Любители на кучета - 95

Тервел е абсолютен уникат. След историите му как си е приземил макаричките върху подрязан розов храст, как се опитва да предпази от измръзване вече умрял от прегазване гълъб и как се отъркаля в таралеж с неясна цел, съм щастлива, че видях на живо този разбойник и сестра му. Седя си кротко, почти аристократично, докато с майка му пиехме бира.

Ние имаме Голдън ретрийвър,какво Ви интересува? Като цяло нашата е много кротка и добричка,но това не значи че всички са супер послушни и добри.Като всяко куче си иска социализация и занимания с него,обучение.Обожава деца,може да я мачкотят,играят  заедно ,но аз не позволявам прекалени издевателства над кучето.Зад блока имаме детска градина и вечер като излизаме е малък цирк,децта тръгващи си от училище я наобикалят и настава голяма игра,не позволявам да я яздят бъркат по очи,уши и т.н,защото често чувам и такива реплики,че то било куче какво щяло да му стане.Обожава водата,няма излизане от нея ,но все пак са си порода създадена да плува.Косми има навсякъде с толкова козина,но то от кое ли куче няма.Доста са лакоми,макар нашата да проявява често капризи .

Аз се бях насочила към бретан шпаньол, каквото Слънчогледка има, но мъжът ми си каза тежката дума или по-скоро едни големи уши му превзеха сърцето  
 ТуиГ, дано твойта приятелка събира тези разказчета, защото са чудесни и един ден ги издаде!
Между другото, не вярвам да си забравила как внукът ми, а и аз донякъде газирахме обстановката и срещата между Оли и Ози завърши много бързо и шумно   При следващата среща между Ози и Айк (9г. и по-едър дори от Ози) се опасявах да не се случи същото, но оставих всичко в ръцете на мъжа ми и другото семейство. Кучетата бяха нарочно отвързани , имаше момента тишина, душене по задните части и напрежение 2 мин, след което се разбраха кой е шефа и настана мир и разбирателство.

Слънчогледка, те и лабчовците почти същите, нали са брат,чеди! Досега съм срещнала само един лабрадор с опасен нрав. Купен от някакъв треньор /май футболен, но не съм сигурна.....не помня/. Понеже щеше да ни е съсед се зарадвах, че Рекс ще има с кого да играе. Докато един ден собственикът не ми се оплака, че смъкнал скалповете на три съседски кучета, едва спасили едното и се чудел какво да го прави. Според него е куче, обучавано да се бие, иначе вкъщи бил съвсем кротък и мирен. Честно, не посмях да го погаля, а когато разговаряхме, просто си седеше мирно на дупето до стопанина. Разминаха ни се игрите, човекът се премести в къща някъде и от тогава не съм го виждала. Иначе останалите, които съм срещала, все едни такива добродушковци. А Рекс.......уф, няма да пиша, ще се спра, щото хиляди пъти съм го хвалила, хвалила, хвалила, та сигурно е писнало на някого. Но заради него съм безвъзвратно влюбена в породата и от време на време заплашвам ММ и синковците, като ме ядосат, че само да срещна едно двукрако с характера на Рекс и съм зарязала всички и всичко, само Рексун си взимам и при двукракия. Ама къде изобщо е възможно да има такива двукраки? НЕма!

Лурдес, ако имате възможност, разгледайте кученца от кучила, сигурна съм, че сърцето ще те потегли към някое от тях, ще си го усетиш "твоето" кученце. Или то теб, аз съм разказвала тук как Рекс ме избра от две малки деца и трима други възрастни. Точно при мен дойде, както заваляше дупе, легна на краката ми и заспа. Така си спа, свит на кравайче, докато седяхме на масата и разговаряхме със стопаните на майка му, а на мен ми изтръпнаха краката, щото не смеех да помръдна. И от тогава сме все така, ако отида в друга стая, той се примъква след мен, свърша каквото имам за вършене, върна се в първата, пристига и той. И ме гледа с едни умни оченца...Е, как да не го обичаш това същество, дето те разбира от половин дума /пак ще напиша за разлика от двукраките ми любимци, дето трябва минимум десет пъти да им се каже нещо, та евентуално да чуят и да го свършат, понякога с мрънкане/!

ТуиГ, много приятно за четене и повдигане на настроението, едни такива усмихващи разказчета!

джуджанка,

Ние с Ней сме в Козлодуй при дядо му. Дивее на двора, води война с една къртица, ама засега тя печели и няма изгледи резултата да се промени 🤣
А вчера реших да го разходя из града, ама се забихме из едни малки улички. И там от всеки двор изкача куче, лаят, скачат по оградите, кошмар. И двамата умряхме от страх, а той, милия, ходи-ходи и се обърне да ме погледне. Аз стискам зъби и му говоря"спокойно, спокойно", а вътрешно съм ледена. Слава Богу, само с лаенето си останаха дворните кучета.
А днес сутринта срещнах из града тяхното дворно куче, което избяга миналата година. Толкова мъчно ми стана, ама той пък изглеждаше щастлив, беше с още 2-3 бездомни, пфуу !

Вчера се издразних на една откачена стопанка на френчи. Отиваме ние на полянка, където свободно се пускат кучетата да играят. Не сме от редовните там, но познавам почти всички. Та тази жена ми забрани да пусна Харли, защото нейното френчи щяло да се подразни, понеже ревнува и не дава на никой да играе с един кокер, с който и Харли иска да играе. Скръцнах тихо със зъби и се махнах от поляната. Не ми се изпадаше в махленски разправии с шантави лелки, ама се нервирах!

Тонка, трябваше да го пуснеш, ами ако нейното френчи беше харесало твоето повече от кокера, щяха двете да си играят. А можеше и трите с кокера. Пък щом е имало още кучета на поляната, хич не се знае кое кое ще хареса.

Как пък не, Тонка, другия път го пускаш и си свиркаш.
Като не и изнася, да се маха тя. Ти проблем нямаш с нейното пуснато, нали? То на пет места могат да се пускат кучета, те ше ми казват кой с кой ше играе..

Много мило ми става като говорите за кучовците си, как сте ги избрали (или те вас). Аз съвсем наивно си харесах порода по снимка, после се примирих с характерните им особености и си взехме нашата кучинка - последна от кучилото, изтърсачето на мама. Само споменавам, понеже някой каза по-горе, малко куче хич не значи малко разходки в някои случаи. При нас е 15кг бигълка, енергията и е брутална, а като беше по-малка беше нещо страшно, ако не сме я изморили ставаше погром. Та, не винаги е до размер. 

Общо 3 кучета бяха. И не, не можело да пусна Харли, понеже кокерът е женски и другият булдог "не си дава приятелката" и щял да се сбие с Харли. Тоест директно ни изгони стопанката, все едно поляната е нейна собственост. Аз можех да си пусна покрай ушите приказките й, но реших, че ако нейният Майк подходи с агресия към Харли, ще стане мазало. Харли вече не стои като мунчо, когато го сръфат, а се пуска и той в тупаника.

Аз съм на принципа чието куче е проблемно - то да се връзва. За това ако на поляната, където пускат кучета (мноооого рядко вече ходим там) има непозната женска и не се харесат си хващам добитъка и се махам. Това, че е серт към някои женски, не значи че трябва да развалям играта и на другите кучета.
Аз съм от другата страна- с кривите кучета и съвсем заставам зад това, че който е проблемен- той се съобразява.

Хибискус, аз за това подчертах за активността. И двата пъти избирах такива породи, но когато размера е голям има нужда от мнооогооо разходки. Колкото и да беше спокойна Лола, ако ме беше разходена на дълго и широко, откачаше. Много трябва да се мисли, когато се пристъпва към подобно решение.

Тонка, аз щях да пусна Бека. Има при нас един пекинез, голяма откачалка. Постоянно седи в ръцете на стопанката си. Бека отиде супер добродушна да се запознаят и това ѝ се нахвърли. Бека отговори естествено, без да е груба се защити. Сега моля ви се, моята мушичка е агресивна. Просто ги заобикалям и това е. Но няма да спра кучето си да играе, заради подобни индивиди.

Бях се зарекла да не ми стъпи кракът отново на тази поляна, но след малко ще отидем пак там. Само някой да е посмял да ми дава тон за кучето.

Кат даде тон, запяваш.......дълго и с много извивки, ако може бас-баритонско! Развесели ме с тоя тон.

Джуджи, Тара ако я предизвикат си ги натиска на бой и за това аз я дърпам, ако някое и изръмжи. Нищо, че е дребна - побеснява, та ако ще и кане корсо да и е насреща. Не провокира първа, за това позволявам да се душне с кучето първо и да видя дали ще и реагират, но сръмжат ли я - скача да ги хапе и не знам как да го коригирам..
 Мисълта ми беше, че дребните кучета не са задължително ок с пропускане на  разходките. Тя беше на пружина до година и половина някъде. Сега и аз си позволявам понякога да я изведа само по нужда сутрин, но преди година например не можех и да си помечтая за нещо подобно - час време не седи ли навън да си измори всички дяволчета, всичко ставаше в перушина и дунапрен..

Тонка, не давай да те правят на луда, хич не си в грешка. Който не го кефи нещо, да се ориентира, а не да дава наклон..

Нашата е на 9 месеца.Все още буйна и скача по хората да им се радва.Не по всички.Има такива,които не ги харесва и не им обръща внимание.В момента,а и откакто я взвехме я обучаваме.Доста сме напреднали.Но ние се съобразяваме,защото не всеки обича някое куче да се лепне за него и да се катери по него,и затова като видя,че има други хора бягам надалече с нея.Но и хората я познават и няма проблеми.Повечето като ни видят навън,излизат да играят с нея.В момента я учим да ходи до нас и да изпълнява команди без каишка.И в повечето случаи ни се удава.
   Преди няколко години бяхме взели кучето на наши приятели да го гледаме за седмица.Решихме да го заведем в кучешки парк.Три от кучетата не се харесаха.Започна едно лаене и опитване да се хапят.Стопаните без да се карат ги разделиха и всеки пое по своя път.Ни е също се изнесохме и сега нашата нямаме намерение да я водим на такива паркове.А и тя е малко страхлива от другите кучета,особено като се опитата да я ръмжът.Но стопаните веднага си влизат в ролята и отстраняват кучетата си от нея,защото виждат ,че я е страх.