„Zero waste“ и „Plastic-free“ като начин на живот – струва ли си?

Затварям ги с капачки и нищо не мирише, а и през няколко дни ги махам от къщата. Как ли пък няма да лея вода от 5 евро кубика за шишета, които ще хвърля. 😉

Пластмасата наистина е в плашещи количества, въпреки всякакви усилия.

Ето тук е тайната - нашата вода е включена в месечните ни разходи за блока. В някакви граници, разбира се, но никога не сме надвишавали - гледам да не разхищавам все пак. Ама е и уж задължително да се мият, набиваха канчетата на предните домсъвети че иначе ще плащаме глоби...

 

Да и аз в такива събирам хартиите. Затова се оплаквам, че И тях пазя и не хвърлям в хартиените отпадъци. Защото самите те ми играят ролята на кошове. Полиетиленовите торби пък събират пласмасовите отпадъци. Капачки събирам отделно, но те са ми лесни - носят се в офиса, където ги събираме за кампания. Лесни-лесни, и те са си пликче с капачки. И те са на балкона при другите.
Яростно рециклирам и когото мога - уча.
Но за да стане масово, трябва да е лесно. Да не се полагат никакви усилия. Най-малкото съпротивление е готово да откаже недотам заинтересованите и недотам упоритите. Както и тези, които не карат коли (тоест всички ученици, които трябва да си създават навици и почти всички студенти и пенсионери).

Контейнери пред блока си не държа да имам. Доста е грозно и гнусно около тях. Предпочитам място за още 2 коли на паркинга, а боклучарниците да са някъде скрити и по-далече.
Все тая. Ще го мисля как да го направя, защото усещането, че съм като клошарите няма да го поддържам повече. 100 евро за кофи за боклук няма да дам също. Превишава много пъти това, което съм готова да жертвам. Ще видя Джъмбо какво предлага. Ако консумира много време, нерви и пари, ще трябва Общината да помисли как да ни облегчи в процеса на рециклиране. Да ни продадат някакви подходящи за целта съдове. Само подсказвам на бъдещите кметове и общинари форма на някъв бизнес, конкурси, предизборни обещания и идеи.

Във Франция имам семейство. Рециклират в пликове, които купуват от Общината. Ходят, купуват, плащат си ги  и ги закачват на входните си врати 3 пъти седмично. Но това е уредено. Населеното място е сравнително малко.

Според официални данни България е редом до Швеция в рециклирането на пластмасови отпадъци. Също се вижда колко пластмаса в килограми генерира за една година един германец и един българин.

Тук могат де се видят графиките по държави в ЕС
http://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/society/20181212 … -es-danni-i-fakti

 

---

И според тази статия в DW, България не се справя хич зле с рециклирането на пластмаса през последните години.

На какво се дължи този успех на България?

Звучи изненадващо, но е факт: България бележи успехи в една сфера, която създава главоболия на целия ЕС - борбата срещу пластмасовите отпадъци. За добрите резултати има и една нестандартна, специфично българска причина.

https://www.dw.com/bg/%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B … vulQ0vvWdtY-UiLUg

Нашите също, но така или иначе ги плащаме в аванс по 5 евро за кубик. Накрая на годината доплащаш или ти връщат.

Тук са безплатни от общината.

Само за парното връщат за съжаление. Но тук в района вода колкото искаш, в други части е точно като при вас... Гледам да не разхищавам, но икономически стимул за това нямам реално, просто съм свикнала така.

Благодаря за споделения линк. От препратка в него научих, че заедно с ограничаването на клечки за уши и прибори за еднократна употреба до 2021г е прието и до 2029г да се събират разделно 90% от бутилките за напитки чрез схеми за връщането им срещу заплащане. По подобен начин съм виждала в Германия, беше споменато и назад в темата за такива автомати.
В крайна сметка и в БГ ще трябва да бъде въведено като страна от ЕС. Доста по-късно от в други страни, но все пак е нещо.

Може и безплатен кош за разделно събиране да се направи, например такъв - https://www.instructables.com/id/Cardboard-Box-Garbage-Can/ - от достатъчно здрав кашон от велпапе. Може да се облече в някаква изостанала хартия, или тапети или самозалепващо фолио, дори да се боядиса. Ще изкара маса време. Правя си подобни органайзери от картон за кухненските шкафове, за да не купувам пластмасови кутии (за капаци за тенджери, кърпи, прибори и т.н), а също и за гардероба за дребни дрехи, чорапи, бельо.

Мисля, че освен recycle, трябва да се концентрираме на reuse и reduce

Всички показани кошове са симпатични, но страшно неудобни за тъпите кофи в България с малките отвори,  в които няма как да напъхаш по-голям плик, какъвто се слага на показаните кошове. Аз се примирих вече, но преди много се дразнех.  Сега за пластмасата ползвам офисно кошче,на което слагам стари торбички от плодове и зеленчуци. Просто е безсмислено да ползвам по-голям кош с по-големи пликове, защото не мога да го пъхна в дупката на жълтата кофа.
Хартията без надписи я събирам за мулчиране в градината.

Това е една от причините около трите контейнера да има повече болкук, отколкото вътре в тях.
Кашон се вкарва със сила, старание, трудно разкъсване или дълго скачане върху него.
Със скачането не винаги се получава, защото кашонът често става по-широк от отвора. После трябва Джони Браво да се появи и да го нагъне още повече.
Хората не инвестират време и гледам, че ги оставят отстрани. Съетветно те се превръщат в кофи за други боклуци. Вятъртът им доразказва играта.

Еее, сори, да си сменят дизайнера на продукта и да включат юзъбилити малко! Едно от най-важните неща е нещата да са лесни за употреба и манипулиране от страна на потребителя. Повечето хора сме като маймуните - ръчкаме и бутаме, ако не успеем от раз да се сетим и когато ни омръзне го захвърляме. Ако искат да ме накарат да направя нещо доброволно, нека ми го направят лесно - не аз съм на зор, а те.

И аз това казвам за usability-то, но мангалите щели да им крадат боклука, което мен изобщо не ме интересува.
Вкъщи е точно както Есме описва балкона си. Пробвах различни варианти и никой не е удачен. Имам кошове като показаната Сортера от Икеа, но тогава пък почва едно ровене в плика, за да пускам ръчно едно по едно всяко нещо в кофата.
Все пак деля, защото тази земя ще я оставим на децата си и това за мен е достатъчен стимул, въпреки всички неудобства. Научила съм и детето да дели, да не иска торбички и т.н.
Обаче осъзнавам, че тези мерки са крайно недостатъчни. Трябва на високо ниво да се забранят  пластмасовите опаковки където може.