Деца от всички страни, добре сте дошли-7!

Ох, Две в едно, като те прочетох и така ми стана едно... Прегръщам те силно. Дано тази празнина се запълни с времето...Какво мислите за осиновяване? Само като идея...Иначе аз имам близки приятели. От 11г опитват, през какви мъки мина горката жена, тя е малко по-малка от мен. Последното беше преждевременно раждане в 6мес. Бебето почина, нея едвам я спасиха...Толкова мъка, пък за финанси да не говорим. Само за това работят...
Благодаря за подкрепата. И аз така си мисля, повече да съм далече от него...Ще се наредят нещата, но явно ще е по.трудния начин. Дано и в професионална насока нещата ти се наредят, така както искаш!!! ММ успя да стартира нещата, сега се почва сериозната работа, както се казва.

А-тита, да ви е жива и здрава рожденичката! Хубаво сте прекарали на празника. Браво! При нас Т сутринта са 7гр и след обед 24гр - направо не знам как да се обличаме вече, но се радвам на слънцето на макс.

Бибит, и на твоите хубавци ЧРД! Да минават празнуванията, че голямо натоварване е понякога. Моята хубавица другата седмица става на 6г. Още не съм измислила нещата, ама трябва да се замисля сериозно...

Ступи, ей такива разходки, бебетата най-много обичат. Пу-пу!

За писането - тук пишат с химикал, изтриващ се. Писалки няма.

Ася пише едновременно с мен...Сега ме караш да се замисля за отделянето при раждането. Ама той беше с баща си, аз нали трябваше /тогава/ да стоя 2ч в интензивното...Знам ли какво му е в главата. Непрекъснато говоря, уверявам го че е силен, добър, умен, интересен...все едно точно обратното казвам. Пък най обичам, като нещо не му отърва и каже: Ти не ме обичаш?!?! При положение че по няколко пъти казвам на ден че ги обичам, че се гордея, поздравявам и поощрявам. Абе, аман! Хайде дано тази вечер А. те остави да си поспиш...

Оставям ви и аз...



 

Благодаря ви! Детските легла и на мен много ми бяха сладки и даже бях харесала едно като къщичка от икеа,но ми се видя много малко за размера на стаята. Плюс това имаха само с размер за тодлър,а това означаваше ,че аз не мога да си легна при нея или баща и. В Амазон намерих най-голямо до единично легло от този модел и се отказах.Леглото и е спалня.Удобно е да легнем всички да четем книжки.Тя също се търкаля и съм я намирала във всякакви позиции,включително и краката на земята главата в леглото. Дали е падала не знам,но реших още от начало да е без преграда. Ако се изплаши или падне ,не плаче,идва при мен и се гушка.Пътя е осветен. Момчетата още искат да са в една стая и не сме ги разделили,въпреки,че имаме една свободна. Леглата им са на 2 етажа,акто долното е напречно на горното и от двете страни на долното има съответно бюро и етажерка с чекмеджета.Може да се разглоби и да не е на два етажа,което скоро ще направим,защото им мина мерака за това и изчаквам със слагането на още неща които съм решила да сложа по стените.
Къти, дано се наредят нещата при половинката ти! А за Луи понякога им трябва едно побутване за да се осъзнаят. Много пъти Лекси отказва да ходи някъде дори и да го убеждавам,че ще е хубаво. Накрая му казвам,че няма избор и тръгва. Резултата винаги е "Беше страхотно искам пак" а преди това е ревал.
Ася с тези зимни рожденни дни се побърквам и аз.Няма как да им угодя.За сега Лекси държи на картинг писта за деца да ходят,пък да видим до след 3 месеца.На Андрей наближава,но още няма яснота там. Каквото такова.Само тортата ми е проблем с него,че иска динозаври,пък по традиция аз ги правя и не ми се ще да има един тон боклуци и боя в нея...
Успех и на учениците на Къти,Плами!
Бибитче,Мусала е много по-достижим връх от Вихрен.Ще се справите! Сложила съм го и аз в листа.Момчетата ще се справят,мисля варианти за Анджи и за лифта как да стане.
Две в едно,силно те прегръщам!
Чувала съм,че някой животни като наближи края им и бягат от къщи. Може да ви е спестила доста мъки.
Изрази и на мен ми се губят,думи също,ама и не се напрягам да ги търся много особено като се обяснявам на децата.
Започва БГ училището в неделя и още се чудя да ги записвам ли.Момчетата и двамата могат да четат,а доколкото разбирам повечето деца там се учат точно на това,макар и доста по-големи. Отделно не мосля,че Андрей ще е готов да има още един ден училище,все пак няма още 6г. Имат и детска учителка за дребните дето ги учи на бг,песнички,танцуват,рисуват и си мисля,че на Анджи би и харесало,а и нейната приятелка ще ходи.От друга страна е точно във времето и за обеден сън.Училището е на 30мин. в едната посока.Въобще много го мисля.Може и да ги запиша за месец да видим как ще са и да решим в последствие дали да останат.

Две в едно, дано стане неочакваното и успееш да забременееш по естествен път! Беше толкова упорита с опитите по медицински път да заченеш, много жени биха са отказали на твое място. Жалко, че не се получи. Живот ли е да го опишеш... Жалко и за писанката. Може би един нов домашен любимец ще помогне в този случай. Като дете така запълвах дупките от внезапно изчезналите ми котки.

Навън вият сирени, изпробват ги на определени периоди и е зловещо.

Къти, това ми е "любимата" тема, училищните екскурзии за по няколко дни. Вашата задължителна ли е? От една страна се ядосвам , че големият ми син не иска да участва- само ако е за 1 ден, да - от друга страна ме дразни тази задължителност , защото на тази възраст винаги има деца, които по-трудно се включват в инициативи, далеч от родители. Имам близки в Бг, чиито деца имаха проблеми да ходят сами по лагери на 9-10-11 години- тези деца пораснаха, станаха на по 15-16-17 и проблемът с откъсването от родителите отпадна.
Ако притисна моят, големият, може да стане по-лошо(имам този опит с него), трябва вътрешно в себе си да реши , че е готов.
На първо място детето трябва да се чувства комфортно- отива, за да се забавлява в крайна сметка.

Другата година на големия Бибитко предстои задължителна екскурзия с новия клас, края на май месец, и само, като се сетя и ме хващат нервите. От у-щето казаха, че няма право на отказ, задължително трябва да присъстват всички ученици. Излетът ще е на 60-70 км от нас, така че ако имат проблем с някое дете, родителите да имат възможност бързо да го вземат. Тръгне ли си някое дете предсрочно, е задължено следващите дни да посещава часове при друг клас.
Може да е опция за Луи- с уговорката за 1 ден и ако не му хареса, да го вземете.

Миналата година моята племенница(тогава 5 клас) беше на такава екскурзия и момичето, с което е било в една стая, толкова плакало, че викали родителите да го вземат. На 200 км от града им.
Мъжът ми рече, че отсега предчувства как ще обикаля с колата още същата вечер наблизо в готовност.


Иначе Големият Бибитко има плавно въвеждане в гимназията,  с внимателно и с постепенно увеличаване на натовареността с оглед да им спестят първоначалния стрес в новото у-ще. Вчера ги водиха в нашия парк, придружаваха ги менторите от 9 клас, заедно с класната. Цял предиобед е била голяма игра и запознаване с новите съученици, Бибитко се прибра доволен.

За отделянето при раждане- едно време масово сме отделяни по родилните отделения, не е нещо ново и всички сме минали оттам. И сега първите часове след раждане също масово отделят бебетата, за да си почине майката след раждане, така че не съм убедена, че това е причината. Просто е вид емоционалност, чувствителност, при момчетата отделянето от майката по-често е по-болезнено. Както има една приказка, момчетата са повече вързани за полите на майките си, нужни са повече усилия за отделянето им.
Сещам се моята котка преди години как прогонваше вече порасналите й деца, котараци. Големи почти колко нея, идваха да се пробват да сучат - тя мяташе лапи, дереше ги и им съскаше да й се махат от главата.

Ася, дано днес бебка е по-спокойна!

Исках и друго да пиша, но времето ми свърши!

От много години познавам 2 в 1 от форума и взех присърце нейната борба за трето детенце. Спомням си като забременя с Л. как слагаше снимка и ме питаше какво според мен ще е бебето и разни други въпроси. Съжалявам, много съжалявам, че не стават нещата дори и по изкуствен  начин. Но пък има една българска поговорка надежда и под нокът се крие. Дано, дано, дано някак си се случат нещата! Искрено се моля и надявам! Прегръщам те!
И котето дано се намери!

Мисля си за децата, които не искат да ходят на лагери...не се ли повлияват от приятелите си ,в смисъл ако другото дете иска , то вашето да вземе пример от него, че ще бъдат заедно през цялото време, ще изкарат незабравими дни и т.н. Така говоря, ама всъщност всеки сам преценява на момента.
Кала, аз също се чудя за българското училище, на мен ми е много близо на 2 мин. от нас е, всеки вторник , но не съм решила наистина.

А-тита, зависи от детето.
Моето не се интересува другите какво правят, не се влияе за нищо: ни за храна, ни за хобита, ни за игри. За щуротии се включва, но преценява добре кога ще стане напечено и се оттегля, за да не му се карат.
Не събира карти, не менка нищо.
Разказвал ни е как в ДГ играе на полицай: вижда кой се бие и отива да следи дали нарушават правилата. Боричкане е позволено, ритане, блъскане и т. н. не.
Та някой като нарушил правилата и той ходел да докладва 🤣
Викам на мъжа ми: синя каска, само наблюдава 😂

Сега е идвал зъболекар в училището и го питам: доброволно ли си отвори устата?
Той: не, беше задължително 🤣

Дано този път стигна до края на писането без да се затрие или без да ме прекъснат.
Отдавна само чета кърмейки, че все не остава време за писане.
Да почна от беба- утре става на месец и днес бяхме на консултация - 4,880кг и 55 см. Ако гледам кг от изписването е качила кило и 100гр и се е издължила с 4,5 см. Както беше и с баткото, кърма нямам достатъчно и се дохранваме. Кърменето я успокоява особено сега. От няколко дни се напъва много и нещо я дразни. Като изпусне газовете, вече е спокойна. И така ден и нощ. Не плаче, само скимти и повиква като я хване коремчето.

Аз съм луднала. Никакво майчинството не виждам. Постоянно работя след като едната ми работничка напусна и не си свърши работата изобщо. Опитвам се да спя по 4-5 часа на денонощие, че иначе очите ме болят и не мога да карам цял ден на компа, но и се спи и се кърми пред компютъра и на бюрото....
Дано я закърмя със счетоводство че поне да не се чудя на кого да оставям бизнеса след време.

Йоан започна училище в понеделник и е супер доволен. Имат нов учител който изглежда много добре. Да се надяваме, че ще е добър в преподаването. От събота му започва и гимнастиката, а от другата седмица и музикалната академия.

Две в едно, дано котенцето се намери. Сигурна съм че като се успокоиш от желанието за трето детенце, то ще дойде само. И аз съм проблемна със забременяването, но два пъти нещата се случиха, дори вторият път и без стимулация. Но ако не беше станало си мислехме за осиновяване. Исках второто преди 40 год. Тук е вече, спи до мен в леглото.

Cutty, дано това кофти настроение те подмине по скоро и дано нещата на ММ се наредят. Чиста любопитният - мъжа ти е франсе нали?
Относно самостоятелността, аз мисля че се тренира. Йоан отдавна е отделен от нас, макар че е дете което обича да се гуши и да получава нежност и внимание. От много малък тръгна на ясла (6 месечен), ваканциите от 3 години насам си е в БГ без нас (една част от ваканцията). Училището също го тренира. Първо започнаха с малки излизания, миналата година бяха на синьо училище за 5 дни. Върнаха се жадни за родителите, но с прекрасни спомени. Вече пак иска да ходи.

Кали, браво за къщата. Надявам се че сте взели цената на която сте се надявали. Стаята на Анджи е страхотна. Ние ще правим поръчкова стая на М. когато стане на 4-5. При нас са много малки стайте и освен по поръчка, по друг начин няма как да направиш оптимално обзавеждане.
На Йоан стаята и нашата спалня са по мярка и  ни ги направиха в България. Попаднахме на страхотна фирма. Мебелите на Йоан са бели и сиви. Получи се много добре.

Бибитче, надявам се новото училище да върви по вода и голям Б. да се почувства скоро в свои води.

Мелиа, Данис скоро си намериш хубава работа която да те задоволи. Целувки на двете пораснали момчета.

Ася, както винаги Т.е страхотен. Няма скучно при него. А не бих издържала на това, но от друга страна е хубаво детето да е с интереси различни от болшинството деца. Надявам се че А те е оставила да си починеш. Вече спи ли през нощите или още се буди?

За другите които пропускам, прегръдки и до скоро.

Разсмя ме.
Радвам, че се разписа, макар и толкова ангажименти да ти се струпали.

За самостоятелността- може да се тренира, да, но не всяко дете се поддава еднакво на тренинга. Има такива, които по-трудно се адаптират. Има значение чувствителността, психиката. Моят голям син е екстремно страхлив, на моя приятелка момчето няма страх от нищо. Два антипода. Страхливият е лепнат за майка си, майката на безстрашния се чуди как да да го задържи малко до себе си.
На моя съседка момченцето се роди недоносено, лежа в болница няколко седмици, имаше трудно начало. Порасна, стана едно комуникативно и некомплицирано дете, израснало е предимно с родителите си, майка му работи само вечерно време(домашни партита, където продава продукти),, тоест изкарва много време с нея и баща си. Обаче се дели без проблем от малък, не се вълнува защо са го оставили при съседите за малко, нито имаше проблем с адаптация в ДГ, в у-ще, нито да преспива по разни приятелчета.  

Ужас, голям ферман изписах.

А_тита, моят големият няма да се повлияе, ако приятелче тръгне на екскурзия. Има теми, които споделя с приятелчетата, но има неща, които няма да му променят мнението и не можеш да го грабнеш с позицията на другия. Често е вълк-единак в група. Емоцията на другия невинаги може да го докосне.
На неколкодневната ексукрзия миналата година точно неговите приятелчета- 2 деца, момче и момиче- също не отидоха на излета, но дори и да го бяха направили, той нямаше да се включи, сигурна съм.
И също като Тим е по спазване на правилата. Редовно е възмутен от лошото държание на негови съученици, според него все правят глупости, все не знаят елементарни неща, като "дърто" е, няма я детската наивност. Малкият  например е друг- нито е толкова критичен, както е и по детски простодушен и доверчив и по-лесно се повлиява от децата около него.

И аз не мисля,че има значение кой кога се е откъснал за това колко ще са привързани децата. Вече и с личен пример виждам моите.До 3.5г.са си стояли в къщи с мен.Не са ходили на ясли,градини,единствено Андрей и Анджи са оставали при свекърва ми за по час два от време на време за да свърша нещо,но това беше след 18м. Резултат момчетата и двамата се разделяха със сълзи.При големия драмата продължи около 3-4 месеца всяка сутрин като го карах ревеше.Там му харесваше,но раздялата беше драма докато неговата приятелка която също беше гледана единствено от майка си ,влизаше без да каже чао дори.Андрей и миналата година до последния ден се разделяше с мен с 1000 прегръдки,целувки и сълзи в очите ако случайно си тръгна преди ритуала. Анджи все едно е ходила там от бебе. Оствям я с усмивк,вземам я с усмивка,говори,обяснява кое ,как,какво са правили,кое след кое.Неща които от момчетата не чувах или с триста зора изкопчвах по нещо.  Различни са си децата и не може да работи едно и също за всички.
Брюксел,дано намериш време за сън.Това е най-изморителното от цялата работа! Дано и минат коликите на М скоро!
Ася и Андрей ми е такъв тип.Изобщо не му пука кой къде е и какво прави.Ако реши,че нещо му е интересно ,намира начин да го прави.Алексей пък обича да пробва от всичко.След това по-лесно взема решение кое му харесва и кое не.Обаче като споменем спане без нас и тримата дават на заден.
Всички май вече тръгнаха на училище.По вода да им върви и да им е забавно!
На две в едно пожелавам моя късмет с бебетата. Споменавала съм,че само Алексей е ин витро останалите щастлива случайност.

Много благодаря на всички за подкрепата !

Различни са децата спор няма, но аз винаги съм се чудила дали големият е толкова самостоятелен и е негушлив като малък защото като се роди не ми го дадоха веднага и т.н.. Преди 21 години така беше в България, дано сега са го променили!

Ние пристигнахме на гости на свекървата за уикенда и сега три дни ще са семейни сбирки. ММ хич не е очарован, особено от факта, че и брат му идва днес със семейството си. Жената на брата е много особена и постоянно дели братовчедите и брани нейното. Но детето на сестра му има р.д. и затова е таз сбирка.

Брюксел опитвай се да спиш ! Направо не знам как издържаш с малко бебе и нонстоп работа! Ако може поне таткото да те отменя за по няколко часа и да дава шише за да се наспиш.

Да попитам знаят ли мъжете ви български ? Тези, които не са българи разбира се

Къти, дано ти отмине лошото настроение, и дано се наредят нещата с работата при тм. И К някой път е ревлив, най-вече като е изморен. Иначе е по-самостоятелен от Б в някои отношения-например ходенето на РД. К нямаше още 4 г и нямаше нищо против да остане сам на РД. Така е от тогава(ходи сам на РД, ако не броим РД на децата на приятелки). Докато Б и до ден днешен(скоро беше на едно момиченце на РД-5г) иска да идвам с него. Децата са различни, според мен всичко ще се нареди с времето, а може да си имат и периоди. Сега началото на уч година, след хубаво лято с мама и татко-не на всички им е лесно пак "да се откъснат", то и на нас възрастните не ни е лесно, какво да говорим за децата. А относно отделянето при раждане, което коментирате- и двамата не са ги отделяли от мен при раждането. За гушливото са гушливи и двамата.
2 в 1, и аз като Ася не зная какво да кажа. Дано се наредят нещата и запълниш празнината в теб. Гуш!
Брюксел, теб съм те признала! Дано успяваш да балансираш и се чувстваш добре! В крайна сметка важното е да се чувстваме добре. Целувки на Йоан и Миа!
Кала, приказна е стаята на Анджи, наистина като от списание. Моите момчета спят на 2етажно легло.
При нас също почнаха активитетите им пак, така че не скучая. В сряда са заедно на "спорт"(различни спортни дейности всяка сряда, вкл плуване през ноември), в четв К е на футбол. Б също ще почне футбол през януари. Също така започнаха и сбирките на хора в църквата, вчера беше първата, ходят и двамата. Миналите 2 уикенда имаше и мачове, К играе все по-добре, вкара пак и голове.
И на мен някой път ми се губят изрази на бг. Тук зная един норвежец, съпруг на една българка, който разбира български. Казва само кратки неща, но разбира доста. Според мен е мило. Аз ако бях женена за чужденец бих се постарала да науча езика му, ако ще и да е малко разпространен език. Но това е моето лично мнение (усещане), пък и ние жените може би сме по-различни от мъжете в това отношение. Е, сигурно не всички жени мислят и като мен.
Хубаво начало на учебната (и \ или градинска) година на всички!:hugs:

Две в едно, свекървата е тук откак малката се роди. Тя доведе Йоан на 7-ми и остана. На мен ми е супер малко майчинството, каквото и да означава тази дума. Официално трябва да се върна на работа на 20/10. Миа започва ясла от януари, така че до тогава ще се гледат с баба. Аз не мога да задържа връщането в офиса, тъй като другата ми работничка ще ражда средата на ноември.

Посмях се малко на въпроса за това дали мъжете са БГ или не. Просто се замислих за нашия случай. ММ е българин и двамата сме от един град. Там се и запознахме като се беше прибрал едно лято. В момента в който стъпих на белгийска земя той спря да ми говори на БГ освен в случаите когато бяхме с други БГ. Това беше начина да се потопя изцяло във френския- език който дотогава не можех да търпя и не понасях. Така се подкарахме и до появата на Йоан почти постоянно между нас говорихме на френски. Нямахме БГ телевизия (сега имаме заради свеки), и повечето ни приятели с които се събираме не са БГ.
Когато Йоан се появи започнахме да си говорим на БГ заради детето. Но аз говоря на Й. на френски, а ММ на холандски. Той беше в непрекъснат стрес че Й. няма да се оправя защото бил дете на БГ и затова държеше да му говори на NL за да имам речник.
Та ни е много странна работата с тези езици.
Боже какъв ферман написах заради тези езици.

Иначе ММ помага много с малката също. Той така си беше и с Йоан. Но Миа определено е по-лесно от Йоан. Спи по 3-4 часа между ядене стига да не я боли коремче. Та ми се събират по 5-6 часа сън на нощ. Лягам супер рано по моите скали - в 22 часа съм се качила с нея. Сутрин карам аз Й. на училище а Миа остава с баба.

Организираме се, но работата си е там. Имам още 20 дни да приключа фирмите, а има още толкова работа....Хем не ми се вярва че ще се справя, хем ми е едно спокойно вътрешно. Според мен си е затишие пред емоционална буря.

Брюкселче, разсмя ме с твоето "затишие, пред емоцианална буря"
Разбирам те напълно за работата, дано намериш ритъма. Хубаво е че има и баба да се грижи за М., макар че аз не бих издържала толкова време с някой друг в къщата ми...

Две в едно, ММ е французин. Разбира български на базово ниво. Аз нали плямпам на децата на български в къщи, та ще не ще, ще схваща. Говори много развалено, но много се старае да опитва. С баща мш си комуникират така, с майка също. С брат ми включват и английски. Аз не говоря на френски на децата, освен ако не е наложително. Имам силен акцент, още бъркам неща, даже Луи ме поправя, та така че не мешам много езици.

А-тита, така си мислех за Луи, че ако неговия приятел отиде ще е ОК, ама не. Макар че неговия приятел беше на лагер това лято, на 900км от дома си, само с едно друго момиче което познава. Изкарал си е супер добре, Луи и той каза че иска да ходи, но си остава само така - на думи. Това което Бибит, предложи не е лошо като идея - да издържи 2 дена, поне, ако не стане ще ходим да го вземаме. Но са задължителни. А иначе няма да ми е близо, понеже е зимна екскурзия, 5 дни, на поне 600-700кв. Та ще го мисля.

Подразних се вчера. Майката на приятелчето на Луи, с което се преместиха в частното у.ще, каза че сина й бил не много доволен, липсвали му приятелите и евентуално след ваканцията през октомври, ако не става ще го мести. Даже така му е казала, та сега гледай децата как си навиван нещо в главата и чакат момента и после: Ти нали така каза? Аз казах че Луи и Емма, няма да ги местя. Че за мен е въпрос на ангажимент, да науча детето да бъде отговорно, да се адаптира, въпреки трудностите. Не мисля че е фатално. Виждат се с другите деца, от стария клас, в столовата, на занималня и по спортове. В един град, сме, който е като малък. Но ми стана много странно. Не мисля че децата трябва да водят родителите. ММ каза че не било дистанционно, с което да превключим каналите, като не ни харесва. Имам и съседка, която работи като помощник в държавного у.ще, където бяха преди децата, според нея е много неприятно и за у-щето да приема така деца по средата на годината, още повече че беше наша инициатива да го напуснем. Та така...водя се по детето, но не чак до такава степен. Агитирам Луи да покани ново детенце, да си поиграят в къщи, да си намери и друго приятелче...

Ася, Т. съм го признала...много ми е смешен, в добрия смисъл, с неговите изказвания...Умно дете си имате, да знаеш. Пък и с характер.

ММ се прибира днес и тръгва пак в неделя. Засега нещата потръгват, дано да е така, че тепърва започва работата му. Благодаря за пожеланията на всички.
До скоро, дами...
 

Здравейте, чак сега успявам да се включа.

Кала, страхотна е стаята на Анджи! Аз казах розово и синьо просто защото така си я представям горе долу. Много харесвам синьо попринцип, розово не чак толкова, но тя го обожава както казах. Гледам в пинтерест постоянно хахаха.

Две в едно, много ми е мъчно, че не стават нещата при вас. Пожелавам ти все пак да се случи естествено.

Моя мъж доста напредва в българския. Разбира и говори колкото да се разбере с нашите, но може да разкаже кратка история също. Абе доста добре мисля при положение, че не се занимава ежедневно да го говори.

Аз имах тежка седмица. Нали ви писах, че съм депресирана напоследък. Оказа се, че имам много ниско вит д. Пуснах си доста подробни изследвания и освен щитовидната само това не е наред. Изобщо страхотна комбинация хаха. Та сега ще пия витамин и се надявам да се пооправя,иначе честно казано мислех вече да търся психолог.

Якамоз, дано по-скоро стабилизираш показателите и да се получи желания баланс!

Брюксел, интересно решение сте взели да си говорите на други езици с твоя мъж, не е обичайно, но защо пък не. Аз не мога да си представя с моя човек да си говоря само на немски, за мен да говоря на български с мъжа ми ми създава...как да се изразя.... чувство на уют. Има много неща, които на немски не мога да ги почувствамм като на български.
А на какъв език е общуването, когато имате роднини у вас?

Къти, да закараш 8-9 годишни деца на излет на такова далечно разстояние(500-600 км) ми се струва преувеличено. В тази възраст не е рядкост децата да страдат за родителите си , при някои това може да ескалира, според мен е излишен стрес в стремежа на нечия система децата да стават самостоятелни. При нас по-големите класове заминават на екскурзии толкова далеч, по-малките са по-наблизо. Ако учениците при нас бяха пращани толкова надалеч и ако нашето дете имаше голям проблем с раздялата, сигурно тайно щяхме да си вземем хотел сравнително наблизо за всеки случай.

Голям Бибитко голям "късмет" изкара  с тазгодишното рождено парти. От 4 деца има откази, заради пътуване през уикенда, при други имат смъртен случай и ще пътуват през уикенда за погребение, трето дете е на футболен турнир. В крайна сметка само 2 деца ще дойдат, най-близките приятелчета ще липсват, Бибитко не изглежда разочарован, да видим утре как ще е.

Бибитче, общуването на френски между нас беше може би защото първо трябваше да науча бързо езика, второ - като обяснявам нещо за ежедневието ми което е 99% свързано със френскоговорящи, ми е по лесно да използвам термини на езика, и трето- ние бяхме с по голяма комуникация по телефона, защото имахме коренно различни времена на работа и почти не се засичахме.

Говорим на БГ вече вкъщи заради Йоан. Говорим на езика на хората с които сме по принцип. Ако са роднини БГ - изцяло на БГ. Ако има някой приятел на ФР - се обръщам към мъж ми на ФР.

Много кофти за поканените гости. Дано си прекара добре рождения ден макар и с малко деца. Да ти е жив и здрав, и той и малкия Бибитко.

Якамоз дано да влезеш бързо в ритъм и те пуснат тези черни мисли...

Cutty, къде работи мъж ти че го няма?