Кандидат, бъдещи и настоящи мами с татко от епруветка - 6

Какво искате да кажете с "от датската може неанонимен" ?

Здравейте момичета,
Бих искала да ви попитам тъй като намирам противоречива информация в Интернет - ако имам съпруг и сме с тежък мъжки фактор, който налага използването на донорски сперматозоиди - можем ли да кандидатстваме по фонда? (разбира се материала ще си го заплатим отделно).Споделете моля, ако има някоя от вас в такава ситуация.

Да, можете.

Най-добре е да питате във фонда, че имаше такъв случай и нещо имаха проблеми хората.
Ако нямате брак, най-добре е да кадидатствате сама, за да се избегнат евентуални усложнения

Lady, доволна ли си от клиниката? Аз утре съм на преглед там за второ ин витро. Първото беше на друго място, с отрицателен резултат..

Точно за това питам, защото имаме брак. Иначе съм чувала за момичета, които са кандидатствали сами и не е имало проблем. Благодаря Ви и желая успех и търпение на всички ❤️

Аз кандидатствах с женски тубарен фактор, но пак не можело донорски, ако има 1 сперматозоид ще можете, но не и с азооспермия... беше преди 4г. Може да се обадите във фонда.

Сега не знам дали са променили критериите, но едва ли. През 2017/2018 ние имахме проблем. Работата е там, че Фонда не финансира донорски процедури, т.с не може да кандидатствате с мъжки фактор.
Ако вие имате женски фактор и проблеми, които го обуславят (запушени тръби, ЛУФ и др), или имате направени 4 други процедури (инсеминации и/или ин витро, донорски или съпружески) тогава можете да кандидатствате независимо от това кой е партньора и дали имате брак.
Можете да кандидатствате сама, независимо, че имате брак, но трябва да отговаряте на последниъе критерии.

Здравей, ние имаме брак и правихме ин витро  с донорски материал. В последствие се откри проблем и при мен и кандидатствахме с женски фактор. Въпреки диагнозата на мъжа ми ни одобриха по фонда. Материала го заплатихме отделно

Привет, мили момичета,

Тези от вас, които имат дете от донор и са без партньор, бихте ли споделили дали избрахте анонимен или неанонимен донор. Сблъсквате ли се вече с въпроса от дечицата къде е тати и какво отговаряте?

Здравей, Калея!
В България няма неанонимни донори. Ако искаш бг донор ще имаш достъп само до основни данни - ръст, тегло, цвят на очите и косата, националност и професия. От чуждите банки можеш да получиш повече информация, включително анкетна карта и мотивационно писмо. Това, което каза моят лекар е, че с бг материал се постигат по-добри резултати и съм склонна да му се доверя, защото досега имам два опита с материал от датска банка, и за съжаление не мога да се похваля с положителен резултат.
Що се отнася до въпроса ти какво ще кажеш на детето - Ами аз поне бих му казала, сме били в началото на връзката ни и той е заминал за чужбина. Прекъснали сме връзка, без да зная, че съм бременна. Може и, че е починал, или нещо друго. Не бих му казала истината, както и на други хора около мен, защото много хора все още са недорасли за такъв избор и може да му се подиграват, преди така беше с осиновените деца и децата на разведени родители.
Ако си решила - действай смело! Кураж!

Единствено и само истината казвам и на детето, и на тези, които трябва да знаят. Другите не питат.

Синър ми е на осем години и половина. Гледа много научно-популярни филми, чете много книги, любопитен е (понякога прекалено), съответно вече е разбрал, че за едно бебе са необходими мъж и жена. Минахме етапа ‘мама много искаше да те има, отиде в една болница и там лекарите й помогнаха да те има’. Сега сме на етап ‘сперматозоиди и яйцеклетки’. Знае, че те създават бебето, знае, че с една тръбичка са ми сложили сперматозоидите. Обяснила съм му, че дете се създава от двама хора, които се обичат, а аз не съм намерила подходящ човек, но пък съм искала едно момченце като него (може би една идея по-малко инатливо). Понякога пита дали ме е боляло в болницата и дали някога ще познава баща си. Пак обяснявам - малко ме е боляло, няма да познава баща си. В общи линии това е. По мнението на специалистите (включително психолога, който го следи по друг повод) детето не страда от липсата на баща и не се спича, ако някой го пита къде е баща ти. Чувала съм го да отговаря на приятели просто ‘нямам баща’. Предполагам, че с времето нещата може и да се променят, но засега всичко е наред.

Хората, които знаят, че детето ми е от донор, са семейството ми, най-близките ми приятели. Колегите ми никога не са питали, аз никога не съм им казвал, но от 15 години  сме заедно, поддържаме отношения и говорим по теми много отвъд професионалните.

Знаят също всички лекари, до които сме имали достъп. Едно време май и в яслата знаеха. В училище знаят, че не живее с баща си и една година много се бяха притеснили какво да правят за празника на бащата - да му дадат ли да прави подарък или не, та ме бяха питали. Казах им да прави каквото правят всички.

Аз съм правила инсеминацията в Белгия. Донора дори не съм го избирала аз, а клиниката на базата на моите характеристики - цвят на косата, очите, ръст. Синът ми очевидно прилича на мен, няма начин да ни сбърка някой, но е поне два нюанса по-светъл от мен, висок е (в момента е с размерите на 10-годишно дете), бързо схваща и слава богу, че хич не му се занимава с училище и ако срещаше затруднения в училище, не знам как щяхме да се справим с неговото непрестанно ‘искам да играя’.

В Белгия инсеминация се прави след две срещи с психолог. Той навремето ми каза, че на детето трябва да се казва истината, защото обикновено истината винаги излиза наяве, но често или от някой недоброжелател, или при скандал. Според него важното е детето да чувства, че е било желано, а не да реши, че таткото не се интересува от него и го е изоставил.

В нашето обкръжение има различни формати семейство. Имаме стандартния (майка, татко и деца), разведени, разведени с втори брак и цяла сюрия деца (от първите бракове и общи), имаме си и двама татковци с две близначки (запознахме се на детската площадка, когато децата бяха бебета, и продължаваме да се виждаме, защото децата много си паснаха).

Сори, че стана дълго, ама темата не предполага еднозначен отговор, а много-много нюанси.

Не успявам да имам дете засега, но бих му казала всичко абсолютно както е и то от самото начало.

И аз съм на мнение, че трябва да се казва истината от самото начало, поднесена по подходящ за възрастта на детето начин, разбира се.
Синът ми е на 1.8 г. и вече десетки пъти съм му разказвала по бебешки, че няма истински татко и как е станало всичко. Също като Нединка съм обръщала внимание на различните "формати" семейства и колко желан е бил той, но мама вече много е пораснала и не е имало време да чака най-добрия татко.
Психолозите също съветват да не се лъже. Важно е все пак детето да вижда мъже, които да му обръщат внимание - било то чичо, вуйчо, приятел, съсед.
Около мен - и близки, и съседи, и колеги знаят истината. Бях изключително приятно шокирана, че всички хора на възраст 60+ ме поздравиха за решението ми и сега много се радват на резултата.
Хората, ако са си решили да ви одумват, ще го правят и за това, че ходите с рокля и кецове или със скъсани дънки (примерно). Въпрос на мироглед, възпитание, разбирания и какво ли още не.
За статистиката - използвала съм датски неанонимен донор от Cryos. Плюс на донорите от чужди банки (освен множеството изследвания на които са подлагани) е много повечето информация, ръчно написана бележка защо е решил да стане донор + аудизапис на съдържанието й, записан с неговия глас и снимки като дете - неща, които с радост ще покажа на детето един ден.

Благодаря ви, момичета, за споделените мнения!
Аз също считам, че е редно да бъдеш честен с детето относно произхода му. Още си спомням драмата, която изживя моя приятелка, когато вече на доста зряла възраст разбра, че е осиновена, при все че осиновителите й бяха доста заможни хора, даваха мило и драго за нея, обичаха я безрезервно.
Факт е също, че в България обществото не е дорасло особено по отношение на различните "формати" семейства за разлика от Западна Европа, САЩ и най-вече Скандинавските страни.
За мен е важно детенцето да расте уверено, щастливо, без комплекси и дефицити относно липсващия татко и да се превърне в пълноценен индивид. При момченцата задачата несъмнено е по-сложна.
Относно бащините имена на вашите деца - на вас ли ги записахте или носят първото име на бащите ви?
Мислите ли за в бъдеще да издирвате донорите или деца от същите донори, използвайки възможностите на ДНК тестовете? Предполагам, че с времето и напредване на технологиите подобни проучвания ще стават дори още по-лесни.