на новите ни "съотборници" ralnik с двамата юнаци Ангел и Христо (какви хубави имена си избрала за синовете ти ) Миличка, на първата страница на темата ни стои списък с имената на октомврийската дружина, както и имената на майчетата и, по-желание, датите на раждане на мамчетата. Така, че би ли ни написала (ако искаш, разбира се) и твоето име и РД, за да ви прибавя и вас? За сега само Ангел дописвам 
и точно като теб се чудех толкова ли отдавна не съм писала, че само нови мами, и си говорят за някакви неща, дето изобщо не съм в час 
Пожелавам ви и вие скоро да тичате из къщи и да бърборите 
каза, че този шум се чувал още от както се е родил, но не намалявал и затова ни праща на преглед. Записах му час за детски кардиолог за понеделник, ще докладвам как е минало. Записах го ето тук http://www.zdraveto.com/, педито ни насочи на там. 
Как е малката Наталка?
Но пък вътре е много хубаво. Детските басейни за напълно подходящи за малчовци като нашите, НО ЕСТЕСТВЕНО не може да го оставиш вътре сам, а трябва да си до него. Все пак е вода и една шепа е достатъчна за да стане беля! От тази гледна точка не е удобно, а и задължително трябва да седнеш до детския басейн, но какво пък, ние се редувахме във водата при Мишо и си беше супер Има и детски водни пързалки, които още не са подходящи за нашите деечурлига, но пък Мишо се пързаля предимно НА ТЕЗИ ПЪРЗАЛКИ те са най-обикновени пластмасови пързалчици, само сложени във водата. 
в общи линии е това. Минава така, както и идва - от веднъж и без много , много лечение. Ние пихме по някое прахче Ентерол и отмина. Мишо го искара най-леко, играеше си, като му се догади си го повърне, може и на масата и продължава да играе той скруполи няма още. Аз имах и Т един ден, та ми беше отнесено, но минава. Не е страшно.
Ама аз тогава се шашнах с този шум на сърцето, че не ми беше до кг и см 
Ще видим тази работа...кой ще надделее 
за да имаш сили за Натали че кумовете идват в края на месеца тук на почивка , само че на бунгала до морето между Бяла и Обзор,,, къмпинг ЛУНа:::: ако някой е чувал,,,, та ако искаш може и да се видим, но за целта трябва да ни дойдете на гости, че нали сме си без ТАТКО и няма как да долетим до Варна 
което за мен е мъка и сега едвам я РЕША, добре че ходим на плаж всеки ден, та морето да и ги разресва 
От сега ми става тъжно като си помисля, че трябва да се разделя с него, сигурно ще ми е много трудно... Като преглеждам старите постинги виждам, че на всички им е било трудно. 
) Пътят натам беше спокоен и само щом стъпихме в Созопол и видя лодките и водата, се започна един цикъл от нерви, крясъци и пак нерви. Като кажеше това дете "тамо" и сочи морето и нищо не може да го разубеди. Заобикаляли сме улички в Созопол, откъдето се вижда "тамо", демек морето, че иначе лошо. Онова малкото тръгва (научил се е с краката си да бута количката в желана от него посока ) и започва да се разсъблича, за да влиза "тамо". Може да е на скали, да е далеч от морето и само да го съзира с крайчеца - не! Щом види водата и писва. Да не ви описвам на плажа какви бяхме. Само във водата иска и енергията, с която се впуска в морето, е направо опустошаваща. Трябва да го държиш, а не дава, вика и крещи, абе въобще - плажа цял нази гледа... 
На всичкото отгоре страшна жега, никакви места за паркиране, тясна квартирка, макар на красиво място в Стария град и още куп дребни неприятности, за които много-много не ми се пише. Сега, като си гледам снимките, си викам: "Брех, ама все пак добре сме си изкарали, веселичко..." Просто изнервените ситуации не съм ги снимала Ще останем с някои и хубави спомени и най-вече това, че той все пак беше много щастлив. На втория ден (след като първия ден искахме да се връщаме) си направихме разпределение. Аз сутринта отивам сама на плажа, а Андрей го гледа по уличките на града, а следобед - обратното. С него - след 16 ч. за максимум два часа на морето. През това време не му даваме да спи, за да заспи лесно вечерта, за да можем поне тогава да починем И така ставаше. Вечер, той в количката, ние намирахме някоя тиха уличка и го въртяхме в кръг, докато заспи и си намирахме тихо местенце, където да вечеряме.
път ме придумаха - така и така сме там, поне до събота да останем, та така най- сетне се прибрахме в събота вечерта, че по жегите не ни се пътуваше ... Вече сме на линия и в къщи .. Невиждам кое им беше толкова смешно, при положение че на мен ми се ревеше, та често си пусках нервите ... а сега ми е мъчно за там, даже много ... толкова дълъг престой не съм правила никога, откакто напуснах дома си ... Добре си правех сметките само за 1 седмица .. Никол е лудо влюбена в баща ми, а на мама каза че я обича, 2 дни преди да си тръгнем та мама се ядосваше, че тъкмо я заобича и си тръгва .. и оттам като се почна - няма спирка ... Напълних цялата карта със снимки, даже я извадих и изщраках и тия на апарата ... ще ги кача като намеря време ... а и на всичко отгоре едно малко момиченце с вируса с повръщане и разстройство беше там, но баба му изобщо не се светна да го дръпне встрани, то само идваше до Никол, аз дърпам Никол да избягаме от нея, тя върви по нас и тая смотла изобщо не викна детето , а то милото откъде да знае .. аз добре че чух баба му да казва на другите жени и като се сетих че докторката ми каза да не се доближава Никол до болни и пламнах ... отидох в другия край на коридора и видях че се е наакала ... теглих мисленно една майна на всички доктори и направо се насочихме към аптеката да купя памперс и мокри кърпи и в градинката на една пейка изчистихме дупето, а после падна голяма игра ... 
За съжаление още не съм успяла да прочета цялата тема- събота и неделя правихме зимнина на село, а днес цял ден сме по доктори.Сутринта ходихме за малчо, че вече по-вече от две седмици вдига температура- един ден има ,един няма и ние ходим от един доктор на друг- личния, той ни прати на педиатър, той на ушен и все няма причина за тази температура, а в събота през нощта беше 39.4 градуса. А в събота през деня ни свърши антибиотика, който ушния ни беше изписал, защото малкия имал възпаление на лявото ушенце, което на днешния преглед вече беше минало. Големият батко пък го водихме на профилактичен преглед слетобяд на очен лекар и се оказа, че трябва да носи очила- на едното око 1.75, а на другото-0.75 диоптъра и съм много притеснена, защото до сега той не се е оплаквал да има някакъв проблем с очите. И изведнъж- очила. Но ще го заведа и на платен преглед при детски очен лекар, когото ми препоръча детската сестра при личния ни лекар и щом се налага ще слагаме очила.Но как ще ги опазим- не знам.Баткото е много палав и не пази нищо здраво.Та в момента това са ми емоциите и притесненията.До скоро! Усеща се липсата ти Браво на Никол, че така е проговорила! Наистина катосменят обстановката поне за малко и сякаш точно тогава порастват - и не само на ръст, а по-скоро интелектоално. Затова съм много ЗА детето да се води на различни места, да се събира с хора, а не да си седи в къщи или пред блока и да общува с с двама, трима. Ама аз какво се отплеснах в някакви размишления...просто исках да ви кажа добре дошли, чакахме ви с нетърпение И да не забравиш да качиш снимки 
Миналата година бяхме на море с едни наши приятели с дете на 1г и 5мес - те изглеждаха точно както ти описваш вашата "почивка" - непрекъснати писъци, спринтове по пясъка до водата и "довлачване" на детето обратно, обиколки на Приморско с избягване на централни зони заради бонбони, сладолед, балони, играчки, дрънкулки - минаваме покрай стелаж със шапки, тя се засилва към него и а-ха да го събори, момчетата едвам го удържат, ние се извиняваме, тя хуква към количка за дюнери и настава вой - САЛЕД (сладолед), писъци, тръшкане докато й обясним, че това не е сладолед За такава почивка се бях подготвила, но моят дивак се оказа по-кротък, само на количките на площада във Варна искаше по много пъти, но това е бял кахър! И също не иска да се вози в количка, нито да ходи, с само на кончиии и то аз да го носа!
Имаш ли намерение да го дадеш на ясла - да "позатегнат режима" малко там? Аз вече сериозно се замислям по този въпрос, защото моят става голям егоист Отива до някое дете, грабва му играчката от ръцете, като на всичкото отгоре му вика МОЕ и ако онова горкото се опита да се съпротивлява бива ударено Майка ми го погледа онази вечер и каза, че много се червила в парка, че бил, блъскал другите деца, грабил им играчките, хвърлял им пясък по главите Няма да е точно сега, но догодина на пролет, ако не го изживее това състояное ще го пратя на ясла, да види, че света не се върти около него Прегледа го с ехограф, но и с него не беше лесно, аз седнах на един стол, той в мен, дърпа й накрайника на уреда, мърда, огъва се 40 мин бяхме в кабинета, плувнали в пот и с гръмнали глави, а докторката една спокойна, бавна - щях да откача. Каза да идем след 20 дни пак, да му направи кардиограма ако щял да бъде по-спокоен тогава - как реши, че след 20 дни ще укротее - не знам Та сега съм спокойна, написа на листа "сърдечно здрав", даже ми показваше някакви неща на екрана, обяснява ми някакви клапи как се отваряли, някакъв мерцедес, някакви симетрични пулсации ли бяха - забравих ги вече аз гледах, гледах - то един размазан образ, нещо мърда, нищо не се вижда вече се заиграва и със съотборник - подават си топката с други деца, това е напредък, но само във футбола е такъв "отворен" към децата, и ако играта е гоненица, иначе не играе с никого все още, играят едно ДО друго, но не и едно С друго май 
/ която споделя, че живее в собствена къща, поздравления за таз придобивка и отговорност. .. на гадното ми настроение ми подейства прекрасно И ние вече сме без памперс, откакто ходи на ясла го махнахме, но в къщи ходи и без гащи, че когато има зор сам да си търси гърнето и да си свършва работата. Но нощем още слагаме. И ако Ти остане време, чакаме красивите Берковски снимки, моля! Препоръчани теми
