Ти имаш ли семейство, гадже, дете - изобщо човек, с когото да споделяте и да се грижите взаимно.
Явно бабата е преживяла нещо и се е предала. Гледай я - да е нахранена, почистена, задоволена елементарно. Но се се убивай да и върнеш предишната същност. Има възрастови изменения, които няма как да се предотвратят.
Всички ще умрем. Но ако трябва да избирам дали да съм полезна на детето си или на стар човек - избирам първото. За мене живота трябва да се бута напред, да се помага на младите хора. Също трябва да се пазим и ние - нали сме между млади и стари.
ПП - след определена възраст на пациента и психиатрите подминават, предписват хапче да е спокоен и толкова.
Тя е почти на 70, аз малко над 40. Разбира се, че имам семейство. Тук не става дума за елементарно обргижване, ако говориш за памперси и прочие, този етап го преминахме.
Може и да има възрастови изменения, но: Преди да влезе в болница беше една, сега съвсем друга. Не мисля, че сработват старческите изменения в рамките на 2-3 месеца.
Смятам, че проблема е от скоро и колкото по-бързо го реша, толкова по-добре за нея и излизането и от кризата.
Това, което очаквам да ми е полезно и да науча тук е:
1.Какви елементарни ангажименти да й поставя, за да се чувства уверена когато ги изпълнява, в същото време да се чувсва и тя уверена в себе си и полезна за другите?
2.Какви нови удоволствия да й създам или тя да си създава, все пак говорим за човек на 70, за да изпитва радост от живота, да си върне целеустремеността, която имаше?
3.Какво може да траснформира мисленето "всичко ми е безразлично", в мислене "имам желание да постигна....еди си какво"?