Много се радвам да се видим отново. Виждам, че за две седмици съм пропуснала много новини.
Fifi7777, добре дошла
Хайде първо и аз да се изкажа по въпроса за детските градини, а после - останалото. Теди ще тръгва наесен на детска градина. По принцип в района не приемат напролет, тъй като са доста претоварени. Да не говорим, че и през септември доста деца ще останат извън списъците. За наша голяма радост май ще успеем да се вредим за детската градина, за която искахме. Тя е малко по-далече, но пък е перфектна: с много добра база, чудесен и поддържан двор, на тихо място, далеч от автомобили и шумни улици, добри учители, изобщо - мечта. В списъка сме 40-и и когато говорих с директорката тя каза, че при такова предно записване сме вътре. Дано не мине само котка път. Иначе с адаптацията предполагам, че няма да имаме проблеми, тъй като Теди е много самотоятелна. А и обича да се заиграва с деца.
Хайде сега другите новини от нас. А те никак, ама никак не са хубави. Като съм си карък на отпуска и това си е. Още на петия ден, мен и Теди ни тръшна гадния грип. Детенце вдигна 39,8, което й се случва за първи път. Два дни се борихме с температурата, на финала успяхме да я свалим. Но пък за това време тя спря да се храни, само течности поемаше. Накрая съвсем окльощавя, което за нея си е направо фатално, тъй като си е и без друго кльощава.
Слава Богу сега е по-добре, има вече апетит, беснее, но все още кашля. Лекарката й обаче я прослуша внимателно и се оказа, че са засегнати само най-горната част на дробовете. Но вече отминава.
Същата нощ, когато Теди и аз се разболяхме, майка ми и тя се тръшна от грип. Но грипът й направи проблеми, та се наложи да викаме и Бърза помощ. Поне не беше нещо фатално, но и тя два-три беше ни жива, ни умряла. Сега се е позакрепила. Мъжът ми последен прихвана и пръв се оправи.
Най-зле обаче беше положението при мен. Тъй като по ред причини не пих антибиотици веднага (а този грип се оправял единствено и само с антибиотици, с изключение на децата) направих усложнение. Най-напред - трахиобронхит, а сега и бронхопневномия. Една седмица не съм спала, тъй като нощем кашлицата ставаше нетърпима. Ня всяко вдишване - кашлях, имах чуството накрая, че дробовете ми се разкъсват. На финала си намерих една поза на фотьойла в хола и така седнала успявах на дремна по няколко минути - събираше ми се около час на нощ.
Като дойде лекарката на детето да го прослуша отново и ме видя, направо се уплаши - аз бях взела вече да посинявам, едва се държах. В крайна сметка ми изписаха антибиотици и така успяха да ме закрепят. Но сега ближа рани: още си кашлям, макар и не така мъчително. Сигурно ще минат седмици, докато се оправя окончателно.
Днес обаче трябваше да дойда на работа, защото просто няма кой да ми свърши моите неща. До края на седмицата обаче вероятно ще си остана вкъщи, че иначе не става. Дано от понеделник нещата да се пооправят.