Номинация за най-абсурдна реплика, свързана с кърменето и захранването на бебето - 19

Я дайте линк към Диди.
На Кобилкина поста го срещнах случайно. И докато го четях и ми пулсираше вената на челото си мислех какво да и напиша в коментарите, с радост установих, че голям % от тях и опонират и и обясняват защо не е права. Има надежда, както се казва 😄😄

Защо пък не, моето много харесва елда и аз я харесвам. Е сигурно ако го бях захранила с пюрета със захар нямаше да ѝ се радва.

Аз имах вътрешно майчино усещане или по-точно така си мислех, докато не разбрах, че всъщност това усещане греши, поради неприятните последици. Когато ни изписаха от родилния дом, никой не ми обясни, защото всъщност бебето се слага на режим за хранене през 3 час и се пропуска нощното хранене. И понеже вътрешния инстинкт ми подсказваше да си храня бебето когато поиска аз реших да го послушам. Огромна грешка. Бебето се научи да иска да суче по всяко време, буквално през 20-30 Мин. само за 2 седмици, като започна да заспива на гърдата ми и щом се опитах да извадя зърното от устата ѝ, тя силно го засмукваше и пак заспиваше, сякаш е залъгалка. Ако все пак успеех да го измъкна, започваше страшна истерия, докато пак не и дам да суче. И така режимът се превърна в хранения по всяко време на денонощието по 40,50 Мин. на хранене с почивка между 30,60 Мин. между тях. Резултатът: Аз бях напълно изтощена, недоспала, с рани по зърната, и тогава си дадох сметка, защото всъщност се прилага режима.
Бебето в утробата е свикнало да се храни по всяко време, без да прави разлика между ден и нощ. Когато се появи на бял свят идеята с режима е да привикне постепенно на по редки порции в светлата част на денонощието и в крайна сметка след около година да може да се храни като възрастните. И в този ред на мисли помислете, какво се случва с един възвратен, който се храни безразборно... Ако инстинктите на човек относно храненето бяха правилни, то тогава нямаше да има нито един дебел или със стомашни проблеми човек. Истината е, че ние сме изгубили, много от усета си за инстинкт много отдавна, и сега се налага да се учим на него.
След, като си дадох сметка какво всъщност се е случило, започнах да се чудя как да оправя вече задълбочилия се проблем, като всяка промяна за това водеше до истеричен рев и огромен стрес. Но и създалото се положение също беше огромен стрес.
Решението на проблема дойде няколко дни по късно докато чаках пред консултацията. Заговорих се с друга майка която имаше две деца на 2 и 7 години. Каза ми, че с голямото е допуснала същата грешка и не е могла да я поправи. Каза, че и до ден днешен става и рови нощем в хладилника. С малката обаче си е взела поука. От изписването е била на режим и всичко е ок. Каза ми как точно да реша проблема, но първото условие беше, че трябва да съм много твърда и да забравя, за целият си майчински инстинкт, за добро и за мен и за детето, за да може и двете най после да почиваме спокойно.
1)Преустановявам режима на 3 часа, както е по програма, без никакви допълнителни компромиси и своеволия.
2) Щом бебето започне да реве, колкото и сърцераздирателно да е това, давам шишето с вода или залъгалка, ако го плюе и продължава да реве, чай за колики, но без да се прекалява с него, ако пак реве, отново, вода или залъгалка, може да се полюлее малко но без да става навик, като и непрекъснато да се държи на ръце или да се гушка, защото ще се отключи нов проблем със майчината зависимост. Гушкайте го радвайте му се, но нека това да бъде с мярка и да си има собствено местенце за спане. Та да се върнем на храненето. То не трябва да продължава повече от 20 Мин. Колкото се е нахранило толкова, поне в началото, докато свикне, че не трябва да заспива, защото има определено време за хранене. Първо хранене в 6.00 и последно 00 часа. Бебето трябва да разполага със 6 часа за сън. Ако плаче, вода, люлеене, чай за колики, залъгалка, но не и мляко, до сутринта.
Жената ми каза, че ако спазвам този режим, най късно до седмица, всичко ще се нормализира.
И така, първата нощ беше кошмар. Едвам издържах да не се предам. Втората нощ имаше похленчване между 1-3. Но беше доста по обнадеждаващо.
На третата нощ имаше само едно прохлечване накъде посреднощ и това беше:smiles:
От тогава никога повече нямах проблем с храненията. Постепенно, започна да заспива все по рано и да се буди все по късно и аз постепенно започнах да разреждам храненията, като е по програма и наистина всичко си дойде на мястото.
Съжалявам, че стана толкова дълго, но се надявам да съм била полезна 😀👍