АВГУСТинки 2019 - тема 11

Момичета, а от коя седмица се водят доносени, 36та?

След 37ма, но зависи и от рожденото тегло на бебето.

Навършена 36г.с и тегло над 2600 или 2800 се водят доносени.

El Roi честито и бързо възстановяване!В коя болница беше ?

Аз доколкото знам трябва да влезеш в 37ма седмица, за да се води доносено и теглото не е от значение.

El Roi, те не пробват ли дали усещаш преди да те режат? Явно анестезиологът се е презастраховал. Егати! На мен док ми обеща, че няма да боли и вицове бил подготвил да си разказваме...
Честно ти казвам, че ако усетя първия разрез сигурно ще пропадна и няма да имам нужда от упойка изобщо...
Това защо се получава? Не могат ли да гарантират, че няма да боли? Да направят тест, нещо? Ако не е бил спинална та правилно или дори се съмнява малко, ами да бие още една... Има случаи, в които не нацелват добре мястото.

А сега как си? В реанимация ли си? Там обвзболяването как е? Бебетата къде са? Стана ли вече?

Под 2 500 се водят недоносени.
Моята дъщеря се роди в 36та, 2 670, доносена я водят. Синът ми - 34та, 2 400, недоносен 4та т.

Утре ще попитам за недоносеността, че въобще не съм наясно.
В АГ Варна съм.
Относно упойката - заболя ме, но не зверска болка. Определено имаше ефект от спиналната, но не толкова добър, затова сложиха друга. Вече съм си в стаята, сутринта правих малка гимнастика и после станах. Болезнено е, особено към края на деня когато вече няма и помен от болкоуспокояващи. Освен това цял ден чаках „газовете” и за това не можех да ям, но сега вечерта се появи един газ и лапнах бонбонка. По-стабилна храна вече утре. Биха ми инжекция, за да спя без болка и утре евентуално ще ми донесат едното бебе и после другото или и двете наведнъж (в неонатология са). Милите, толкова са малки, главичките им се побират в шепата ми, но са розовички, много добре оформени, лекарите казват, че са добре и е въпрос на време само да наддадат и да си ходим. Много са сладички, учудващо си приличат, всички в неонатология много им се радват. Нямам търпение да си ги гушна вече. Ще ми позволят придружител (мама, свекито или ММ), за да ми помагат. Утре сутринта ще видя и какво е положението с коластрата/кърмата. Ако мога да съм ви полезна с нещо, питайте! Ще се радвам да спестя на някого притеснения!

Страхотна си El-Roi! ❤️

Честити младежи El-Roi.
Благодарим за информацията.

Бързо възстановяване и да се прибирате вкъщи

Честити момченца, El-roi! Съжалявам за лошото преживяване, но важното е, че са реагирал веднага и не си усетил повече болка. А най-важното е, че младежите са добре. Бързо възстановяване ти пожелавам и малчовците да растат здрави и щастливи!

El-Roi каква гимнастика прави преди да станеш? И лесно ли те раздвижиха?

Честити бебенца, El-Roi!
Да са живи и здрави, на теб бързо възстановяване!
Искам да питам, знае ли някой при естествено раждане епидурална или спинална упойка е по-добре да се сложи? Съответно при секцио каква?

Благодаря, момичета!
Относно раздвижването, още на същия ден следобед започнах да си движа пръстите на краката, до вечерта можеш и леко да ги свия. Стараех се да го правя възможно най-често, колкото и малко и незначително да е като движение. На следващата сутрин (24 часа след операцията) дойде физиотерапевт ли, рехабилитатор ли, не знам и ми обясни как да си раздвижа ръцете, макар, че аз спокойно си ги движех, краката, дупето... И ми обясня вече как да се изправя в леглото. Тук беше по-трудно и по-болезнено. За да не се претоварват мускулите на корема, съветват да се изправяш от леглото както когато си била бременна - първо се обръщаш на една страна, пускаш краката долу, едната ти ръка трябва да е под тялото и така с лакът и длан да се избуташ. Не е лесно, малко ми се виеше свят, но бързо отмина. Когато отмина, ми каза да стъпя на пода и да се изправя хубаво на крака. Малко бях прегърбена в началото заради операцията, но тя ме посъветва да не си пестя усилията, да не се пазя, а директно да започна да вървя с големи, хубаво крачки, колкото и да боли. О наистина е така - колкото повече се пазиш, толкова по-бавно и болезнено се случват нещата, а когато изпънеш хубаво гръб и вървиш смело и уверено, боли по-малко. После ме качиха в стаята и там вече сама трябваше да се оправям. Всяко ставане си беше гадно вчера, имах обезболяващо само вечерта в 22:00 и то не много ефективно, но днес съм значително по-добре. Наистина в вярно, че колкото повече ае движиш, толкова по-лесно става. Успех на момичетата, на които им предстои. Слушайте какво ще ви казват лекарите, като цяло дават добри указания. И наистина бързо се забравя лошото, така че... смело и безотговорно 😀

Момичета, от днес съм в 37ма седмица
Като се сетя за началото на бременността, когато това беше просто една цел/мечта и ми става едно мило...
Днес ми е последен ден в нас без бебетата, защото утре постъпвам в болницата за наблюдение. Оправям багаж, чистя и подреждам, за да е приятно като се завърнем всички заедно.
Засега мисля, че ще издържа до приемането ми утре. Нямам контракции, бебетата мърдат и като цяло се очертава спокоен ден
Усещам една безтегловност, чувствам се благословена за предстоящото събитие. Разбира се ме е и страх, но съм приела съдбата си. Хаха. Само бебетата да са добре! Това искаме всички, нали? Да са ни живи и здрави децата.
 
Това е от мен. Целувки и ще пиша утре от болницата /от приема, изследванията и подготовката до отношението и условията/

El Roi, а ти някакви обезболяващи взе ли си от външния свят? Аз съм приготвила свещичките за всеки случай. И още един въпрос. Разбра ли за след оперативните колани нещо? И как се чувстваш след махането на катетъра? Има ли проблем? Чудя се, дали да си взема Уринал.

Mamma leone успех, чакаме те с хубави новини!