Чернобил НВО - 2

  • 22 962
  • 453
# 315
Има райони в България, които се водят ендемични и са с естествен йоден дефицит. Тук във форума съм чела, че на деца в тези райони се е давал йод, за да се избегне т.нар. ендемична гуша. Вероятно това е причината.

https://www.arsmedica.bg/zabolyavaniya/endokrinologiya/endemichna-gusha

"Историческа справка: Преди години съществуваше освен масовата с йодирана сол,  и ДОПЪЛНИТЕЛНА йодна профилактика, която обхващаше децата от предучилищна възраст и учащите се до 18 годишна възраст, както и бремените и кърмачките и се извършваше с дражета калиев йодит (антиструмин). «Децата до 7 години получават по 1 драже от 05.мг, а останалите – по едно драже от 1 мг седмично. Бремените и кърмачките – по 1-2 дражета седмично от 1 мг. Раздаването на антиструмина става безплатно от здравните кухни в детските и женските консултации и от учителите в училищата. Учениците трябва да приемат антиструмина и през ваканциите.» - д-р Т.Стайков, 1974 г."

http://www.jodiscentr-bg.com/index.php/2012-10-21-18-55-43/25-2014-01-02-08-23-22
Виж целия пост
# 316
Да, ако не живееш на морето и диетата ти е бедна на храни съдържащи йод, трябва да си го набавяш с таблетки.
Виж целия пост
# 317
Йод ни даваха и на нас, родена съм далеч след аварията - 1991 г. Бяха червени хапченца, доколкото си спомням. Мисля, че се даваха за профилактика и беше задължително в детските градини, от планински район съм, понеже по-горе писаха за районите.
Виж целия пост
# 318
Много благодаря, явно ще да е това причината.
Виж целия пост
# 319
Как се казва бутона в нашата АЕЦ еквивалентен на АЗ-5?
Виж целия пост
# 320
нашата няма бутони,двама-трима дърпат ръчки и един върти едно колело,това е Smiley
Виж целия пост
# 321
нашата няма бутони,двама-трима дърпат ръчки и един върти едно колело,това е Smiley
А на покрива в клетка лежи Франкенщайн и привлича светкавици,като във Ван Хелсинг,нали? Grinning
Виж целия пост
# 322
ами горе-долу Simple Smile опасност няма, всичко е ток и жици Smiley
Виж целия пост
# 323
Как се казва бутона в нашата АЕЦ еквивалентен на АЗ-5?

Вероятно по подобен начин. АЗ според мен означава Аварийна Защита.
Виж целия пост
# 324
И аз имам спомен, че ни даваха някакви хапчета в училище, но коя година е било, не мога да кажа.
Покрай филма разпитвам нашите доколко са били наясно. Ами, не са били, поне не и до 1-ви май. На този ден сме яли всички големи, "хубави" салати по случай празника....След това са разбрали, че е имало нещо и то след като някаква колежка на майка ми ѝ подшушнала под сурдинка да ми дава йод и да не задава въпроси.
Виж целия пост
# 325
Йод ни даваха,години наред,малки жълти хапченца,никога няма да ги забравя.Минаваше сестрата и даваше.
Виж целия пост
# 326
Както казах вече, родена съм непосредствено след аварията в Чернобил. На нас също ни даваха жълти (понякога бяха и оранджеви) хапчета веднъж седмично. Даваха ни и за лятото, увити във вестник Simple Smile Друг е въпроса, дали е било йод или вит Ц например. Никой не знае със сигурност какво сме пили.
Виж целия пост
# 327
Чудя се и аз какво да подозирам, кого да обвинявам, причини къде да търся... Майка направи Хашимото, баба Базед, вуйчо почина от рак на панкреаса, по-голямата ми сестра, която е родена 76-та година по време на съзряването получи някакъв вид атипична функция на щитовидната жлеза и си спомням как шията и беше наистина видимо подута и как много орехи и препоръчваха да яде, та аз като една обичаща моята мила Кака по-мъничка сестричка с едно чукче орхчета и чупех, чистих, и заделях там да си хапва, понеже чух, че било полезно за нея. На днешен етап ме лепнаха и мен проблеми около ЩЖ, не са тия страшните болести, държа още фронта, просто някакви доброкачествени възли съм образувала, но пък си имам злокачествен рак на гърдата... ще се оправим.... няма къде да ходим... но ме мъчи постоянно мисълта, че са крили... и гняв също изпитвам... не сме били хич само двечки, най-голямата ни сестричка не е оцеляла, не аборт, просто мъртва се е родила, в последствие сестра ми имаше и тя принудителен аборт, и един неразвиващ се ембрион... как една майка понася такъв род емоционални сривове само тя и някои от вас си знаете... тежко беше и за нас, чудихме се как духом да я подкрепим в такива моменти, но най-тежкото тя си го изживя и преодоля. Добре, че ми е боец милата ми какче, успя все пак с цената на всичко две прекрасни девойки да роди и изгледа. Едната вече в най-елитните гимназии е прета, а малката айляк ще го раздава в предучилищната, щото знае детето и да чете, и да умножава, и да събира, и да рисува, и въобще напред е дръпнала бая... ще ходи само за присъствие.
Виж целия пост
# 328
Аз почнах да гледам Чернобил-реакции в ютюб,преживявам всичко заедно с гледащите.Уникално.
Виж целия пост
# 329
Аз почнах да гледам Чернобил-реакции в ютюб,преживявам всичко заедно с гледащите.Уникално.
Може ли линк, бих искала да попрочета впечатления на гледащите.

Аз наскоро го изледах втори път и ще кажа нещо което ми се искаше да кажа и първия път. Всичко ми изглежда толкова реално, толкова като от живота на хората в онези времена и заради филтрите ли не знам, но имам чувството че гледам стар български или руски филм. На някои им липсвала руската реч за да се потопели съвсем в историята, а аз имам чувството че в ролите на Борис Счербина, Люся и мъжът и са руски актьори които за ролята са си научили репликите на английски, много истински изглеждат нещата. Радвам се и че не са наблегнали на излишен патос, а оставят зрителя сам да се потопи и усети драматизма на събитията.

За хапчетата- в училище ни даваха често някакви таблетки, от малки бели, до едни големи колкото една стотинка керемидено червени на цвят с някаква дебела глазура или не знам как да я нарека, която ако се забавиш да  глътнеш въпросния голям хап, се топеше с много неприятен вкус. Караха ни да гълтаме бързо, защото се оцветяваха зъбите. Единствените които разпознавах, бяха перличките рибено масло. Даваха ни ги и чакаха да ги гълтаме пред очите им.
Помня че навремето по магазините продаваха йодирана сол,  опаковката от плътен черен найлон изглеждаше доста зловеща, като за хранителен продукт.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия