На море в Гърция 2019 - IV

Тази година по ред причини не можахме да отлепим преди средата на юли, поради това се наложи много внимателно да избираме дестинацията, тъй като никой от семейството ни не е очарован от претъпканите плажове и курорти, нито пък от цените в топ сезон.
Пътувахме по маршрут Солун-Южна Евия-Рафина-Андрос-Парнас-София. Тръгнахме в четвъртък след работа към любимия Солун, където имахме време точно за една вечеря, сън и фрапе на сутринта преди път. Пътем обядвахме в таверната с най-хубавите маслини на яхтения кей в Ахилио, а вечерта ни завари на няколко километра от целта в село Октония, Югоизточна Евия. Последва спускане по страховит път с огромна денивелация ... двукратно, тъй като първия път, убедена, че това не може да е правилният път и ще пропаднем някъде в морето, настоях да се върнем до селото и да питаме. В крайна сметка продължихме по пътя, той не беше (разбира се) правилният и излязохме на съседния плаж Агиос Меркуриос, откъдето по малка отсечка черен път (алилуя!) вече в 22 часа се добрахме до желания Муртери, където имахме резервация в малка къщичка на самия плаж.
Муртери е диво и затънтено място, рай за темерутите и любителите на усамотението през висок сезон, както ще видите от снимките. Правени са в събота и неделя по обяд и следобяд! Т.е. няма шашми от сорта на рано сутрин, вторник вечер и т.н. През уикенда на двата малки бийч бара идват доста гърци. В делничните дни и тях ги няма. Има вили, няколко студиа под наем, две кръчми и половина, магазини – в съседното село във вътрешността (“официалният“ път е доста по-добър). Плажът е по-скоро каменист, но поради това с кристално бистра вода. Много добър старт на нашата почивка, макар че на тръгване времето се развали – тогава бяха ураганите на Халкидики.
На път към следващата си цел не минахме през моста на Халкида (Халкида е ужасно неприятен и задръстен град), ами с ферибота Неа Стира-Агия Марина. Това след като обиколихме Мармари в дъжда и установихме, че в неделя вечер предстоящият ферибот за Рафина е пълен със завръщащи се в Атина гърци.

Снимки от Евия - https://www.flickr.com/photos/182857952@N07/albums/72157709837953872

От пристанище Рафина хванахме двучасов ферибот за Андрос – един от най-близките до сушата цикладски острови и необяснимо слабо популярна туристическа дестинация. Необяснимо, защото е красив, богат остров, най-зелен сред останалите „лунни пейзажи“ на Цикладския архипелаг, с извори и водопади, невероятна архитектура и култура, суперски плажове. Е... трябва да има и някаква уловка, нали?
На Андрос духа. Ама като казвам духа, духа. По принцип юли и август са месеците на мелтемите в Егейска Гърция и се случва да бъде ветровито и на други места. Тука обаче направо те хваща за ушите и те отнася. Имаше моменти (за щастие кратки), в които изобщо не можехме да излезем на прекрасната си веранда с гледка към залива Фелос. Имаше моменти, в които се завивахме с одеала. Тъй като мелтемът е северен вятър, като резултат водата на Андрос е доста хм, прохладна. Това също е динамична величина – в някои дни беше много приятна, в други лед, като цяло – пак зависи от посоката и силата на вятъра и къде на острова си се позиционирал. Известна утеха ни даваше само фактът, че в същата седмица на съседните Тинос и Миконос е духало още по-лошо
На разбора се оказа, че се намираме на най-хубавото място на целия остров. Фелос е идеално кръгъл залив (мислете Войдокилия, но по-чист и по-голям), без чадъри и шезлонги, но с цяла гора от тамарискови дървета на пясъка, които правят по-добра сянка от всеки чадър. Фелос е в дъното на една зелена долина, която се спуска от хълмовете към морето – ние бяхме малко по-нагоре на един такъв хълм и си го гледахме от градината всяка сутрин и вечер. Наблизо е малкото пристанище Гаврио, с точно толкова цивилизация, колкото тестото поеме – две пекарни, супермаркет AB, добре заредена и с козметика аптека, редичка ресторанти, две пицарии, фамозна кафе-сладкарница с палачинки и домашни лимонади точно срещу фериботите.
В този район се намират и две от известните кръчми на острова – О Косис, в Ано Фелос, която има собствена ферма и се слави със страхотното си месо на грил (наистина е страхотно) и Стеки ту Андреа, която е долу до плажа и я споменавам малко със смесени чувства. Там храната също е изключително изобилна и вкусна, но обслужването куца ужасно, дори се опитаха да ни метнат в сметката.
След Гаврио по крайбрежието се редят известните и най-посещавани плажове на Андрос – Агиос Петрос, Голдън бийч, Кипри, Баци. Баци е центърът на туристическия бизнес, бивше рибарско селце, сега изцяло губерния на хотелите, стаите под наем и големите кръчми с менюта на английски и руски. В интерес на истината, руснаци не видяхме. 80% от посетителите на острова са гърци, а сред останалите бих откроила няколко големи групи американци, тук-таме някой италианец, французин, испанец, германец, англичанин. Една българска кола, една румънска. Туйто. Споменатите плажове са вече с всички салтанати – чадъри, шезлонги, барове с доста силна музика. Дори и те не бяха претъпкани в никакъв случай, като за юли беше съвсем приемливо. Агиос Петрос е най-хубав и има достатъчно свободни зони, но не успя да ни легне на сърцето така, както Фелос.
В Андрос има прекрасни плажове, достъпни само по черен път, като Зоркос, Атени и Ахла (до Ахла има и разходки с лодка от Хората, но поради силния вятър по време на нашия престой те не пътуваха), но за тях се иска сериозна мотивация да си счупиш колата. Ние не я намерихме, тъй като те са от наветрената североизточна страна на острова – иначе щяхме да я чупим, както на толкова други острови
За отчитане е фактът, че дори главните асфалтирани пътища са сред най-къдравите, тесни и надпропастно висящи в Гърция. После като пътувахме през Парнас на връщане, ми се струваше кат магистрала
Хора-та, или главният град на Андрос, заслужава отделно писание. Невероятно красив град. Капитански, богат, белокаменен, естетически изпипан във всяко едно отношение. Не е само, че са бели къщи със сини прозорчета, както е типично за архипелага – всичко в града е по конец, саксиите са подбрани и боядисани в цвят, цветята в тях също се вписват в общия колорит, абе маркуч да виси от мивката, и той ще е в тон с останалото! Страхотен, омагьосващ град. Намира се на тесен полуостров, заобиколен от двете страни от море, като отляво му е плажът Емборио, а отдясно – Парапорти. На носа има остатък от стара венецианска крепост и фар. Пълно е с музеи – музей на морето, музей на модерното изкуство, и т.н. Къщите в Хора са в неокласически стил, строени между средата на XIX и първата третина на XX век, някои от тях днес са обществени сгради, хотели и т.н., но като цяло са прекрасно поддържани и възстановени. Историята на града и острова е дълга, но няма да ви отегчавам. Ще кажа само, че от тази страна духаше още повече.
В последния ден се разходихме до малкото градче Ормос Кортиу – супер чаровно с две улици, едната по морския бряг и вътрешната, пешеходна, настлана с мрамор и приютила повечето магазинчета и заведения, и близкия плаж Тис Гриас то Пидима, или Скокът на старицата. Той е може би най-известния на Андрос с 15-метровата си скала. Според легендата тя уж изобразявала скачаща в морето старица, като най-популярната версия за самоубийствения й скок е че предала града на османските окупатори. Има и други. Плажът е впечатляващ като гледка, стига се по приемлив и не много дълъг черен път. За плуване и излежаване много не става.
Време е да спра с излиянията По практичната част ще кажа само, че фериботи от Рафина за Андрос пътуват 4-5 пъти на ден, а цената е съвсем приемлива (150 евро двупосочно за кола и двама възрастни).

Снимки от Андрос - https://www.flickr.com/photos/182857952@N07/albums/72157709825172591