Като се поуспокоиха малко страстите да кажа защо не съм сигнализирала лично социалните.
Първо, защото видях какво направиха Закрилата при официално входирана жалба от родителите на двамата съученика, които нашият беше тормозил с авери, а именно - нищо. Прехвърлиха на училището. Те, на свой ред, на родителите. И дотук. Всичко спря. Писах вече, тук не е София. Всеки от институциите е я роднина, я съсед на някой от проверяваните родители и масово всичко се замита под килима.
И второто, по съществено. Не е малък шансът да го оставят детето тук въпреки всичко, поради налични условия за отглеждане, финансова възможност да се плащат терапии и т.н., с предписание да се тръгне на разни курсове за повишаване на родителския капацитет и прочее. Дефакто нищо по-различно от това, което така или иначе се случва в момента, нали се тръгна на психолог.
Собствените му родители не желаят да си уредят родителските права, според мен не на последно място защото много добре си знаят какво им е отрочето и какво ги чака, никой не иска да поеме еднолично отговорност. Само това остава, да ми го възложат като отговорност и инстанциите. Недейте мисли, че при обследванията, които се правят някой от старите ще излезе по-добър кандидат по документи, особено както с бащата сме заедно.

Ти сериозно ли?
)))))))) смешно е. проблемите със захвата могат изобщо да не са от псп, защото много деца не държат правилно химикалка или молив, дори по мое време даже в първи клас имаше такива деца, без псп да е съществувало. Постоянно изопачаване, преиначаване и преувеличаване. не ми били компютри, най ми били компоти.