Затънала съм до шия в работа – и вкъщи, и на работа, но днес реших да открадна известно време и да се обознача и аз. Иначе редовно ви чета и се осведомявам за всички, но пусто, като нямам време за отговоря и си оставам само мислено с вас.
Ние още не сме приключили ремонта, но края му се вижда. След като разбрах, че мъжът ми няма да свърши работа (или поне не тази година! ), извикахме майстор, който, за щастие, днес приключва. Така че, до края на седмицата очаквам да се пренесем отново вкъщи, че то колкото и да сме в добри отношения със свекърва ми и зълва ми, друго си е вкъщи.
Аз да ви се оплача и да ви попитам дали и вие нямате такъв проблем: Симона се е залепила като ваденка за ... баба си и не я оставя на мира. Само да мръдне жената крачка встрани и тя надава вой сякаш я колят. А когато я няма, непрекъснато повтаря жално „баба!”. Нощем се събужда и иска да се мести на леглото при баба си, като най-често заспива върху нея. Въобще голяма любов. То няма лошо, не съм ревнива и даже малко съм щастлива, че не съм аз лепката, ама то ми става вече неудобно – жената не може да свърши нищо от Симона! Пък и се чудя какво ще бъде като се приберем вкъщи...
И друго: Симона вече трета седмица е болна. Не е нищо страшно – хрема и преди това кашлица, която вече овладяхме, но от онзи ден почна да вдига температура 38,5 – явно защитните й сили са намалели. Водих я на лекар вчера. Каза, че освен леко розово гърло, нищо сериозно, явно всичко идва от носа. Бре че упорита хрема. Заради нея сутринта и дадох 5 вида сиропи. Попитах докторката за витамини и имуностимуланти и тя ни препоръча витамини Киди и Есберитокс на капки. Последният не се оказа в удачна форма за Симона, защото е на спиртна основа и тя никак не се радва да го пие. Може би следващият път ще пробвам с хапчета, както Иренка. Ще ми се да чуя и вие какво давате, ако въобще давате.
Иначе с яслата имаме напредък – вече сама си влиза, а от вчера е по цял ден и само от време на време проплаквала. Душичката ми тя! Чувствам се ужасно гузна и лоша майка! Още повече, че в момента чета страхотна книга за родители: „Изкуството да бъдеш родител”. (Горещо я препоръчвам!) Та от тази книга разбирам, точно както и инстинктивно чувствам, че на 2 години детето психологически не е узряло да посещава детски заведения и в най-добрия случай мястото му е до майка му. Тези, които прочетат книгата, ще разберат защо. Не че ще се случи нещо свръх лошо, ако посещава ясла, но предвид важността на този бурен период на развитие (между 2 и 3 години), не е добра идея да оставяме друг да въздейства върху детето ни. Последното е мой извод. Както и да е, очевидно в българските условия нямаме много голям избор – трябва да работим, за да подпомагаме семействата си.
Що се отнася до гърнето, ние нямаме никакъв напредък, но не се и опитваме. Симона прекрасно знае какво е гърне и за какво служи, но явно още не е дорасла да го ползва. В тази връзка ми се ще да ви копна един пасаж от горната книга, на който аз лично много се смях: „В безкрайната си мъдрост на зрели люде много родители изчисляват часа, в който да поставят хлапето на гърнето и да проверят дали пък няма да предизвика раздвижване на червата му. Това средство им изглежда толкова логично, че дори не забелязват колко е нелепо. Може би ще схванете по-добре, ако ви опиша следната ситуация: представете си, че в този момент, докато четете, някакъв триметров гигант внезапно ви вдигне, отнесе ви в тоалетната и ви постави на седалката, като ви заяви със силен и нетърпящ възражение глас: „Време е да се изходите." Представете си също, че ви принуди да седите там пет или десет минути. Каква ще е реакцията ви? Същата като да детето ви при сходни обстоятелства. Смешно сравнение, ще кажете. Размислете и преценете дали много родители не се отнасят с презрение към биологическите нужди на децата си, като действат като три¬метровия гигант”. Сега да не си помислите, че нещо ви назидавам! Ни най-малко! Въобще не съм такъв човек и уважавам премислените и осъзнати решения на другите.
Ох, аз влязох само да се обознача, пък пак се отплеснах...
Много ми е мъчно за Кремито. Дано да се оправи скоро... Марго, не си спомням да съм прочела за резултатите от изследванията. Кажи как са?
ЧЕСТИТО и на мама Anya за втората бременност! Радвам се, когато чувам такива хубави новини. Трябва да ви кажа, че мен бременността и раждането много ме промениха. Станала съм доста по-чувствителна към децата и искрено се вълнувам, когато чуя, че някоя жена е бременна и чака бебе – може би защото още си спомням моите трепети. Преди не бях такава, да не кажа, че бях съвсем индиферентна към децата. Аз също твърдо искам да имам второ дете, но като гледам напред във времето и предвид плановете и мечтите ми, не виждам кога точно ще се случи. А определено не ми се щат изненади, защото към момента не можем да си ги позволим финансово.
Чакайте да ви споделя новата идея за подарък на Симона. Малко си вкарвам автогол предвид шума, но мисля, че на нея ще й хареса. Става дума за малко детско пиано – видях го в сайта на Комсед, има си и столче май. После в магазина на София прес, видях едно още по-хубаво – със светлини и някакви други екстри. Понеже бабата и лелята ще взимат детски чин, та за нас остана трудния избор. Чудя се още какво да поискам от другата баба.
За общия РД има време, но не е лошо все пак да определим някаква дата и да запазим място някъде, защото съботите и неделите от рано се резервират и после може да ни е трудно. Аз лично предлагам срещата да се състои на 4 или 5 ноември, макар че малко смешно звучи7 среща на октомврийчета през ноември! Що се отнася до клуба, Ади май беше пуснала списък със всички клубове в София, можем да изберем някой, който да е удобен на повечето мами. Аз съм с кола и на мен ми е все едно мястото.
Хайде стига съм досаждала. Живот и здраве, другата седмица ще мога да пусна снимки от морето и от новата стая на Симона.
Целувки на всички