ДЕКЕМРВИйчетата мили скачат с бънджи като диви

Мъни, има май някаква грешка в лентичката на Маги 

Момичета, здравейте!
И тук да поздравя малкия герой Борко, че бързи оздравя и мама Ели, че издържа геройски престоя в болницата! Дано повече никое от бебчетата не ни плаши така!
Аз съм в Пловдив при брат ми и снаха ми! Вчера най-изненадващо решихме да тръгнем с тях (те ни бяха на гости в София).
Тук имаме нет и ще ви следя как я карате!
Лека нощ на всички!
П.С. Цвети и Марти съвсем изчезнаха! И Мъни защо изкара бебата с 1 месец по-"млада"?!

А 
Мерси, че ми обърнахте внимание!
Ама що така?  (Малко й е рано да си крие възрастта  )

Привет на Борко и Къдрокоска!Радвам се ,че Борко вече е добре и са си в къщи!
Дано всички дечица да са ни живи и здрави!

Оправихме нещата - не знам защо, но излизаше с месец и 9 дена по-"млада" 
Правде, чудесно, че сте се занесли в Пловдива града. Приятно прекарване там.
Момичета, тази сутрин дребната ме погледна с чисто кафяви очи. Тъкмо мислех да ви показвам какви са кафяво-сиво-пъстреещи и тя ги смени. Явно това с кърменето не играе 
За работа - сега не ми се мисли. Сигурно ще търся нова....
Но смятам поне още година да си я гледам сама бебата, пък после както дойде. Мъжо и той така мисли.
Много ми се ще да се организираме и наистина да се видим повечко мамчета. Така че се надявам на 5-ти на кърмаческото шествие да дойдат ВСИЧКИ софийски мами.
Третото зъбче почти изби, така че дребната не е в най-ласкавия си период, но общо взето е кротичка... Ама съвсем не й е до захранване - друго си е на мама цицата.... Страннното е, че не ми виси постоянно по млекоцентралите, а се храни 5-7 пъти само  И вода не ще... Хммм....
Ами не се сещам друго за сега. Пак целувам Борко  и милата Ели     
Лека нощ от мен.

Привет и от мен!
Уелкъм бек на Ели и Борко и хиляди целувки!!!!    И да не се повтаря, ей!!!
Този уикенд се разбихме от обикаляне и чистене в къщи, и нямах възможност да ви почерпя за именния ден на Маги, който беше вчера (на 22 юли), така че на патерица    - въобще - кой каквото иска 
Мъни, специални поздрави и целувки на твоята фризирана дама 
При нас няма нищо ново. Имам само едно питане - има ли друго бебе, което да няма още никакви зъби, или моята слаботелесна дъщеря смята да остане щърба? Правде, махни този аватар със зъбите, че ме подтискаш 
Все забравям да напиша, че очите са й изцяло тъмно кафяви - още от родилния дом, явно кърменето наистина не влияе 
Мами, които не работите и имате възможност да не го правите - НЕ РАБОТЕТЕ, наслаждавайте са на това сладко "затъпяване" покрая децата, защото обратната ситуация е ужасна. Казвам го от собствен опит. В момента хем се опитвам да се концентрирам върху работата, хем в главата са ми каши, пюрета и градинки.
Стига депресии, ето малко снимки:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=50723
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=50723&photo=2
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=50723&photo=3

Здравейте!!!
Ето ни и нас най-после след толкова време отсъствие. Форума определено много ми липсва, но няма как Поне Правдето от време на време драсва по един ред и за нас.
Първо да поздравя Ели и силния малък мъж Борко! 
И да се поотчета:
- сега сме малко над 7 кг (ние така си вървим слабички, не ни мислете) и последно бяхме 68,5 см преди седмица;
- зъби нямаме никакви, но усилено джвакаме всичко под път и над път. Пачикрак, споко! все някога ще се появят и на нашите деца зъби, не вярвам да останат щърбави ;
- за сядането - вече седим стабилно и си играем доста време стига играчките да са достатъчно интересни
- за яденето - 5 пъти през деня и още 1-2 през нощта, като едното сутрешно ядене е каша, размесена с кърма, на следващото давам зеленчуково или месно пюре, а при някое от следобедните може да хапне плодово пюренце за десерт;
- за очите - все още са сини, но ще видим докога.
Да ви кажа за доверието, най-много доверие имам на майка ми, мъжо и неговата майка. На майките, защото очевидно са се справили с отглеждането на децата си (всяка по три!), а на мъжо, защото познава малчо и малките му хитринки. На разните там лели, чичовци, братовчеди и т.н. дето бебе са виждали само на снимка - не!
Подкрепям Пачикрак за призива й за работата. Въпреки че май е малко късно, както бяхте писали, май нито една не е била достатъчно предвидлива да се ожени за милионер . Може би трябва да се замислите за дъщерите си, а на нашите синковци, както се казва дупе да им е яко! Сериозно - аз съм на половин ден, но ако можех, щях да се обаждам най-малко на всеки кръгъл час. Като се върна и не мога да се отлепя от Павчо, дано не го разглезя само. Така че опичайте си акъла и бъдете силни!
Да ви се похваля вчера свършихме едно богоугодно дело - кръстихме Павката. Той се държа подобаващо... е, малко поплака като взе попа да го плиска с водата, но то иначе щеше да е странно. Ето и малко снимки от събитието: http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=6402&AlbumId=60798
Аз като не съм писала от толкова време и сега изписах цял ферман, извинете!
Мисля че е крайно време да си лягам, че нещо напоследък съм и с температура, та да не станат по-зле нещата...
Лека нощ на всички и хиляди целувки за прекрасните дечица!
 

Благодаря ви много за милото посрещане, момичета! Дано никога вече не ни се налага да преживяваме това!   
Честито със закъснение на всички, които имаха повод да празнуват! Специално Честито на Маги за Имения ден!  
За зъбите, имаме за сега един, но до ден - два ще избие и втория. Това дето го пишех за проблемите със зъбите ни се оказа в крайна сметка невярно. Избиват си явно за сега без проблем. Онова си е било от вируса.  А, иначе съм чувала, че колкото по-късно избият, толкова били по-здрави. Не знам дали е така, обаче. 
За доверието - до сега на никого не съм оставяла Борко. Той отказва да седи при когото и да е, когато не ме вижда. Спокоен е само в Наско за около 15-20 мин. без да ме вижда и после започва да реве.
За работа - Ако всичко е наред и доходите ни стигат, както в момента - нямам намерение да започвам работа. Ще си изкарам майчинството и тогава. Аз преди време бях казала, че съм много против работата, ако обаче наистина не се налага по финансови причини. Децата ни в момента имат най-много нужда от нас.  А, и трябва да си търся нова работа тук в Добрич, защото сегашната ми е във Варна, а с Борко и ежедневно пътуване не ми се връзват нещата. 
Жени мама, браво на вас, че сте кръстили Павката. Ние мислим към август, септември да я свършим тая работа.  Снимките са много хубави. 
Пачи, и вашите са страшни. Тая твоя Маги ми е много сладка. Пупупуп 
За захранването - в момента сме на лечебна Хумана и така ще я караме поне още една седмица, а после постепенно към нашети си АМ и чак след две-три седмици ще започна вече с въвеждането на месце. За сега просто сме в застой докато Борис не се оправи окончателно. 
Мъни, ако всички изследвания са добре, не виждам проблем да си хапвате предимно кърма. Няма човек, който да яде само мляко, така че и тя ще започне да си хапва когато и дойде времето за това. 
Правде, приятно изкарване в Пловдив. 
Майче, ще ви разкажа за всичко, но в момента нямам много време, че виж колко изписах. 
Хайде, че ще ви досадя.
Весел ден на всички.   

Ще пробвам да пиша какво всъщност ни се случи, пък да видим до къде ще го докарам.
Всичко тръгна първо с леко разстройство и на втория, третия ден Т. Тя се задържа 4 дни като се вдигаше само от 18,00 до към 20,00 и после спадаше. Обадих се на педито и тя ми каза да давам Панадол. После като минаха три дни с Т й го заведох да го прегледа, защото се притеснявах дали действително е от зъби и тя потвърди това. За разстройството нищо не ми каза да давам. Тук вече си е и моя грешката, защото нищо не предприех за това разстройство, за което не мога да си простя. Така във понеделник - 18,07 в 23,00 часа Борис се събуди със страшен писък и рев и като го взех започна да повръща много силно и буквално за 3-4-5 мин. станя бял като платно и се отпусна в ръцете ми. Изпаднах направо в шок и започнах да плача и да викам на Наско да бягаме в Спешното. Така и направихме. Когато отидохме направо не повярвах на бюрокрацията, която цари в болниците. Молете се с двете ръца да не преживявата това - детето бяло, отпусната, едва гледа, а те ме разпитват как се казва, на колко мес. е, къде живее и толкова. След това дори не го прегледа лекаря, а ни прати направо за постъпване в Детско Инфекциозно отделение. Докато обаче се стигне до там има още едно разпитване и чак тогава отидохме в отделението. Там отново пак разпити и чак тогава преглед. След него лекарката ни каза, че Борис е с много силно дехидратиране и е в много тежко състояние. На въпроса ми "Ще се оправи ли?", просто отговори - "Надявам се!" Можете да си представите как се почувствахме с Наско. На мен направо колената ми омекнаха и щях да се строполя. След това ме лекарката ме предупреди, че ще е много трудно да му открият вена, защото бил пухкав, пък и обезводняването допълнително "скрива вените". И така и стана. Търсиха му вена около 30-40 мин. и направиха около 12-15 дупки по цялото тяло - ръцете, краката, главата. Беше ужасно да гледам всичко това. борис не спираше да плаче неуспокоимо от болката. Иглата след като го дупчиха се разхождаше наляво-надясно и лекаря търсише вена безуспешно. В крайна сметка откриха някаква много малка и тънка и слежиха не абикат, а бътерка. Това е с по-малка тръбичка и през нея лекарството тече много по-бавно и има опасност веничката да се спука, но при нас издържа и то много, както се изразиха всички сестри. Та, през тоза бътерка го вклячиха на система и започнаха да ме преливат глюкоза с още нещо. Сложиха го на детското легло опакован със системите и му вързаха двете ръчички като на животно да не може да мърда. Дадохо ми един стол и казаха - "Сядате тук и го следите да не мърда и го успокоявате да не плаче!" При тази гледка направо онемях и сърцето ми се късаше и бях доста безсилна да направя какво и да е, а камо ли да го успокоявам. Обаче си казах, че му дължа всичкото внимание, грижа и успокоение и гледах да се държа без да плача. Трябваше да бада силна, защото беше необходима да му вдъхвам кураж, сили да се пребори, надежда да живее. Нощта и следващия ден си минаха без сън за мен и с малко за Борис. След изтичането на първата банка, сложиха втора, а след това и трета. През цялото време ми виеха и през тази бътерка и антибиотици и пиехме прахчета за разстройството. Разстройството почти веднага преключи, но пък повръщането продължа, затова се наложи и третата банка с глюкоза. След изтичането и на нея ни махнаха бйтерката, защото вече не издържа и започнаха да му бият инжекции с антибиотика - сутрин и вечер. Не искам да изпадам в подробности за преживяванията ми както и на Борис за целите пет дни в болницата. Предполагам си представяте какво ни е било. Свиждне в това отделение по принцип няма, но ме пускаха само до крайната врата да си вида с Наско или мама.
Ами, май е това. Просто се молих денонощно за Борис да може да се пребори и да се оправи и той успя!!!!!  Казват и силно вярвах в това, че майчините молитви били най-силни! Детенцето се оказа голямо геройче както се изразиха и всички лекари. През цялото време ми казваха, че е бил в много лошо състояние, но той се справи! БРАВО НА НЕГО! БРАВО ДЕТЕТО МИ!
Спирам, че вече от сълзи не виждам клавишите. Извинете ме за всички правописни грешки, които сигурно съм допуснала.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ - ВСИЧКИ!

П.П. Забрявих да кажа, че през трите дни, в които беше със системите и не можеше да го взема на ръце, Борис за първи път ми каза "мама" и "не". Жестоко е, че трябваше точно тогава да "проговори", но е факт. Жалко е и много тъжно, че ще запомня тази хубава първа дума на Борис - "мама"с такова тъга и болка в очите му и моята безсилност в ситуацията. Сега ми казва мама и мамо точно когато иска да го взема на ръце и когата плаче.

Ели, нямам думи... 
Не можеш да си представиш как се радвам, че този кошмар е приключил - дано никога на никого не се налага да изпита подобна мъка!
Радвам се, че сте добре и двамата! И че Борко няма да си спомня това нещо като порасне! 
Ние сме добре, бяхме на малка разходка, но е адска жега и се прибрахме!
Поздрави и спокоен ден на всички!

здравейте мами,
след разказа на къдрокоска вече забравих половината неща, които исках да пиша, явно не е било важно. къдрокоска, ти и малкия борис сте герои!!! много се радвам, че си намерила сили да споделиш с нас адът, през който сте минали. надявам се, че сега ти е олекнало поне мъничко и си по-спокойна. борис ти е казал мама в момента, в който е имал голяма нужда от теб, което наистина потвърждава силната зависимост на децата от майките си. вие двамата сте герои!!! само като четох ревах като лейка, представям си каво е да ти мине всичко през главата.

софийски мами - на 5-ти с адрианицата (да нени мине котка път) сме първа писта, да се запознаем и с тези от вас, които още не познаваме. откакто знам, че скоро ще тръгвам на работа съм зарязала всичко останало, а само с детето се мотаме нагоре-надолу по цял ден.

правде - дай знак като си дойдеш в софия да ходим да мерим улиците заедно

пачикрак - и моята дъщеря, която е малко бизонче, а не бебе няма зъби, така че киограмите нямат значение. а разкъсването между работа и гледане на дете е много гадно. и на мен ми се налага понякога - седя нощевм пред компа до към 2 или 3, а следващия ден ставам като зомби и всичко отначало - бебе гледане, хранене, разходки, а мозъка м и е някъде между памперсите и дали не съм объркала нещо от нощните писания

кокита - ето ти един хубав йога workout, който ще те препоти няколко пъти, аз го правя поне 2 пъти на седмица и ми се отразява много добре, особено на гърба 
http://store3.data.bg/theadmin/Videos/Yoga/Crunch%20-%20Fat%20Burning%20Yoga/

сега си свалям и joy of yoga, пак от серията crunch, че гъзягата ми не влиза в работните ми дрехи

хотмаме - работата ми е интересна, но аз съм перфекционалист работохолик и освен към себе си имам и много високи изисквяния и към хората с които работя, а понякога ми се налага да бачкотя с разни дето, както се каза по комиксите ми идва да @#$!!!?*&%#^#%*&*^

за днес толкова, че трябва да готвя вечеря

цунки & гунки от нас

        Привет!              Ели, направо  тръпки ме побиха, докато четях написаното от теб!  Боже, какво само сте преживели......................нямам  думи!  Това е било едно голямо изпитание за вас, но всичко е добре, когато завърши добре!                                                  Днес при нас е много жега и сега сме у дома и малчо  спинка. Ядем храната от кухнята и така.  за  работата, поне за сега искам аз да си гледам Марти , безкрайно удоволствие е за мен да съм до него  в този момент, защото повярвайте ми толкова бързо лети времето, че неусетно децата ни ще пораснат.   

Здравейте и от мен.
Много се радвам,че Борко е здрав  .Дано повече никога да не преживее тази ужасия.Къдрокоске,след това което си изживяла единственото което мога да кажа е,че ти си една невероятно силна жена и майка.От цялото си сърце ти желая никога да не го изживяваш отново.
Нямам много време за писане,защото днес си имам рожденник (племенника ми) и трябва да приготвя някой неща за довечера.Черпя ви по този повод с    .
Момичета,ние с Дани също ще дойдем на срещата на 5 август пред НДК-то.Дано да успеем да се запознаем.
Сега ще приключвам,а по-късно или утре ще включа пак.
Чао  .

Ели, включвам се само, за да ти кажа, че си страхотна майка!!! Поплаках си доста, когато четях историята ти и се възхитих на силата ти! Браво на теб! Браво и на Борко. Да ти е жив и здрав! Всички дечица да се радват на добро здраве!