Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Абсурт е ясна, не й е за първи път да се показва колко блага и добра е, особено в това време на деня. Даже е способна на големи изцепки.

Идеята за фейса беше моя.

Тръгнахме от какво мисля по повод очерталата се нова ситуация и стигнахме до там, че половинката мисли, че съм права за всичко, но съм много строга и малкият непрекъснато се оплаква от това. И че ако нещата между нас - тоест мен и детето - не се укротят, ще поиска да се разделим, защото детето е нещастно. При което му пуснах един от записите, в които ясно се чува как детето провокира реакция с опит за интрига (била съм разговаряла с учителката за него, какво съм й била казала, такъв разговор фактически не е имало), аз мълча, то продължава, аз пак мълча и той започва да казва, как щял да каже на баща си и пр. И попитах, ок, като не ти харесва подхода ми, кажи ми какво правим следващият път, когато си нощна смяна и той започне същото нещо, какво искаш да кажа и направя? И бомбата се взриви. Не заради записа, той знае, че го записвам, а защото го "притиснах в ъгъла", да заеме конкретна позиция и да каже какво иска. Не получих отговор, а тирада с триста други обвинения, на всяко от които настоявах за конкретен отговор какво да правя когато съм и в тези ситуации пак без да го получа, накрая стана и си излезе.

Нямаше го няколко часа, после се прибра и поговорихме. Малкият е разредил контакта с него и е притеснен, че може и да не се върне. Казах му, че този валс не може да продължава до безкрай, детето или ще е с него, или с майка си, но не може целият ни живот да се върти около това. Не може този му страх да ни виси като секира над главата и детето да ни държи нон стоп в емоционален шантаж, да не смеем да му кажем нищо, за да не се разсърди и да поиска да ходи при майка си. Казах му, че не ми е приятно, че трябва да записвам и да се заключвам като във Форт Нокс, но нямам алтернатива пред непрекъснатите му лъжи и интриги и отказът му да се съобразява с правилата на живот у дома. В прав текст му казах, че турски сериали вкъщи не искам, интригите на малкия са опасни, защото утре може да се обърне и срещу него да каже, че му е направил какво ли не, така че да си извади главата от задника и да застане малко по-авторитетно и да се оправя с детето си, защото ако чака са ходя по яйчени черупки вкъщи няма да стане. И да не ме плаши с раздели и изнасяния, защото аз дете нямам, той ще остане сам да се разправя с него и да не храни илюзии, че ще е песен.

За момента уж кротяса, другият петък сме пак на сесия.

Луна, нищо не е променило, защото истинската промяна трябва да дойде първо в родителите. Просто хората в темата са безкрайно категорични, че такова чудо нЕма. Е, има. И не е само той. И в двата случая с насилие над съученици не е единственият участник. От другите деца само едно живее с майка си и баща си. Другите две с майка си, бащата работи в чужбина. Третото с майка си, бащата е чужденец и си е в родната страна. Масова липса на мъжко присъствие, на мъжки модел за подражание. Всички останали просто вдигат рамене и продължават, абе, да избутаме там ... Мъжът ми, както виждате, не е изключение. Нищо, че хората се кълнат в него какъв е пич и колко е свестен. Тук изглежда масово нагласата си е "и това ще мине, да избутаме". Аз друго обяснение, рационално, нямам.

Щял да ме зареже мъжът ми като видел. Това ли ви е целта, истинската? 🤣🤣🤣. Че кой го е спрял и сега. Не знам колко пъти се писа, че раздялата ни още е съвсем реална възможност, обвързана даже със срокове.

Да, Бърз Влак. Виж от коя дата е тази тема, кога разбрах какъв дългосрочен кур-капан са ми скроили зад гърба. И правя точно каквото съм написала - гоня до дупка изясняване на ситуацията до точка, в която се поемат ясни ангажименти за детето от мъжа ми или раздяла. Защото, за н-ти път, това дете не е мое и не може да ми бъдат вменявани грижи и отговорности за него до безкрай без мое знание и съгласие.

Не детето ми е враг, но може да ми създаде проблеми с присъствието си тук ако не се вземат мерки. И както се развиват събитията, добре, че има архив, срещу който толкова скачате. Майката почна да се върти вече като фурнаджийска лопата, знам ли кой друг какво ще го прихване в някакъв момент. И като дойде този момент, няма да могат да ме изкарат мене виновна. Защото има неща в течение на години, които доказуемо свеждам до тяхно знание и те си питат ушите. То цял форум наскача, че аз съм го съсипала, та те ли няма ако се обърне каруцата  знаеш ли ги какво ще направят ако утре нарани някой сериозно и ми дойдат разгневени родители на портата? Както цял живот все някой друг е носил отговорност за детето им и не са доволни, що да не ме изкарат мен причина, да си останат те бели и добри. Еми, сори, ама с архива тази работа просто няма как да стане. Нарича се пазене на гърба, дами, и в това няма нищо психопатично.

Точно щото не съм млада булка под 20, за първи път виждаща х.й, съм си взела всякакви мерки. И за парите, и сега при евентуален проблем с детето. Защото знам, че в този живот всичко се случва и човек трябва да се погрижи за себе си.