Приятелят ми е "мамино синче"

Болно и извратено, но му родила дете. Как живеете с мъж, мразейки родителите му?Авторката се държи като авторитарна майка. Следи му разговорите. Може би там е проблема. Добре ,че живее с инфантил. Иначе някой осъзнат мъж ще я замени с друга жена. Мъжът търси внимание и време от хора, с които му е приятно.
Ако моят ми държи сметка за връзката с майка ми, ще получи червен картон. Мъжко внимание не се печели с интриги и скандали. Съпрузи винаги могат да се сменят, но родителите са единствени.

Разбира се, но съпруга го избираш, а родителите - не. Много зависи и всеки от вас какъв е. Ако се налага да избираш някое не е свет.

Дали тя му следи разговорите или й писва да ги слуша, докато той е покрай нея и децата, а плямпа с часове всеки ден с мама? Да си ходи при мама, след като толкова му е приятно да си бъбрят, а с жена му и децата му е неприятно. Таман след тоалетна, вместо мама да го пита по телефона дали си е забърсал добре дупето и колко "резенчета" тоалетна хартия е ползвал, ще може директно тя да му го избърше.

Здравейте имам нужда от съвет донякъде имам същия проблем!От  7 г. сме заедно, но едва от  7 месеца живеехме под един покрив защото преди това ме чакаше да завърша следването си. От близо месец съм при родителите ми, защото проблемите ни започнаха да ми влияят на работата а един от тях е, че трудно понасях съжителството с майка му.  Жената не е лоша, но е с доста особен характер, третира на моменти синът си като дете, например отиваме на гости и започва да го изкарва пияница за това, че е пийнал 100 - 200 грама ракия. Той се опитва да и обясни, че не така, но тя пак си знае своето. Дори да не е права никога не си го признава и все прави сцени да се изкара жертва.Той първоначално се опитва да и опонира, но след това винаги и се извинява дори да не е права, а в повечето пъти не е. Опитва се понякога да му се налага и за прическата а той е на  почти 40. Кара го винаги и да и се обажда, че е пристигнал жив и здрав в работата си, аз например никога не съм се обаждала на нашите за това.  Също така понякога се меси в чужди разговори без въобще да е чула за какво става въпрос и дава непоискани съвети. Опитва се да ми набива и философията си, че жените трябвало да са втори майки на мъжете си. Един път чула недочула за какво става въпрос се намеси в разговора ни и изкара алкохолик сина си а ние се протесянвахме за наш приятел с рози проблем . Събуди ни веднъж събота сутринта в 6 и 30 тропайки да ни черпела сладки. Понякога ми оставя сами и си ходи в другия апартамент, който е на 20 км. от София. Сега обаче е решила да е постоянно при нас а на мен на моменти ми идва в повече това съжителство. Казах му, че искам да сме отделно хем твърди, хем не иска да дава пари за квартира, че щяло да ни излезе скъпо. Проблемите ни започнаха да ни се отразяват на работата ми и от 3 седмици съм при нашите  той ми се моли да се прибера и обещава, че до края на годината ще намери начин да сме отделно. Според татко и всички около мен приятели и настоящи и бивши колеги нещата няма да се променят и ще си останат същите и най - добре да си търся друг. Също така на, която и работа да отиде започва след време  да се оплаква, че му тежи един напусна без да си доизкара предизвестието и после хленчеше как ще се скрие при мама и тате защото е отчаян. Тогава беше на 35. Имаше моменти, в които ме обвиняваше, че не го подкрепям, защото не бях съгласна с това негово поведение. След едно поредно напускане от днес за утре  се разделих с него. И след време решихме да си дадем още един шанс ама напоследък пак се завръща към старите навици засега стои на работата, но все се жали, че му е тежко докато в същото време някои хора стоят месеци наред без доходи. Все той бъхтел аз по цял ден съм си клатила краката в офиса а не е така работата на един счетоводител е много по - отговорна от това на един мърчандайзер. Вече искам да имаме дете, но другият проблем е, че той от 16 г. има котка, която е с доста особено поведение и както ти се гали може от нищото да те нападне. До такава степен ревнува стонина си, че види ли ни прегърнати идва и ляга до него а аз искам не искам отстъпва. Случвало се е и да ме дере види ли ни заедно. Нападала ме е в гръб понякога без причина и ме е драла до кръв съскала ми е без причина при положение, че малко преди това съм и дала да яде. Напоследък  постопихме уж леда с нея, но има едно голямо Но. На мен мен не би ми било спокойно да имаме бебе в близост с такова животно, което не се знае как ще реагира в пристъп на ревност. Има ли гаранция, че утре няма да направи нещо на дете в пристъп на ревност. Моя приятелка даде котарака си, който отгледа  от една шепа времмно на баба си след като роди миналата година Когато порасне детето ще си го вземе обратно, но сега детето е на първо мсот. Той също е с буен характер беше я драл и хапал по врата и няма гаранция, че след като го е правил с нея утре няма да нападне и бебето. Тя е категорична, че бебе и котка по - добре да не са на едно място. Няколко бивши колежки също са на това мнение. Споделих тези си притеснения с него едвам се съгласи с мен, майка му тя първоначално уж съгласна с мен после ми казва "ама тя няма да е вечна" с две думи пак да се съобразяваме с котката кога да имаме дете. Самата аз много обичам котки, но това всичко в една къща да се върти около животното ми идва в повече. Тя може сама да си отваря  вратите и то гръм и трясък и понякога ни буди по 7 - 8 пъти нощем с гръм и трясък и понякога недоспиването вследствие на това също ми влияе на работата и бъркам. Случвало се е понякога да събори нещо и комшиите от долу, които са с малко дете да идват да правят забележки заради шума. Моя приятелка и гаджето и например изолират нощем тяхната или в съседната стая или на балкона, за да могат да спят. Аз само си останах с обещанието, че това ще се случи. Единсветното постигнато до тук беше да я отучим да се катери на масата, на която ядем и да се навира в чиниите ни и то със скандал, че ще си отида. В друг форум ме изкараха изрод задето споделих, че няма да ми е спокойно да гледам дете с такова животно наоколо. Нямала съм да бъда добра майка след като не съм уважавала привързаността на човекът до мен към животинката му.Като му за говорих веднъж, че за дете трябва и ремонт все избягва темата.И така от 3 седмици съм при нашите а той се надява да се прибера. Обичам го, но не се променят нещата ще се разделим отново . Толкова ли съм лоша затова, че искам да сме отделно и, че не ми е спокойно да имаме дете докато това животно е наоколо? На вас би ли ви било спокойно детето ви да я близост с толкова ревнива котка?

Мен  мноооооого повече биха ме притеснявали майката на мъжа и самият той, отколкото котката.

Той съжителства на 40г с мама. А ти абдикираш у мамини. Мисля, че прекалено много обстоятелства те дразнят, за да изискваш и дете от него.

История с неочакван край! Започваме с обсебваща мама, нежеланието му да работи, проблемите им, които ѝ създават ядове в работата, изнасянето при мама и тате и бам, вие бихте ли гледали нероден Петко с котка? Впечатлена съм.

Загубени 5 години в очаквания, той да се промени....ами явно няма да стане.

Изчакайте няколко години, котката ще почине от старост Тогава бебето трябва да се роди, но задължително преди таткото да си е взел нов котарак!

Какво бебе, каква котка, като той не се свърта на една работа, живее с мама, а и подценява твоята работа. Ти ми кажи ако забременееш сега, а той не се изнесе от мамини? Ако ти си в майчинство, а той не работи?
Първо си решете проблемите, после мислете за бебе.
Но съм малко песимистична. След като за 7 години нямате прогрес, колко още ще чакате - още 7? 7х7?
Даже да се изнесе от родния дом, той едва ли ще стане съвестен и амбициозен работохолик. Не и в този живот.

Мъж на 40, живеещ с котката при мама и светът му крив - мечтата на поета.

Аз пък не бих взимала пример точно от някой, който си е махнал котката, която гледа от бебе, нито бих се връзвала на акълите на колегите. Че и моите все викаха "Ама какво ще правиш с котката, като родиш?!" Гледам я, що за въпрос...
Та мисълта ми беше  - виж си другите проблеми с мъжа и по-малко се води по чужди акъли...

Всичко това + татко каза, колежките казаха, една приятелка каза... Тя работата се оттекла.

Не е проблемът котката. Проблемът е мамин златен. А дано ти дойде акъла и спреш да се връщаш при него след поредна раздяла.

На 40г. щом още е хванат за полата на мама,котката ти е най-малкия проблем.