Напредваме. Бавно, но не се оплаквам. Хората в нужда са много.
Хубавото е, че и хората с големи сърца са много.
Да, дълго продължава вече не-толкова-лесният-път на Джони към едно по-добро детство. Ама Шугър-положителното мислене знаете ли я? Какви открития направих аз през тези (вече!) години:
Имала съм приятели и познати, от които отдавна е трябвало да се отърва. Че и някои-други роднини.
Оказва се, че имам обаче много, които отдавна е трябвало да ценя повече.
Времето понякога, значи много малко - отзоваха се бивши колеги, с които не съм се чувала с години. Ревах кат идиот т.е. понякога още приличам съвсем на себе си.
И пространството понякога е недостойна за обсъждане величина - този форум го доказва постоянно

Почвам да давам и неочаквани дефекти, защото в нашия случай си е ефект, почти взех да харесвам да си 'споделен' - ами Джони е такъв по фейсбук, инстаграм, линкдин, тикток и тук, като моето участие е минимално.


.
. Ако кажеш аз ще питам... 
сега започвам на когото се сетя 😁
