръката относно специалистите.
Виж целия пост
# 460
Колко време след химия не може слънце, завинаги ли?
Колко време след химия не може слънце, завинаги ли?
  В момента съм на химия и да ти кажа хич и не се пазя от слънцето. Е, на плаж не си позволявам да ходя, но свободно си кръстосвам улиците и в най-голямата жега. Не съм се зачервявала , направо си имам лек тен на къси гащи и тениска. Май си зависи от кожата.
Виж целия пост
# 461

Колко време след химия не може слънце, завинаги ли?
 В момента съм на химия и да ти кажа хич и не се пазя от слънцето. Е, на плаж не си позволявам да ходя, но свободно си кръстосвам улиците и в най-голямата жега. Не съм се зачервявала , направо си имам лек тен на къси гащи и тениска. Май си зависи от кожата.
[/quote]

И аз не се бях зачервявала никога и не се бях пазила никога. Радвам се, че не ти въздейства, но все пак се пази. Може би при мен след лъчето стана проблема, все пак е минало по- малко от седмица от приключването му. Но имам алергични реакции и по ръцете, където не съм била облъчвана. Допускам влияние и на хормоналната терапия, пия от 1 месец нолвадекс. Една шепа илачи, ама нейсе...😉😉😉
Виж целия пост
# 462
Като стана дума за хормонална терапия. Знаете ли дали след
радикална хистеректомия, трябва да се приемат хормони? И кой лекар трябва да ги предпише?
Виж целия пост
# 463
Моята терапия е свързана с естрогенпозитивен тумор. Вероятно гинеколог трябва да каже какво да се пие след тотална хистеректомия, в зависимост от възрастта.
Виж целия пост
# 464
Рени, продължава с ароматазни инхибитори, ако тумора е хормонално зависим. Предписва ги онколога ти, който ти води наблюдението 5те години.
boni 623507 образните виртуози са доц. Василева от Правителствена болница и др Гергов от СБАЛО
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия