Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 57

  • 41 448
  • 740
# 150
Здравейте всички! Аз съм в болницата за последна вливка и вече ме боднаха за кръв. Сега чакам да ме извикат.
Относно стреса - когато се ядосате за нещо, или на някого, представете си везна с две блюдца. От едната страна на везната е простотията, която ви е ядосала, а от другата - животът ви. Той трябва да натежи повече. Нищо друго не си заслужава. Аз вече пропускам всичко покрай ушите си. А диетите ще почакат. Хич и не си давам зор.
Виж целия пост
# 151
Здравейте всички! Аз съм в болницата за последна вливка и вече ме боднаха за кръв. Сега чакам да ме извикат.
Относно стреса - когато се ядосате за нещо, или на някого, представете си везна с две блюдца. От едната страна на везната е простотията, която ви е ядосала, а от другата - животът ви. Той трябва да натежи повече. Нищо друго не си заслужава. Аз вече пропускам всичко покрай ушите си. А диетите ще почакат. Хич и не си давам зор.

А аз незнам къде в нета тези дни прочетох следното: Като се стредирате, за да излезете от ситуация веднага си представете или спомнете възможно най-приятният спомен в живота ви и мислете за него докато отмине ситуацията. Така и с депресивните мисли. Това било психологически доказан трик за оттърваване от лошите мисли. Смятам да го практикувам. Аз и преди несъзнателно съм го практикувала, но не ползвах точно спомени, а мечти и хубави проекции. Само така успявах да заспивам в най- стресовото за мен време неотдавна.
Виж целия пост
# 152
Maritaa, аз ти го казах този трик😉😘😘😘 в последния или предпоследния си пост.  Номерът при него е наистина един и същи спомен, защото след време той става нещо като ключ, дори мисълта за него е достатъчна, за да сработи доброто настроение. А някога, като дете, имах си един такъв спомен, нещо ужасно тъжно за моментите, когато се разкикотвах неудържимо, а трябваше да стоя сериозна. И до ден днешен върши работа.
Относно операцията ти: аз съм с премахнати и на двете гърди млечни жлези при първата операция, ами да ти кажа, не бяха някакви кошмарни болки, а ми сложиха и силикон тогава. Кофтите ми спомени са не от болки, а от факта, че на втория ден доктора ми отряза маркучите на дреновете и всичко почна да тече по нощницата ми отстрани... приличах на клана-недоклана героиня от хорър филм. Обаче пък това стана причина за едно страхотно приятелство. Една Радка беше дошла за операция, с някакво малко туморче 1-и стадий, обаче се беше панирала милата до смърт. И влизам тогава аз, с кървища, течащи по нощницата, и с мойта неизтребима усмивка от ухо до ухо. После тя ми разказваше как контрастът от кръвта и усмивката й е подействал така шокиращо, че са й минали всякакви страхове, и отиде съвсем сполойна на операция. И сега сме неразделни с нея, освен когато съм в Иран. Та така, надявам се и на теб да ти подействам по този начин. И ти стискам палци на ръце, лапи и копита, да мине всичко по най-успешния начин.
Виж целия пост
# 153
Toчно ти беше Четирилинке, и го запомних много добре, защото съм сигурна, че помага! Ще го правя. Мерси за супер съвета! Аз както казах ползвах фантазии със същата цел и ефект, защото така можех да се разгърна до необятни ширини и висоти, а спомените ми, колкото и да имам хубави са ми поомръзнали. Ще видя аз....и без това нон стоп си играя със съзнанието си....ще продължа🤗😘
Мерси и за окуражаването относно болките. Аз имам висок праг на търпимост и много се надявам да бъда приятно изненадана😁 Това с дренажите е брутално!🤣
Виж целия пост
# 154
Мен особено ме мъчеха дренажите, тези, които са буквално върху реброто. На края на тръбичките им слагат компреси от стерилни подложки, нещо като малки правоъгълни памперси.
Мина ми днес последната вливка, на 5 август съм на скенер за гръден кош и корем. Само по две области разрешава касата. По някое време през септември ще мина и на пет скенер, с което, надявам се, да приключа.
Виж целия пост
# 155
Хм, интересно.......пък моите дренове завършваха със спринцовки и падаше едно източване....не ти е работа.
Аз, стреса съм го озаптила уж- наредила съм си приоритетите, със себе си отдавна съм наясно, но разни роднини току ми създадат някоя ситуация дето да не знам как да реагирам.....и ей- на, после ме избиват разни работи за опериране. И, в контекста на днешния разговор тук, реших- ще си ходя дебела, диети няма да спазвам....Само пак да ми се оправи вкуса, де  Sunglasses
Виж целия пост
# 156
А аз стегнах багажа и оправих къщата малко. Готова съм, хора! Утре рано, рано потеглям към съдбата си. Незнам какво ще ме правят и защо ме викат още от сутринта там като в четвъртък е големия ден, ама ще видя. Уф....надявам се да е последен голям напън😊
Виж целия пост
# 157
Изследвания.
Марита, стискам ти палци да минава бързо и безболезнено и скоро да дойдеш да ни се похвалиш, че вече всичко ти  е 6  Praynig
Виж целия пост
# 158
Изследвания.
Марита, стискам ти палци да минава бързо и безболезнено и скоро да дойдеш да ни се похвалиш, че вече всичко ти  е 6  Praynig
Мерси Люба🤗 Само дано всичко мине по план се моля, друго всичко ще мине и ще го изтърпя.
Виж целия пост
# 159
Марита, всичко ще е наред. Бъди спокойна. 🍀💖💋🤞
Виж целия пост
# 160
Марита,и аз ти пожелавам да мине всичко по мед и масло!
Виж целия пост
# 161
Аз утре пак ще се явя сигурно, защото предполагам ще изпукам от скука в болницата. Чудя се да си взема ли лап топа....той само за филми ми трябва, но предполагам утре едва ли ще гледам филми в този шок и ужас там😁 После съм "труп" един, два дена и тогава току - виж ме натирили да си ходя. Тук пращат много бързо вкъщи. Нали се сещате....за пари става дума и никой не плаща да си оздравяваш в болницата, но разбрах, че за случаи като моя и до седмица може да се остане. На баща му на гаджето през май му смениха и двете колене и след три дена го изписаха.

Одеве си мислех....ако дойде пак ден да се развивам и продължа ученето май ми се ще да работя в онко отделение. Мисля, че бих била най - полезна там😊 Ще видим😊
Виж целия пост
# 162
Марита, стиснати палци и от мен! ❤❤❤
Виж целия пост
# 163
Марита, късмет! Вземай си книжки, лаптоп, всичко, което ще ти е интересно и ще ти отвлича вниманието. И да пишеш после какво е станало. След операцията ще пренощуваш в реанимацията, после още две нощувки в стаята в отделението и шут отзад по посока на дома. Поне при мен беше така. Първото, което ще видиш като се събудиш е ужас, та по- добре не гледай нищо по теб поне първите дни. Ама и това ще мине.
 Айде, стискам палци и аз! Успех!
Виж целия пост
# 164
Мидкоо, при с момичето ми е всичко много зле. На врага си няма да пожелая диети. Години преди била е хубава, сладка и като се втурила в диетите, отслабнала много. Не е яла почти нищо, свалила 24 кг. Станала е на вейка. В интернет са писали, колко е полезно да се храниш здравословно..колко здрав ще станеш и тя ту кенуа ядеше, ту амарант...,гречка, но не е каквото да ядеш всичко, да се храниш нормално. Подкопала е здравето си и сега няма здраво място по нея и само по болници сме. А толкова е слаба, че е страшно...се храни лошо. Страшно е. И лимфните възли са се увеливали на шията....Но мозък й вече сякаш не разбира че е зле.... Трагедия голяма....само гледам. Кой какъв е - пълен ли слаб не бива да се трогва.... Лошото е да си болен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия