За тези, които четат любовни романи № 33

Стигнах към 30% на "Единственото истинско нещо" и дотам. Мудна ми е, вяла ми е, не става. И следващата ли е така?

Прочетох "Подарък от съдбата". Не съм възхитена, но не е и много зле книгата. Ще дам шанс и на кн.2.

На мен и втората ми беше така

Дали някоя от вас е запозната ,кога ще излязат следващите части на “Правилата на милиардера” ? Прочетох ги до осма и доколкото разбрах ще са 13 , а може би бъркам . Стана ми интересна , а пак с тези кратки “книги” нещо не мога да попия историята изцяло

Те са фен-превод едва ли ще е скоро, според мен.

От Ориндж обявиха, че скоро можем да очакваме Fight or Flight на Саманта Йънг на български.

А другите части в Wattpad ли са ,ако трябва ще ги метна на английски ,че нямам идея къде се качват
[b][/b]

Още не са преведени другите части, момичета, които превеждат казаха, че са в почивка временно и след това ще продължат с превода.

Книга 2 беше доста по-интересна. Кн. 3 е прилична. Започвам кн. 4. Като цяло поредицата е лека за четене.

Започнах една поредица с моторджии, която ми се е изплъзнала от погледа. Първа книга бива, малко посредствена ми идва, но вече рядко се докопвам до нещо , което вече не съм го чела под друго име. Предполагам на някои от вас ще им хареса. https://www.goodreads.com/series/153104-sons-of-templar-mc

На мен не ми хареса особено, четох я миналото лято. Четох, че другите от поредицата стават по-добри, но просто не ми харесва начина на писане/изразяване. Може да има общо с това, че авторката е австралийка (или от Нова Зеландия, не помня). По същата причина не ми допадна Amo Jones, но има голяма еуфория покрай поредната й книга, така че може да й дам шанс. Не знам дали сте чели супер хвалената поредица  Reapers MC - първата книга дори не я довърших.

Преполових Craving Rose вчера. Супер много ми харесва стила на писане на Никол Джаклин. Въпреки че героите й понякога се държат нелепо и детински, не знам колко пъти съм ги препрочитала. Ако сте чели Aces MC и The Aces' sons - 5 книга от втората поредица е - тя е за децата на героите от първата поредица. На мен тя и  Madeline Sheehan (знам, че на някои не им допада пък изобщо) са ми фаворити при рокаджиите, както и Jessica Gadziala. На Тили са ми много интересни, обожавам Hades Hangmen, но не мога да си представя случващото се в книгите като истинско, нещо, което може да се екранизира, да може да се случи в живота дори -  някак не ги възприемам точно като типични рокерски романи. Аз съм огромен фен на 'Синове на анархията', поради което започнах да чета изобщо такива книги, много ми е важно да мога да "вдъхна живот", както се казва, на героите, да си ги представя като истински хора, за да се насладя напълно на тоя тип истории. Получава ми се при много малко автори и не знам колко книги съм започвала и съм оставяла наполовина непрочетени. И както каза ShySun - пишат едно и също.

Reapers MC и аз зарязах първата, вече не помня защо. За Hades Hangmen авторката беше писала, че идеята се базира на истински случки. Разкрасено, разбира се, но...
Иначе харесвам австралийски и новозелански автори, но ми трябва малко време да "превключа" на техния английски. На Налини Синг ангелската поредица ми е много любима. "Птиците умират сами" още я помня.
Аз всъщност влязох да се оплача, че съм в читателска дупка – започвам, зарязвам... Май ще започна едно фентъзи, което отлагам от доста време.

+1
Жалко, че издадоха на български само две книги

Ох, и аз така! Почти всички книги, които започвам - зарязвам. Много ме дразнят тези авторки. Героините им са толкова смотани и такива патки...
Мисля да започна тази https://www.goodreads.com/book/show/40611401-slay

Последните седмици имах повечко свободно време и съответно прочетох няколко книжки, като сега стигнах до Колийн Хувър "Може би някой ден". Зная, че авторката тук има и фенове и такива, което не се разбират с нея, аз по-скоро съм от феновете й, разказите й са наситени с емоции, кахърни на моменти, но винаги позитивно завършват, което ме радва. Сега съм до половината на книгата и ми  е трудно да я оставя, към нея са написали и саундтрак и така песните в книгата добиват смисъл и слушайки ги по реда, в което се появяват в книгата и ме карат да съпреживявам нещата, абе някак ставаш част от героите. Песните много ми харесват, историята започва банално, но някак те грабва и те кара да четеш и четеш и да слушаш музиката. До средата съм, но ще я изям до довечера, просто исках да споделя емоцията и да я препоръчам съответно. 
Хубава книга, хубава музика.

аз "Съпруга до сряда" започнах и добре върви, но пак ще се разпиша като прочета докрая