Информация за наркотиците

такива теми трябва винаги да се набиват на очи

Няколко са причините за употреба на наркотици,поне според някои болнични регистри и разговори с употребяващи упойващи средства.Аргументите им са:
1-Лоша семейна среда
2-Презадоволеност
3-Лоша компания
4-Нещастна любов и т.н
Признаците,по които да следите децата са силно разширени или много свити зеници,в зависимост от препарата.Понякога са супер превъзбудени и едва ли не знаят всичко,а друг път са унили и отнесени.Спят по 12-20часа непробудно и т.н.
Всичко казано е много обобщено,но ако видите някои от посочените признаци бързо взимайте мерки,за да не стане късно.Забравих да кажа,че също им пречи и светлината понякога.Дано да съм била полезна 

makaronite , казваш, че работиш с такива деца. Има ли подобрение при тях, имам предвид преодоляват ли психологическата зависимост?
Семействата им проявяват ли разбиране или са ги заклеймили и не искат да имат нищо общо с тях?
Много още мога да те питам, понеже темата не ми е безралична и смятам да се занимавам с това в бъдеще.
Благодаря и успех с момичетата и момчетата, те имат нужда от нашата подкрепа.

Наркоманията е болестно влечение към приемане на психоактивни вещества, което се характеризира с:

    * Психическа зависимост - непреодолимо желание за приемане на наркотика
    * Физическа зависимост -  абстинентен синдром при спиране на приема
    * Толеранс - постепенно повишаване на дозата, за постигане на желания наркотичен ефект
    * Дезадаптивно поведение - нарушено социално общуване в семейството, на работното място, в училище и т.н.
    * Увреждане на различни органи и системи


Най-честата причина да се опита за първи път е чистото любопитство, подкрепено от наивното вярване на всеки тийнейджър, че ако реши винаги може да спре. Истината обаче е, че няма наркоман, който да е отказал наркотиците. Съчетанието на любопитство, пубертет, неадекватна семейна среда и лоша компания, почти сигурно довеждат детето до наркотиците.

 Причината едно дете да стане наркоман е в семейството. Виновни са единствено и само родителите. Вината им се състои в това, че не са имали необходимия контрол върху детето- не са го възпитавали добре, то не е изградило адекватна ценностна система, не са го изолирали от неподходящите приятелства.

Абстиненцията започва с течащ нос, сълзене, изпотяване, непреодолима жажда за приемане на "следващата доза". Продължава с гадене, повръщане, мускулни и коремни болки, разширяване на зениците, сърцебиене, високо кръвно, изчервяване- т.нар. "студена пуйка".

По кои признаци семейството да разбере, че детето  взима наркотици:

    * Безпричинно отсъствие от училище
    * Намаляване на успеха
    * Изчезване на пари и предмети от вкъщи
    * Промяна в поведението
    * Откриване на странни предмети в джобовете на детето - спринцовки, прахчета, лъжици.
    * Откриване на местата на убождане по тялото
    * Дружене на детето с неподходящи и странни компании
    * Момчетата стават крадци, а момичетата проститутки, често просят, за да си набавят пари за дрога
    * Приемайте насериозно думите на ваши приятели и близки, че вашето дете взима наркотици. В никакъв случай не им обръщайте гръб.

Абстинентният синдром "го лекуват" самите наркомани, приемайки следващата доза. Отравянето (свръхдозата) се лекува в клиниките по токсикология, а до там се стига с линейка на бърза помощ. Лечението на наркоманите е комплексно. От първостепенно значение е смяната на компанията - там всички са наркомани. Детето трябва да бъде отделено напълно и завинаги от тези "приятели". Помощта от семейството с най-голямо значение. Детето не бива никога да остава без контрол.

    Наркоманията е и психично заболяване.Въпреки взетите навреме мерки, често ефектът от проведеното лечение е краткотраен, затова профилактиката е най-добрият начин за преодоляване на проблема - наркомания.

Още до 7 години детето трябва да знае, че наркоманите са лоши хора. Това трябва да се повтаря системно, а не инцидентно. В училищна възраст трябва да се даде подходящо обяснение, защо наркоманите са лоши хора, а в пубертета трябва да се покаже на тийнейджъра, колко ще загуби ако стане наркоман (дори ако опита само веднъж).

Надявам се да съм от полза

е след тези думи се чувствам виновна още от сега по принцип си права, но пред очите ми има случай, в които родителите правят всички възможно ..... просто май не знаят верния подход-това трябва да коментираме. Ако аз сега им кажа този цитат те
ще се отчаят съвсем-просто трябва повече гласност за това как да им помогнем-нали знаеш,че всичко забранено е от тинейджърите особено....

Така е, но според мен трябва да се намери златната среда, детето да не е прекалено задоволено нито всичко да му е забранено.

А, тези родители за който пишеш, децата им с такъв проблем ли са.
Ако да пиши ми на лични, ще ти кажа към кой да се обърнат.
Специалист е, и е помогнал  на много хора, един от тях е мнй много близък.

Искам да се включа пак, не само за да побутна темата защото мисля,че много адекватно и смисленно взимаме учатие в нея, а и за да изкажа мнение относно едно изказване:

Определено значението на семейството е огромно.
Много често причината детето да посегне за първи път или повторно към наркотиците е някакъв важен за него проблем. Този проблем може да не се забелязва или да не изглежда съществен за родителите. Възможно е той да е свързан или не със семейството. Но независимо от това е важно родителие да предразполагат детето си да споделя с тях. Да не губят връзка с него. Да пазят доверието което има към тях. Да показват подкрепата и любовта си.
Да му дават кураж да преодолява проблемите си. Да подхождат с разбиране към тях.
Да не му прикачат етикети, да не го обиждат. Детето трябва да знае, че дори да е сгрешило, те ще му простят и ще му помогнат. Така има по-голяма вероятност да си признае наркотичен проблем. Не и без да го притиснат, разбира се.

Често родителите не искат да приемат факта, че детето им взима наркотици, въпреки че всички признаци са на лице. Те не искат да повярват, че може точно на тях да им се случи. Още повече, че наркоманите са почти съвършении лъжци. В резултат ситуацията се влошава. Родителите реагират твърде късно.
Много е важно да бъдете реалисти, но не и параноици.

Същия проблем се получава и когато родителите повярват прекалено рано, че проблема с дрогата си е отишъл. Хората, често вярват в това, което искат и си затварят очите за истината. Така едно успешно започнало лечение може да се провали, ако се прекрати твърде рано.

Това което съм копирала (вижда се от 1 поглед) е статия на Д-р Манол Велев.

По повод познатите ти, мила 2-3 години са нищо, когато стана 7-8 , мога да повярвам че са чисти.
Употребяват ли аклохол?
От постинга ти съдя, че си запозната с проблема малко или много и трябва да знаеш че мноооого, многоого голяма част от тях наблягат на алкохола след като се изчистят.И пак са зависими...
Не споря че няма отказали се - напротив има, един от тях спи в леглото ми всяка вечер и се гордея с неговия успех.

Когато се зачекне някъде темата за наркозависимите,  99%  от хората ще ти кажат че отказалия се наркоман е умрелия.
Просто ми писна да ги убеждавам в правотата си
и исках сега да избегна този спор.

За родителите - не всички имат здравата психика да помогнат, родителите на мой познат, по точно баща му ходеше да му купува лидол  , е мерси за помоща.
А тези който имат сила да помогнат на децата си и да съхранят себе си след нещо такова, дай боже с щастлив край - шапка им свалям.

Съгласна съм с теб Но аз имах предвид,  любовта и вниманието към детето ЗА ДА не се стигне до наркотиците.