Предишните 7 не ги рязах аз и не болеше толкова.
Толкова ми е криво... а и аз съм виновна, че позволих да ги кастри един измамник. Той ги уби бавно. Казвах му, че съм ходила на курс, вярно само 2 дни, но че НЕ СЕ ОСТАВЯТ ВИСОКИ ЧЕПОВЕ! Е, този измамник остави навсякъде, режеше безразборно... Сега отрязах дръвчетата на половин метър от земята и вътре са с кафяво ядро. През чеповете започва съхнене, около чеповете влизат болести.
Запомнете го от мен! Чух го на курса, доказа се 100% в практиката (ми) - не се оставят ВИСОКИ чепове! Реже се така, че кората да облее ниския чеп и да няма рана и пукнатини.
Моля да ми помогнете, да имам някаква светлина в тунела - има ли сортове свръхустойчиви, не ги ща да са сладки, трайни, само да не хващат огненица и въшки... Мразя круши заради първото и джанки заради въшките...
Как цял живот една въшка не съм видяла върху джанки - нито в София, нито на село... А моите джанки трябваше да ги пръскам месеци наред всяка седмица със сапунени, ниймови и копривени чудесии. Чак в горещото лято мирясаха.
Отделно борбата с щитоносни въшки... Хоботници, къдравости... не броя. Но да се стигне до сеч заради престъпна резитба, след 4-5 години гледане - всички са ми сърдити.
Обобщавам : моля за конкретни препоръки за разсадник и устойчиви сортове , с ясен произход (подложки). Трябват ми череши, круши, джанки, сливи, праскови, хинап, ...и други. Да издържат на гадния софийски климат.