Криминални досиета

  • 177 574
  • 2 795
# 2 730
Ха, с тия свалени гащи. Къде ти нож. Докато извади нож, кучето ще му гризне онази работа.
И да стане евентуално, имам бързи реакции.

Аз съм импулсивна. А и спях, но и се ядосах. Затова му казах дръж, писна ми от тоя и изцепките му.

Случвало ми се е да ме нападат и знам какво да правя.
Бойна натура съм.
Много бях дива като млада, сега съм по-кротка.
Виж целия пост
# 2 731
Оооо …. и аз съм имала преживявания с ексхибиционист . В студентските ми години . Веднъж тръгна да ме преследва , пътят от центъра на Велико Търново към Университета си е доста горист , той вървеше успоредно ( аз по асфалта , той през дърветата ) и всеки път , когато ме наближи държеше да ми покаже какво крие под дългия си шлифер …Бях  си изплашена  , човекът беше млад , жилав, дългокрак , а и се знаеше , че броди из Света Гора . Спомням си , че чух гласове , които идваха срещу мен  , втурнах се към тях и се оказа , че са цяла тумба студенти, сред които и мои приятели . Хукнаха да гонят ексхибициониста и го хванаха , щяха да го ступат , но ние момичетата ги възпряхме . От тогава повече не се чу нищо за него .
Продължението е доста неловко ….Аз работех вечер в един ресторант , известно време след случката , една вечер отивам на работа и шефът вика :” Имаме ново сервитьорче”……познайте кое беше “сервитьорчето “ ?!
Виж целия пост
# 2 732
Оооо …. и аз съм имала преживявания с ексхибиционист . В студентските ми години . Веднъж тръгна да ме преследва , пътят от центъра на Велико Търново към Университета си е доста горист , той вървеше успоредно ( аз по асфалта , той през дърветата ) и всеки път , когато ме наближи държеше да ми покаже какво крие под дългия си шлифер …Бях  си изплашена  , човекът беше млад , жилав, дългокрак , а и се знаеше , че броди из Света Гора . Спомням си , че чух гласове , които идваха срещу мен  , втурнах се към тях и се оказа , че са цяла тумба студенти, сред които и мои приятели . Хукнаха да гонят ексхибициониста и го хванаха , щяха да го ступат , но ние момичетата ги възпряхме . От тогава повече не се чу нищо за него .
Продължението е доста неловко ….Аз работех вечер в един ресторант , известно време след случката , една вечер отивам на работа и шефът вика :” Имаме ново сервитьорче”……познайте кое беше “сервитьорчето “ ?!

😶😐😮

Ти си герой, аз не бих ходила въобще там.
Виж целия пост
# 2 733
Ужас, на работното ти място. Какво стана после?
Той позна ли те?
Виж целия пост
# 2 734
Известно време се правеше, че не ме познава , обаче явно не му издържаха нервите и след седмица напусна . А и нашият китарист с черно чувство за хумор уж случайно на няколко пъти си припяваше “Край Босфора …рарарара лъскат саби , щитове”, когато човекът беше наблизо ….
Виж целия пост
# 2 735
А добре, не ти се е наложило дълго време да го търпиш.
Абе що не се лекуват тия хора, ами и на работа ги взимат.
Виж целия пост
# 2 736
Известно време се правеше, че не ме познава , обаче явно не му издържаха нервите и след седмица напусна . А и нашият китарист с черно чувство за хумор уж случайно на няколко пъти си припяваше “Край Босфора …рарарара лъскат шпаги , щитове”, когато човекът беше наблизо ….
🤣🤣🤣🤣
Виж целия пост
# 2 737
Навсякъде, където съм живяла, съм виждала ексхибиционисти, винаги мъже. На жена не съм попадала. Преди 40-45г един мастурбираше на малък, висок прозорец, качен на стол, така че да не му се вижда сурата, точно на спирката на автобус 72 преди НДК, в посока МА. Майка там се качваше и няколко пъти сме го виждали към 19ч вечер. Зимата и лампа пускаше. Хората се смееха, но никой викаше полиция. Друг през 1989г слизаше в дерето на южния парк, до спирка на автобус 88. Два пъти го засичах и двата пъти гъмжеше от хора. Обиждаха го, смееха му се, но дотам. Един изскочи веднъж иззад оградата на къщата на Шинед О'Конър и яко се уплаших, защото бях току що пристигнала в Лондон и сама в 22ч през нощта.

До нас, докато строяха трамвайната линия ходеше подобен, със шлифер и куче. Като го видех, минавах на другия тротоар, но той дебнеше и търсеше да пресече. Понякога изскачаше от малка уличка и тръгваше срещу мене. Гнус ме беше. Веднъж нямаше хора и почна да ме пита възбуждам ли се. Казах му, че ме е гнус и че е жалък и дърт. Добавих, че кучето му ме възбужда повече. Оплаках се в полицията. Знаели го, виждали го на камерата, бил на лечение в психиатрията. Веднъж месечно го арестували, но нямали място да го прибират всяка вечер. И сутрин към 5-6 излизал.

Болни мозъци. Мисля, че са безобидни и не нападат.
Виж целия пост
# 2 738

Страх ме е, че имам дъщеря на 14. Много кофти истории са това.
 
Учете ги тия деца д а се пазят, да не се подчиняват на възрастни.
Внука е на 5 г, постоянно го уча да не говори с хора, да не тръгва да гледа котета/кучета и подобни.
Да не говори с непознати, какво да вика за да му помогнат. Да не влиза във входа без мене, да не се качва в асансьора с друг човек. И жена да е - да бяга към баба.
Веднъж с дъщеря ми/12 г/, но изглеждаше по-малка се прибираме по улица-пътека от булеварда към блока ни. Пътеката е оживена, минават ученици от близкото 105 СОУ. Редовно се подвизаваше един с шлифер на голо. Тя бърза напред, аз зад нея и оня отваря шлифера. Тя се обръща към мене "Мамо, пък на тоя х.. трябва да го търсим с лупа и пинсета". Идиота побягна с 200.
Виж целия пост
# 2 739
Не искам да си помисля колко болни хора живеят сред нас. И това са нечии бащи, дядовци. Болен свят 😔
Виж целия пост
# 2 740
Воден пъпеш- същата история при мен. Може да е бил същия, млад беше.
1997- 1998, първа година студентка.
Отивам пеш към ВТУ, събота преди обед лятото, този хем върви пред мен хем се крие в горичката и лъска...

Един човек на колело ме застигна и го помолих да върви с мен.
И без  проблем стигнах до уни с този човек. Оня не се появи.
Втората година човека с колелото ми преподаваше. Професор се оказа.
Виж целия пост
# 2 741
Във Велико Търново май беше един случай за едно момиче убито по един тъмен път. Дали от работа или от лекции се е прибирала… но мисълта ми беше, че явно там има такава пътека, където такъв тип хора причакват жени.
Виж целия пост
# 2 742
Белла Дона, това е друго ( Случаят “Вероника” )а и “пътеката” е друга и наистина опасна ( диво място ; без движение през едни храсталаци, напряко към жп-гарата ) . А пътят към Университета , все пак е оживен , минават коли, автобуси, пешеходци….макар и да лъкатуши в гориста местност.

Воден пъпеш- същата история при мен. Може да е бил същия, млад беше.
1997- 1998, първа година студентка.
Отивам пеш към ВТУ, събота преди обед лятото, този хем върви пред мен хем се крие в горичката и лъска...

Един човек на колело ме застигна и го помолих да върви с мен.
И без  проблем стигнах до уни с този човек. Оня не се появи.
Втората година човека с колелото ми преподаваше. Професор се оказа.
Моят случай е горе долу от същия период . Човекът беше млад , слаб, висок и дългокрак . С черна коса и мустачки, облечен с дълъг бежов шлифер ( явно “работното му облекло” за такива случаи) . Иначе , като “сервитьорче “ си изглеждаше най-нормално , ако не знаеш, няма да повярваш!
Виж целия пост
# 2 743
Едно време четях доста от сайта на Криминални досиета. Потресаващи случаи има, но усетих, че почна да ми влияе зле, та спрях.
Но наскоро ми попадна инфо за сериала Чудовището Дамър.
Фен съм на ужаси, но по-скоро тип фантастика. А не нещо, което би могло да е реално.
Не че не гледам и такива, но избягвам.
Обаче е хубав сериала, добре изпипан. Нищо чак толкова гнусно, противно, но така заснето и пак си е ужасяващо.
Много добра игра на актьора, харесва ми до момента.
Виж целия пост
# 2 744
Понеже си прочетох книгите за морето предсрочно, реших да се поровя в този сайт криминални досиета. Дес четох за Тед Бънди, Джон Гейси и Джак изкормвача.  
Първите двама са феноменално умопобъркани - спяли са с трупове или техни части Scream
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия