Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 57

Aни, аз на практика се чувствам пак здрава😊 Само козметичните дефекти ме спират да се втурна още повече в новия си живот, който ме "налазва" с буйна сила. Почувствах турбо прилив на сила от всяка гледна точка! Само да ми никнат повече космите и да хвърля макиажите, да ме оправят с рязането и мисля да живея. Всъщност мисля да не правя друго, освен да живея в пълния смисъл на думата. Не вярвах, че някога ще бъда пак човек. Честно казано мислех, че и да успеят да ме оправят от рака ще се съсипя заради психичните проблеми и така или иначе с познатия живот е свършено, но не😊 Сега бях на парти в класа на детето в училище. Любимата учителка напуска и имаше прощално парти. Ми готино беше и ме зареди. Подредих си гардероба, пера, оправям, пак имам сила и за детето, занимавам се с него, готвя....абе активирах се. И вътрешно се чувствам идеално. Сега как ще отказвам цигарите и тревата ми е грижата, ама ще му намеря колая. Цигарите са спешни обаче. Имам право на още три за днес. Пуших две до сега. Добре, че не съм най-заклета пушачка. След три дена свършва учебната година тък и нямам търпение. Искам да не ме буди будилник сутрин, когато съм в болнични🤣

Новите момичета, опитайте да не се приемате като "пътници" и да не се отписвате! Аз също бях в дупка до преди броени дни и имах само крайно и екстремно лоши мисли и чувства, но ето, че има живот въпреки всичко. Не ни е времето за напускане на измерението и за това ще се преборим. Одеве една майка на съученик на моя син ми каза, че има някаква жена, която била диагностицирана с 4- ти стадий рак и нали се сещате колко шанс и е дала медицината. Ми минало и е напълно. Тази болест е непредвидима, за това драпайте със зъби и нокти. Аз лично много вярвам, че специално при рака много важИ силата на волята и психиката! Тя лекува или разболява! Не е нужно да сте вечно щастливи и оптимистични в страданието, не! Аз също не бях през повечето време. Важно е да ви се иска да живеете. Просто мечтата и желанието за нормален живот "държи". Докато бях "труп" (физически, емоционално и морално) постоянно си повтарях, пожелавах, надявах да се оправя, за да живея както аз си знам. Бях труп и си мислех, че няма да се случи, но го исках ужасно много! Повтарях си, че просто трябва да издържа, пушех треви да се" изключвам", за да мине времето и да се събудя в по-добро време. Ми ето дочаках го. Не, че ми е минало всичко от главата, но най-лошото мина и имам топ прогнози. Това ми стига в момента да се чувствам пак жива😊 Ще видите!

Виждам моята посестрима Марита ( пращам ти виртуални целувки), че пише и споделя, та ми стана тъпо, че скоро нищо не съм писала. Аз съм си в дупка все още, пък утре почвам и солариума ( разбирай лъчето). Няма как да не ви споделя обаче, без да го разбирате като мазнотия, че тая тема настина ми действа като терапия. Не знам как го правите, не знам дали действително сте такива, каквито сте във виртуално пространство, момичета и момче, но определено сте ми построили една малка колибка, в която всеки ден си се скривам, когато имам нужда. Хеле пък дамите с по-дълъг опит с болестта. Жени, няма да ви изреждам, щото не сте една и две, знайте, че с писането в темата и споделянето ми държите главата над водата! Марита ми е слънчев лъч, но тя си го знае. Хей, новите, да знаете, че изпаднете в един момент в лигава апатия и самосъжаление като мен далеч не е задължителна част от лечението. Но! Изпаднете ли от коня, влизайте в темата. След лиричното отклонение да споделя и нещо по-злободневно. Върнах се на работа, ластиците на тая перука ми режат главата по цял ден. Иначе косата ми е по-рехава от космите на косата, мигли все още нямам, а веждите, които са на 12%, са доста грозна гледка. Надявам се скоро да добия вид на изглед, а с това и да живна малко. p.s. Допуснах глупостта да помоля една позната да ми погледне хороскоп, звезди, не знам так какви щуротии гледа. Е, почти нищо не посмя да ми сподели, не знам кой дом в кво било...НО, следващите две години щяло да ми бъде тежко. Хептем ме сдуха!

Марита, мила, виж как хубаво, мотивиращо си го на писала само. Как позитивно прозвуча призивът ти към новите. А, ако можеш задай си въпроса, защо не го написа по-рано, когато беше в асоциалната дупка и когато посегна към тревата. И аз така давам кураж на всички, опитвам се да им повдигна духа, но когато дойдат болките, нечовешките и когато всички лекари отказват да предприемат вече каквото и да е с думите " нищо повече не мога да направя за теб" и "дано имаш късмет химията да забави малко процеса, но едва ли..." тогава ентусиазъма и вярата леко губят почва...
Не съм се отказал и няма да спра да се боря, не ме е страх от смърта, страх ме е от болките..нооо...назад всички мостове са изгорени. Напред въпреки всичко. Аз съм нормален все още!
Обичам ви и ви благодаря на всички за подкрепата.

Хайде втори опит, че нещо странно се модерира в темата.
За ТЕЛК а да питам. Мъжът ми има дата в началото на август. Значи ли това,  че чак края на септември ще има решение заради ваканцията им? Треска ме разтресе....

Аз съм със силиконова протеза 10 г., но е номер 6 и не ми пречи, лека е, слагам я във всеки сутиен и не е задължително да е специализиран. Сигурно протезата е неудобна за теб, защото е голям размер. Виждам,. че тук има една нова жена, попълнение. И аз съм плакала като разбрах, че е рак...Всеки говорил, каквото му падне....Lamanche, и за теб важи, което пиша...Там, по болници, са ми разказвали жени, обяснявали лекари за рецидиви...Но всичко се забравя. Нищо не ми е повлияло на здравето... затова се лекувай, преходна е незгодията...... Много се радвам, че съм жива и че слагам силикон в сутиена, че при другите хора липсват крайници, бъбрек или още нещо. А вчера в неврология видях хора с инсулти....с памперси. И си мисля, че ракът с нищо не е по-страшен от другите болести. Lamanche, с това силно лечение, че ноктите са паднали, как ли ще се получи рецесия, те питам? Само се засили след това.

Мите, с теб съм мислено! Не съм те забравила и чат - пат се питам какво правиш. В такива дупки като моята, твоята и нашите на всички останали в тази тема не пожелавам и на враговете си (май нямам такива)! Наистина психическият проблем от болестта и терапиите превъзхожда физическия. Аз за това съм толкова окрилена! Защото взе да ми освобождава психиката. Тялото ми още не е здраво и кой го знае.....важното е, че везната ми взе да натежава към правилната страна вече. Много се нафявам и даже горещо се моля да не губя никога повече толкова баланс! Целувки! ❤️

Боже мили, колко вярно казано. Нищо не те държи към живота повече, отколкото желанието да си жив. И нищо не лекува повече от това. Важи за всяка болест, но за нашата най-вече. Просто страшно е колко може да пропадне в себе си човек, който е загубил вяра в оцеляването си. Светогледът ти се свива до една точка, от необятната тъмнина в теб самия, към целия свят отвън.
Затова, мили мои момичета и момче, колко е хубаво, че ви има, вие, които сте минали през същия ад, и сте успели да го хвърлите зад гърба си, и сега давате надежда на всеки, който има нужда от нея като от въздух, за да диша. Аз ви пожелавам да ви има поне до 100-те, пък после ще преразгледаме въпроса отново, хаха😄😄😄. Обичам ви всичките.

Детелинке, и ти добре допълни моите думи. Точно това е, както каза и ти! От нас самите зависи наистина много😊

Ох.. душичките ми те.. Идея си нямате какви надежди и какъв стимул ми давате. За мен сте най-голямата опора в момента.Щастлива съм , че ви открих. Благодаря, че ви има!

Влизам, за да благодаря за милите думи! Нова съм в редиците ви. Днес ми е часът за биопсия, но двама лекари потвърдиха да не се надявам на добър резултат. Това, в което се опитвам да вярвам е, че хванат сравнително рано. Готова съм за битка, опитвам се да овладявам емоциите. След десет дена ще правя скенер и повторна мамография с контраст, уж при едни от най-добрите (Сити клиник). Опитах се днес да се свържа за съжаление неуспешно с доктора, да попитам за следното - четох, че не трябва да съм в цикъл, а май ще бъда тогава. Всеки ден ми е от значение да не се бавят нещата, а ако е така трябва да отложа със седмица изследванията. Как да постъпя? И друго се чудя - ще правя биопсията, настроила съм се, че е лека процедура, обаче не знам какво да очаквам, трябва ли да е на гладно и жадно например. Лекарят, който ще я прави, не съм го виждала никога, не сме говорили.

ТотО, не бой се от биопсията! И аз щях да оакам гащите заради нея, но грам не ме болеше. Ама грам! Те слагат местна упойка (от която също ме беше страх. Никой никога не ме беше бол по циците, а само им се радват по принцип🤣) и тя действа😊 Няма проблем за ядене и пиене. Не трябва да се мажеш с кремове и козметики. Най- добре напълно чиста кожа. Това важИ и за ЯМР и ПЕТ скенерите. За тях обаче неможе да се яде, но те ще те инструктират, ако стигнеш до тези точки. Не се плаши предварително и се концентрирай към мисълта "днес рак на гърдата е лечим дори и да не е най- начална фаза. Говорим за напълно лечим. Днес дори хора с метастази живеят понякога доста дълго (баща ми е пример. Вече едно десетилетие го погребвам🤣)." Пожелавам ти, ако се окаже наистина злокачествено дано е с напълно лечим стадии!

Kacha, с теб съм! Ще мине и това. Явно наистина всичко се преживява и отминава. Само трябва да останем силни по пътя, за да дочакаме доброто🤗

Добавка:

Получих нова покана за операция. Другата сряда влизам в болница и в четвъртък на 18. Юли клъцни-срежи. Ето, че продължава да ми се случва по поръчка😊 Само дето ми се разваля почивката от детето. Точно тази седмица ще е с баща си в Италия. Аз се "точех" да си почивам в абсолютно спокойствие без детски простотии, ама карай.....друг път.

Щом има дата мъжът ти, на същия ден му дават решението.
Просто те в края на август явно поради отпуски не са там 3-ма, затова официално прекъсват. Говоря за София. На мен ми се пада да нося протокол на 18 август в Макариополски, а в ТЕЛКа ми казаха, че дата ще получа след 5ти, защото прекъсват, но не е проблем, болничният ще ми е от 18 август. Аз имам вече 2 пъти по 60, от 18 август е трето, казах, че искам да почвам работа, не искам трети 60 дни - щели да ми дадат болничен от 18 авг до датата на ТЕЛКа, който там септември се падне ( то 6-8 септември пък са празници), и група инвалидност, на другия ден ще съм на работа.
Така и аз искам 19-29 август почивка, идва си детето от UK с кандидат- зетя, така мисля да съм с децата, щом няма ТЕЛК, значи болничен.
Май не го обясних добре , но дано стана ясно. Видяха ми се много разбрани, моя ТЕЛК е в Онкото в Дървеница. Питат ме как съм, погледнаха раната, то сега всичко ми е изгоряло, пожелаха ми там да ми се свършват неволите,  и така...

Здравейте момичета и момче.
Пожелавам на всички слънчево и усмихнато лято и никакви болки.
 При мен се оказа че съм счупила ребро и ми казаха да лежа и нищо друго. Откриха го случайно защото имах болки в лявата част и при рентгена се видя. Аз съм с мета в костите. Не знам кого да питам и с кого да се консултирам? 
Приемам всякакви съвети...

Тинтири благодаря за новата тема.Хубаво и незабравимо лято и от мен.

detelistna.4etirilinka, пишеш, че получаваш тук някое успокоение...Та искам да напиша, че ходя 10 г. в онкологиите и с много хора сме се засичали там. Много малко хора имат рецидиви...Обикновено всичките оздравяват. От всичките хора дето познавам от 10 г., само 1-2 са с рецидиви. Същото е и с увеличените групи лимфни възли - звучи страшничко...Но рак имат един човек на хиляди такива болни, а другите са с лимфаденит, лимфен оток и други диагнози...И това съм разбрала от лекарите, но биопсията им е била задължителна - европейското изискване, привантивно. Митко, за всичко си прав! Назад мостове винаги са изгорени. Днес съм видяла млад мъж без крака. Очевидно е катастрофа. Няма връщане назад за никого....Мидко, помагат поне малко лекарствата от болка?