Може би сте се допряли до нещо. При мен се получава, когато спя и съм си налегнала ръката да ми се отпечатват гривните.
Виж целия пост
Случи ми се нещо странно XX
- Публикувана: 12 юни 2019, 13:03 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2019, 19:09 ч.
# 76
19 юни 2019, 19:31 ч.
И аз на това се надявам , макар че не съм лежала или се облягала днес през деня ,аз си гледах доста краката понеже бях с дълга рокля и не се обръснала( както се забелязва ) и няма как да не забележа това от сутринта.
Виж целия пост
# 77
19 юни 2019, 19:31 ч.
Аз преди години все се изследвах за белези, оставени след експерименти на извънземни с мен. 😆😁
Виж целия пост
# 78
19 юни 2019, 19:34 ч.
Аз се проверявах да не съм осиновена ,но имам бенка на бузата като баба си и на врата като баща ми. Мен ме е страх да не е някакъв симптом това .
Виж целия пост
# 79
19 юни 2019, 21:38 ч.
доста го оглеждах. Изглежда ми само като да си била допряна до нещо. На какво може да бъде симптом, например?
Виж целия пост
Аз се проверявах да не съм осиновена ,но имам бенка на бузата като баба си и на врата като баща ми. Мен ме е страх да не е някакъв симптом това .
# 80
20 юни 2019, 11:28 ч.
Ами по принцип ме е страх от Диабет и Шизофрения и от двете мисля че съм фамилно обременена.
За моя радост се махна късно вечерта . Просто миналата седмица видях белега на сина ми и си помислих добре че е момче и не е толкова "важно" да са му хубави краката и бам - вчера се появява при мен белег.
Като цяло "обичам " да си намирам неща за които да се тревожа
Виж целия пост
За моя радост се махна късно вечерта . Просто миналата седмица видях белега на сина ми и си помислих добре че е момче и не е толкова "важно" да са му хубави краката и бам - вчера се появява при мен белег.
Като цяло "обичам " да си намирам неща за които да се тревожа
# 81
20 юни 2019, 12:37 ч.
аз затова си наложих да спра да се наблюдавам и да си търся болести. Имаше един момент бях болна от всичко 😆
Дано тия черти да не са признак за нищо лошо.
Виж целия пост
Ами по принцип ме е страх от Диабет и Шизофрения и от двете мисля че съм фамилно обременена.
За моя радост се махна късно вечерта . Просто миналата седмица видях белега на сина ми и си помислих добре че е момче и не е толкова "важно" да са му хубави краката и бам - вчера се появява при мен белег.
Като цяло "обичам " да си намирам неща за които да се тревожа
За моя радост се махна късно вечерта . Просто миналата седмица видях белега на сина ми и си помислих добре че е момче и не е толкова "важно" да са му хубави краката и бам - вчера се появява при мен белег.
Като цяло "обичам " да си намирам неща за които да се тревожа
Дано тия черти да не са признак за нищо лошо.
# 82
20 юни 2019, 13:13 ч.
Не можах да я намеря онлайн никъде. Съжалявам. Ако някой има повече успех в търсенето, моля да я сподели.
Виж целия пост
FBID1669531789732061, моля, сподели линк, ако я намериш онлайн! Стана ми интересно и на мен, но в момента нямам време да търся.
# 83
20 юни 2019, 13:18 ч.
аз затова си наложих да спра да се наблюдавам и да си търся болести. Имаше един момент бях болна от всичко 😆
Дано тия черти да не са признак за нищо лошо.
Как успя да се справиш с това състояние?
На мен продължават да ми се случват нещата с бученето и чувството сякаш не съм в тялото си. Все пак реших да отида на лекар и да си пусна изследвания - всичко е наред, било от преумора, ниско кръвно.
В действителност последния месец кръвното ми е все 100/70, но то попринцип ми е не повече от 110/70, така че една 10ка едва ли ще е отговорна чак за такива усещания... Не мога да си обясня какво е това чудо. Филмирам се да не съм болна (тумор ала бала
) или пък дали не полудявам.
Записах си час за терапия с регресия и ще видим дали ще покаже нещо.
Виж целия пост
Ами по принцип ме е страх от Диабет и Шизофрения и от двете мисля че съм фамилно обременена.
За моя радост се махна късно вечерта . Просто миналата седмица видях белега на сина ми и си помислих добре че е момче и не е толкова "важно" да са му хубави краката и бам - вчера се появява при мен белег.
Като цяло "обичам " да си намирам неща за които да се тревожа
За моя радост се махна късно вечерта . Просто миналата седмица видях белега на сина ми и си помислих добре че е момче и не е толкова "важно" да са му хубави краката и бам - вчера се появява при мен белег.
Като цяло "обичам " да си намирам неща за които да се тревожа
Дано тия черти да не са признак за нищо лошо.
Как успя да се справиш с това състояние?
На мен продължават да ми се случват нещата с бученето и чувството сякаш не съм в тялото си. Все пак реших да отида на лекар и да си пусна изследвания - всичко е наред, било от преумора, ниско кръвно.
В действителност последния месец кръвното ми е все 100/70, но то попринцип ми е не повече от 110/70, така че една 10ка едва ли ще е отговорна чак за такива усещания... Не мога да си обясня какво е това чудо. Филмирам се да не съм болна (тумор ала бала
) или пък дали не полудявам.Записах си час за терапия с регресия и ще видим дали ще покаже нещо.
# 84
20 юни 2019, 13:31 ч.
Много ще се радвам да ни споделиш как е минала регресията, как се чувстваш след това и дали си намерила отговори на проблемите, които те тормозят.
Виж целия пост
# 85
20 юни 2019, 13:31 ч.
аз затова си наложих да спра да се наблюдавам и да си търся болести. Имаше един момент бях болна от всичко 😆
Дано тия черти да не са признак за нищо лошо.
Как успя да се справиш с това състояние?
На мен продължават да ми се случват нещата с бученето и чувството сякаш не съм в тялото си. Все пак реших да отида на лекар и да си пусна изследвания - всичко е наред, било от преумора, ниско кръвно.
В действителност последния месец кръвното ми е все 100/70, но то попринцип ми е не повече от 110/70, така че една 10ка едва ли ще е отговорна чак за такива усещания... Не мога да си обясня какво е това чудо. Филмирам се да не съм болна (тумор ала бала) или пък дали не полудявам.
Записах си час за терапия с регресия и ще видим дали ще покаже нещо.
медитацията ми помогна много. Да се успокоя, да се преборя с фобиите си и да ремисирам Хашимотото си, което беше 3-4 степен и вече 15 години не е мръднало. Искаха да ме режат, но аз отказах, или да махнат жлезата, и да съм цял живот на лекарства. Предпочетох алтернативният начин- чрез медитация. Затова и сега съжалявам, че нито време имам, и тренинг загубих, защото медитацията ми даде страшно много. Откакто не медитирам съм като изгубена.
Виж целия пост
Ами по принцип ме е страх от Диабет и Шизофрения и от двете мисля че съм фамилно обременена.
За моя радост се махна късно вечерта . Просто миналата седмица видях белега на сина ми и си помислих добре че е момче и не е толкова "важно" да са му хубави краката и бам - вчера се появява при мен белег.
Като цяло "обичам " да си намирам неща за които да се тревожа
За моя радост се махна късно вечерта . Просто миналата седмица видях белега на сина ми и си помислих добре че е момче и не е толкова "важно" да са му хубави краката и бам - вчера се появява при мен белег.
Като цяло "обичам " да си намирам неща за които да се тревожа
Дано тия черти да не са признак за нищо лошо.
Как успя да се справиш с това състояние?
На мен продължават да ми се случват нещата с бученето и чувството сякаш не съм в тялото си. Все пак реших да отида на лекар и да си пусна изследвания - всичко е наред, било от преумора, ниско кръвно.
В действителност последния месец кръвното ми е все 100/70, но то попринцип ми е не повече от 110/70, така че една 10ка едва ли ще е отговорна чак за такива усещания... Не мога да си обясня какво е това чудо. Филмирам се да не съм болна (тумор ала бала
) или пък дали не полудявам.Записах си час за терапия с регресия и ще видим дали ще покаже нещо.
# 86
20 юни 2019, 14:49 ч.
До дамата с чертата на крака, според мен не е симптом на нищо, по-притеснително е това, че се вглеждаш толкова много и търсиш за какво да се тревожиш. Дишай и се успокой 
И това го казвам с ясното съзнание, че аз съм същата
Виж целия пост
И това го казвам с ясното съзнание, че аз съм същата
# 87
20 юни 2019, 15:27 ч.
Благодаря! И аз мисля да пробвам с медитация и да видим как ще мине терапията с регресията. Ще споделя резултати, да.
Виж целия пост
Скрит текст: аз затова си наложих да спра да се наблюдавам и да си търся болести. Имаше един момент бях болна от всичко 😆
Дано тия черти да не са признак за нищо лошо.
Как успя да се справиш с това състояние?
На мен продължават да ми се случват нещата с бученето и чувството сякаш не съм в тялото си. Все пак реших да отида на лекар и да си пусна изследвания - всичко е наред, било от преумора, ниско кръвно.
В действителност последния месец кръвното ми е все 100/70, но то попринцип ми е не повече от 110/70, така че една 10ка едва ли ще е отговорна чак за такива усещания... Не мога да си обясня какво е това чудо. Филмирам се да не съм болна (тумор ала бала) или пък дали не полудявам.
Записах си час за терапия с регресия и ще видим дали ще покаже нещо.
медитацията ми помогна много. Да се успокоя, да се преборя с фобиите си и да ремисирам Хашимотото си, което беше 3-4 степен и вече 15 години не е мръднало. Искаха да ме режат, но аз отказах, или да махнат жлезата, и да съм цял живот на лекарства. Предпочетох алтернативният начин- чрез медитация. Затова и сега съжалявам, че нито време имам, и тренинг загубих, защото медитацията ми даде страшно много. Откакто не медитирам съм като изгубена.
Ами по принцип ме е страх от Диабет и Шизофрения и от двете мисля че съм фамилно обременена.
За моя радост се махна късно вечерта . Просто миналата седмица видях белега на сина ми и си помислих добре че е момче и не е толкова "важно" да са му хубави краката и бам - вчера се появява при мен белег.
Като цяло "обичам " да си намирам неща за които да се тревожа
За моя радост се махна късно вечерта . Просто миналата седмица видях белега на сина ми и си помислих добре че е момче и не е толкова "важно" да са му хубави краката и бам - вчера се появява при мен белег.
Като цяло "обичам " да си намирам неща за които да се тревожа
Дано тия черти да не са признак за нищо лошо.
Как успя да се справиш с това състояние?
На мен продължават да ми се случват нещата с бученето и чувството сякаш не съм в тялото си. Все пак реших да отида на лекар и да си пусна изследвания - всичко е наред, било от преумора, ниско кръвно.
В действителност последния месец кръвното ми е все 100/70, но то попринцип ми е не повече от 110/70, така че една 10ка едва ли ще е отговорна чак за такива усещания... Не мога да си обясня какво е това чудо. Филмирам се да не съм болна (тумор ала бала
) или пък дали не полудявам.Записах си час за терапия с регресия и ще видим дали ще покаже нещо.
Благодаря! И аз мисля да пробвам с медитация и да видим как ще мине терапията с регресията. Ще споделя резултати, да.
# 88
20 юни 2019, 15:28 ч.
А защо вместо с медитация не опитате молитва? Една хубава, християнска молитва към Господ Исус Христос! Аз се моля редовно, даже имаме ритуал цялото семейство да се събираме вечер преди лягане и се молим заедно, хванати за ръце. Няма да ви казвам как се чувствам след молитва, особено ако е извирала от сърцето ми. Това е разговор директно със Създателя. Опитайте и няма да сгрешите. И нищо страшно не може да ви се случи.
И по темата: веднъж През зимата се качваме в метрото аз и детето. На станцията влакът спира, отваря вратите, ние чакаме, за да слязат хората и да се качим. Изведнъж нещо ме накара да се обърна и плътно зад мен видях мъж със сериозно наранено лице. Струйки кръв се стичаха по лицето му. Аз се изплаших и човекът отиде да се качи от другата врата. Като влязохме във вагона се поогледах, дали ще забележа на раненият човек, за да го питам има ли нужда от помощ, но странното беше, че не видях никакъв ранен човек. А нямаше много хора във вагона.
Виж целия пост
И по темата: веднъж През зимата се качваме в метрото аз и детето. На станцията влакът спира, отваря вратите, ние чакаме, за да слязат хората и да се качим. Изведнъж нещо ме накара да се обърна и плътно зад мен видях мъж със сериозно наранено лице. Струйки кръв се стичаха по лицето му. Аз се изплаших и човекът отиде да се качи от другата врата. Като влязохме във вагона се поогледах, дали ще забележа на раненият човек, за да го питам има ли нужда от помощ, но странното беше, че не видях никакъв ранен човек. А нямаше много хора във вагона.
# 89
20 юни 2019, 15:41 ч.
sugar baby от години (сигурно вече 20) се моля всяка вечер. Не заспивам, без да съм се помолила. Но явно Господ ми е сърдит 
Чувствам, че тотално ме е изоставил.
Виж целия пост
Чувствам, че тотално ме е изоставил. Препоръчани теми