ДОБЪР ГИНЕКОЛОГ В РУСЕ и ЛОШ - отново в русе

Здравейте, бихте ли ми казали нещо за доктор Минчева.Какви отзиви има при водене на бременност и раждане.Също, ако може за д-р Тончева да напише някой нещо , ще бъда благодарна!

Моята история с изводи:
Преди 7 години забременях.Първа консултация - с д-р Румяна Пейчева.Тъй като кървях, откри ми децидуални полипи по шийката на матката ( среща се 1:1000) + бременност.Прати ме веднага в АГ за болнично лечение.По нейно мнение - не бива да се кюртират полипите по време на бременност, не бива дори да се извършват вагинални прегледи по време на цялата бременност( ако я запазя изобщо), не бива да се прави серклаж.Преди да вляза в АГ се консултирах с д-р Янков -  не откри полипи, поради кървенето препоръча за успокоение да вляза в АГ.Прие ме д-р Минчева.Потвърди полипите ( отначало с размер на грахово зърно единия, другия- под 5 мм - къв 5 месец от бременността нарастнаха първия до размер на лукова глава, втория - колкото бобено зърно) и предложи да ги кюртира, стараейки се да не наруши плацентата( рискът за моя сметка.Както реша).Не се съгласих.Исках още консултации.Проблемът е, че растейки, полипите разтварят шийката на матката и разкритието предизвиква спонтанен аборт, риск за инфекции, кървене и др.проблеми.Консултирах се с д-р Сименов, с д-р Колев, и въобще-със всички възможни доктори, които работеха тогава в АГ и Патологична бременност, тъй като лежах във здравното заведение, бях пациент с "интересна" диагноза.Но лекарите не бяха на едно мнение - за едни хирургичната интервенция би била пагубна за плода, за други - плода така и така няма да бъде запазен.Минчева предложи аборт.Естествено, всеки се дразнеше от мнението на колегата и потърпевша бях аз, защото не решавах какво да се прави.Междувременно направих обилен кръвоизлив.Янков(тогава завеждащ гинекология) ме вкара в операционна за аборт.Отказах, ревях, и единствено по намеса на д-р Христова ме върнаха обратно и изчакаха 24 часа.През 2 часа ми поставяха инжекции спазмалгон.Нищо друго.Овладяха кръвоизлива.Христова провери бебето на видеозон - живо.Минчева отказа да ме държат в отделение Гинекология и ми каза да си събирам багажа, след като не съм съгласна с "предписаното лечение" - аборт или кюртаж на полипите.Събрах си багажа.Прие ме в отделение "Патология" д-р Матеева.Държаха ме един месец там.Между другото се появиха бъбречни проблеми ( хроничен пиелонефрит), отоци, високо кръвно, 4 см разкритие(заради растящите полипи) и на всичкото отгоре - несъвместимост на кръвните групи (моята и на таткото).Това създаде проблем след раждането на бебето(но за това-по-късно).Историята е дълга, затова продължавам в следващия пост:

Моята история с изводи 2:
След месец в отделение "Патология" д-р Матеева намекна, че и при тях не мога да остана, ако не реша какво да се прави.Предложи ми да ме изпише, и да се върна пак ( от полипите,тъй като отказвах прегледи и кюртажи не можеха да ме "лекуват", а кръвните изследвания и бъбречните проблеми можех да следя и при наблюдаващ лекар извън АГ-то.И така-изписаха ме в края на 4тия месец.Отидох при д-р Хубчев(той беше в отпуск, когато лежах в гинекология) - той единствен предложи алтернативен метод: да направи серклаж с "кесиечен" шев - т.е за затвори шийката на матката, като прокара конец както връв през странични дупчици на кесийка - да стегне конеца и завърже отвора, като по този начин не биха се пробили полипите ( според него те са част от плацентата ) и с това всъщност да приключи моята бременност.Реших се.Направи серклажа в АГ-то и си отидох на другия ден, тъй като д-р Минчева беше категорично против моето оставане там за наблюдение. ( Минчева беше заместник завеждащ, а Янков беше излязъл в отпуск) .Не е важно какъв хонорар платих на д-р Хубчев, в интерес на истината не ми поиска много пари, но той си свърши перфектно работата.Поради стегнатия възел полипите престанаха да се кръвоснабдяват, спряха да растат, и постепенно "изсъхнаха".Т.е-свиха се до минимум.Това беше и идеята на д-р Хубчев ( когото признавам за единствен специалист-хирург в областта на гинекологията в гр.Русе).
Тъй като вече не бях в болницата, трябваше някой да следи бременността ми.Започнах да си търся гинеколог, който да ми води ЖК.По мои съображения не отидох при д-р Пейчева, поради други свои наблюдения, докато лежах в АГ не знаех към кого да се обърна.За близо 2 месеца престой в АГ-то, научаваш от пациентки и мед.сестри толкова неща, че те е страх да отидеш при когото и да е, ако наистина си с проблемна бременност.Ако нямаш медицински проблем - няма значение кой ще ти води консултациите.Бременността не е болест, така че доверявайте се на гинеколозите си - ту витаминчета ще ви предпишат, ту ще ви измерят талията( кого колко пъти са преглеждали на видеозон-не е основание да се съди колко добър специалист е твоят водещ ЖК гинеколог) Но ако проблемът е сериозен - действително е много трудно да попаднеш на специалист в Русе.Да не се обиждат нашите лекари, но това е факт!
Та попаднах на д-р Николай Петров.Той се "захвана" с моите консултации толкова прецизно и акуратно, че ако пропуснех няколко дена да се появя в кабинета му, започваше да се тревожи.Действително ме обгрижваше.Наричаше ме: Най -дебелата ми пациентка с най-дебел картон).Но истината е, че си вършеше професионално работата.За всяко лекарство се консултираше с наблюдаващия ме нефролог, застраховаше се, като ми пускаше допълнително изследвания за кръв, урина и пр.Имаше търпението да разговаря с мен не като с обект, а като с личност, обяснявайки всяка предприета медицинска стъпка.Той единствен беше поел грижата това бебе, което носех, наистина да се роди живо и здраво.Останалите лекари, които се занимаваха с моите децидуални полипи чакаха - ще се роди ли, или ще абортира.Просто бях един медицински казус от тяхната практика.
Ако имах възможност тази бременност в самото начало да наблюдавам в София, или поне във Варна, едва ли щеше да протече с толкова драми( но нито можех в моето състояние да пътувам, нито имах финансова възможност за лечение и раждане на друго място) .Разчитах на нашите си лекари - добри или лоши, трябва да им се довериш в един момент.Ако не го направиш - те не могат да се грижат за теб, дори да имат добри намерения.В следващия си пост ще напиша изводите от тази история.Но имайте предвид, че това са мои изводи.Лекарите не са безгрешни и също имат нерви и търпение.Някои в по-голяма степен, някои- в по-малка.Търсете обезателно професионализма на лекаря (при медицински показания), или си търсете по-скоро гинеколог-психолог - при лека бременност.