
Да попитам и аз нещо, няма само мен да гърчите. Защо, според вас е необходимо детето да има пълен необезпокояван достъп до стаята на възрастните?
Това с успокоението не ми го пробутвайте. Ако има "страх", кошмар, примерно, какво пречи бащата да отиде в стаята да го успокои, да светнат лампа, да поседи докато заспи и да се върне в собственото си легло?
Удобно пропускате факта, че това е дете в предпубертет, между мен и него няма биологична връзка и т.н., няма място в леглото ни.
А че подслушва, подслушва. Беше се оплаквал на майка си, че по цяла нощ ни слушал как пъшкаме, и тя, със всичкото си нахалство, чак беше повдигнала въпроса пред мъжа ми и се наложи да й подреже малко крилцата. То, добър, добър, ама чак пък цяла нощ пъшкане 🤣🤣🤣. Детето безкрайно ревнува баща си, за съжаление.


