Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

За пълното отричане на възпитанието съм на 101% съгласна с теб. Но и неговата противоположност не е добра алтернатива. Още повече, че не даскалски, а психопатски е манталитетът на човек, който събира досие с компромати срещу едно дете- записи, снимки, рисунки и кой знае какво още. Методично психопатство.

Абсолютно психопатско е една жена да посвети толкова години на очернянето на едно малко дете.

И да го сподели с широката публика.
Авторката няма да миряса докато не ни уведоми, че е постигнала своето и детето вече не живее в дома ѝ. Има вътрешна необходимост всички да разберат, че е станало на нейното.

Реално погледнато, за доброто на детето е да не живее с нея. Колкот по-далече, толкова по-добре. Най-вероятно в тази среда, в която е, той ще стане обикновен келеш. Но това е далеч по-добре от тероризиран до пълно изперкване.

Не бих издържала всичкото това и бих си била камшика, защото не мога да обичам някого като муньо, но тя иска да остане и да не позволи детето да я изкара сатрапа, от когото бащата да се освободи. Не иска бащата да се съмнява в нея........което освен с доказателства, няма как да стане. Лошото е, че е избрала трудния път.

+100
Само че планът е да си задържи Мунчо и детето трябва да бъде изгонено "по негова вина".

И събира доказателства за да убеди мъжът си и другите колко е проблемно детето. Снимки, записи, рисунки и кой знае още колко неща. Е на това какво му казвате. Нормално ли е.

И аз, ама отговор няма да получим. Това го питаш в темата за поне пети път. И други зададоха същият въпрос. Понеже отговор няма, смятам, че такова тормозене не е имало, а ако имаше авторката щеше да снима веднага.

За счупените играчки - 2 декара земя няма да ми стигнат да снимам счупените играчки на двете ми деца. Баща им им купуваше играчки всяка седмица, песто всеки ден и докато се върнат играчката беше разпарчотена. И мъжът ми бил такъв като дете. Сверих си часовника с психолози и други майки и се оказа, че не е рядко срещано.

Като малки често лягаха в 2 или 3 през нощта, а дъщеря ми непрекъснато учи поне до 23.30. Няма как да си легнат в 21ч. Тогава тук е още светло. Не съм пращана в леглото рано и не настоявам децата да лягат рано. Като са заети рано сутрин, спят следобед или сами си лягат по-рано. На улицата е пълно с деца нощем. Лятото на площада пред новата Арка в Париж има сцена с клоуни, танци, игри за деца до поне 22-23ч нощем.

Наргилето е част от всеки провинциален хол. И у баба и дядо имаше, баща ми имаше. Нямам наргиле, не пуша наргиле, не ходя в Bar à chicha (кафене с наргилета), но ми става мило и съм рисувала наргилето заедно с джезвето като част от дома, в който съм израстнала. Уискито беше символ на благодат през соца. Майка държеше стотици бутилки уискита и водки, основно за гости. В Англия алкохолът и цигарите са много скъпи и всеки пристигащ от чужбина е молен да донесе, ако може, даже и да му се възстанови сумата. Майка винаги носеше цигари от Либия и уиски от малтийския фришоп, а нито пиех алкохол, нито пушех.

Синът ми е играл игри до 4-5 сутрин. Играе със съученици. Вече не играе до такива часове. И баща му така играл. По негово време не е имало интернет, а само Минител, но се събирали да играят нощем игри на телевизора.

Сбиванията на момчета са, май, по-скоро норма, за съжаление. Викани сме в училище за такива прояви. Аз се ужасих, обаче според свекървите, ММ и доста родители на момчета не е притеснително. Наистина спира в един момент.

Всичко у децата е допустимо, когато е в някакви граници. Което не променя факта, че има някакви елементарни правила за съжителстване между цивилизовани човешки същества и възпитанието в това не е тормоз.

Давате ми примери с вашите деца, лошо няма. При кой са? Биологичните майки. Цели, оригинални нуклеарни семейства. Колко са като нас, с обърнат модел? На лични ми писаха такива, говоря за открито заявените. Една, по спомен.

Вижте, нереално е да се очаква, че даден модел на отглеждане и възпитание ще бъде продължен автоматично и от новите партньори. Детето не е при мен от вчера. Колко възможности имаха и двамата био родители да го изведат от тук и да го дадат за отглеждане на някой друг, или да си го гледат те сами? Не малко, това не е ден, не е два, хора, това са три години.

Добре им беше, когато беше нахранен, приспан, отличник. Но за чия сметка? За моя. За сметка на моето време, нерви, здраве. И тази година, след помятането и оттеглянето ми, видяха какво става като се остави на самотек, тотален срив. Щото може да ме изкарвате шеф на концлагер, но по мое "възпитателно време" не участваше в банда за тормоз, нямаше жалба срещу него и компания в Закрила на детето, живееше нормален, детски живот.

Не са прости те, половинката и бившата, просто се пробват да са по-големи тарикати отколкото мога да преглътна. За всяко нещо, обаче, рано или късно, сервитьорът носи сметката.

Защо това, защо онова ... Направила съм най-нормалното нещо за една двойка, подкрепих мъжа си, инициирах да си вземе детето, а какво получих насреща? Категорично не и нормално отношение. Партията "бягай с 200" няма да изкара и ден така, но иначе лее помия. Детето да живее с биологичен родител (майка) или възходящи роднини не е "изгонване". Детето е нещастно тук, не иска да живее с мен, но не, трябва насила да бъде държано под моя покрив. Кога някой постави интереса му на първо място, от тези, които трябва да го направят? Родителите му до ден днешен шикалкавят да не са те основният полагащ грижи. Хайде, преди поне се занимавах с него. А сега? Какъв е аргументът за оставането му? Не емоционален, рационален. Колко още ще издържи тази нервна система, дете е още, с години да живееш пропит с омраза към жена, която най-малко пък е длъжна да прави нещо за тебе, но все пак е там, скала... На никой не му и хрумва даже, че може да е по-щастлив живеейки другаде. Хайде, аз съм голям човек, не бягам от отговорност за решенията си. Но той каква цена ще плати, за да бъде с баща си?

И защо се нагърби със задача, която не си способна да доведеш до край? Вече писах, скапаната преценка не е безплатна. А когато тази скапана преценка вреди на дете, цената съвсем оправдано е тройна.

Бащата казал ли е в прав текст, че ти си длъжна да се грижиш за неговия син? Или пак фантазираш колко са зли всички и как твоята единствена грешка е, че си прекалено добра и наивна.
Ти каза ли на бащата, че не искаш неговото дете повече да живее с него?

Уиш, детето трябваше да бъде взето след първи клас.

Да попитаме майка му защо е още тук като постоянно местоживеене, м? Про положение, че само преди два месеца пак му обеща да го вземе и го излъга.

Никой не може да се справи, ако постоянно бива саботиран. Ти ако си мислиш, че си някъде само за малко, няма ли да си същата като него? Повечето ще са. А аз, в крайна сметка, не съм им подлога.

Едит: Ема, мисля, че можеш да четеш. Колко пъти се написа, че той иска малкият да е тук. И колко пъти казах, че съм поставила условия това да се случи. Което автоматично значи или това, или излиза. И пак трябва да е благодарен, че изобщо се води подобен диалог и се прави опит за срещане в средата, защото грам не заслужава. Кажи му, та кажи му. Велика кинематографична сцена, в която тропам с крак, а той взима детето за ръка и гордо се оттегля в мрака няма да има. 200+ страници ме четеш и още мислиш, че бих се държала като 15 годишна... Говорено е, знае си параметрите.

Май досега не съм се интересувала, ама в какво се изразяваше тормозът над животни и ти ли снима рисунките?

Това означава, че ти не си подкрепила мъжа си да си вземе детето, както се опита да го изкараш, а си му предложила да го вземете при вас за малко, докато то отиде при майка си. Това е много, много различно от "подкрепих мъжа си да си вземе детето". Ясно, мислела си, че детето ще е с вас за кратко и инициативата ти би ти донесла "червени точки" в очите на мъжа, без да ти се налага да се ангажираш кой знае колко с детето му. Сметките ти обаче са излезли криви и ти сега пищиш от яд.

На практика, нито ти, нито мъжът ти сте играли с открити карти и той е имал шанса да те надцака.

Единствената причина,  това дете да е още в дома ти е, че ти не си казала на бащата, че отказваш да живееш под един покрив с него. Защо не му го кажеш в прав текст?