Е то това е липсата на граници. Позволяваш на психопати да ти се качат на главата.
Виж целия пост
Длъжни ли са децата на родителите си
- Публикувана: 27 юли 2019, 12:05 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2019, 14:29 ч.
# 151
29 юли 2019, 21:30 ч.
Отношенията в разбирателство почиват на взаимност, а не на жертвоготовност с цел угода, щото има да си чакаме признателност.
Виж целия пост
айде първо да се погрижа да съм жива па другото после. Граници умея да поставям - проблемът е, че все гладам да угодя и зарадвам хората. А точно тия покрай мен не го заслужават защото не го оценяват, а злоупотребяват. А и са си психопати и егоисти - това ми е астрологично заложено. Но вярвам че има причина да съм заобиколена с такива хора и тя най вероятно е точно тази - да стана твърда, да се отстоявам и да се науча да мисля повече за себе си отколкото да служа на другите. За сега с мнооого колеблив успех
Отношенията в разбирателство почиват на взаимност, а не на жертвоготовност с цел угода, щото има да си чакаме признателност.
# 153
29 юли 2019, 23:32 ч.
Да ти кажа честно, не си личи да си мека. Още по-малко добра. Не ти го казвам за да те обидя, просто мисля, че ще намериш душевен мир и съответната доза щастие ако се изправиш пред себе си и заявиш, че си наясно какво представляваш. А пък ако спреш да търсиш отплата, може и да я получиш.
Виж целия пост
айде първо да се погрижа да съм жива па другото после. Граници умея да поставям - проблемът е, че все гладам да угодя и зарадвам хората. А точно тия покрай мен не го заслужават защото не го оценяват, а злоупотребяват. А и са си психопати и егоисти - това ми е астрологично заложено. Но вярвам че има причина да съм заобиколена с такива хора и тя най вероятно е точно тази - да стана твърда, да се отстоявам и да се науча да мисля повече за себе си отколкото да служа на другите. За сега с мнооого колеблив успех
Да ти кажа честно, не си личи да си мека. Още по-малко добра. Не ти го казвам за да те обидя, просто мисля, че ще намериш душевен мир и съответната доза щастие ако се изправиш пред себе си и заявиш, че си наясно какво представляваш. А пък ако спреш да търсиш отплата, може и да я получиш.
# 155
30 юли 2019, 09:28 ч.
Няма по-грозно нещо от "дълг"..
Никога не съм се чувствала длъжна на родителите си.
При все,че и двамата починаха в ръцете ми,дето се вика,и за двамата тичах по болници и лекари в продъжение на 5 години,с бебе пеленаче на ръце,което отглеждах сама.После,след смъртта на мама,само месец след погребението ѝ,татко падна и си счупи таза,и заради предходен инсулт му отказаха операция,та от този миг,до смъртта му(три години по-късно)той бе напълно неподвижен на легло.
Дългът повеляваше да поема грижата.Всички ме съветваха да го дам в хоспис.
Обичта,обаче,мисълта,как тези очи,които ме гледаха с такава предана и безрезервна обич,ще се взират по цял ден в няква стена и ще гасне самотен,далече от мен и внука..Нямаше такъв вариант,просто душата ми не допускаше подобно нещо.
Разбих си психиката и нервите,щото "болен ли си лежал,болен ли си гледал"... Но татко изживя последните си дни в неговия си дом,с мен и детето,понеже го обичах,не бе просто дълг.
Ако бе само чувството за дълг,щях да го пратя в хоспис и толкоз...
Виж целия пост
Никога не съм се чувствала длъжна на родителите си.
При все,че и двамата починаха в ръцете ми,дето се вика,и за двамата тичах по болници и лекари в продъжение на 5 години,с бебе пеленаче на ръце,което отглеждах сама.После,след смъртта на мама,само месец след погребението ѝ,татко падна и си счупи таза,и заради предходен инсулт му отказаха операция,та от този миг,до смъртта му(три години по-късно)той бе напълно неподвижен на легло.
Дългът повеляваше да поема грижата.Всички ме съветваха да го дам в хоспис.
Обичта,обаче,мисълта,как тези очи,които ме гледаха с такава предана и безрезервна обич,ще се взират по цял ден в няква стена и ще гасне самотен,далече от мен и внука..Нямаше такъв вариант,просто душата ми не допускаше подобно нещо.
Разбих си психиката и нервите,щото "болен ли си лежал,болен ли си гледал"... Но татко изживя последните си дни в неговия си дом,с мен и детето,понеже го обичах,не бе просто дълг.
Ако бе само чувството за дълг,щях да го пратя в хоспис и толкоз...
# 156
30 юли 2019, 09:51 ч.
Така е
А моите родители не са ме гледали изобщо. Гледаха ме бабите ми. В момента с други близки полагаме грижи за бабите ми, родителите ми не гледат и родителите си. Не са гледали и децата ми, дори и за по час. Не са били длъжни, но не са и изпитвали нужда. Няма емоционална връзка.
Налягат ме мисли за дълга понякога. За щастие не ме терзаят. Не ми се ще да злорадствам или да изпадам в някакви други крайности.Всички крайности са вредни. Простила съм им всичко причинено, но и не желая да ме натоварват с повече
Ако някой ден имам възможност, бих плащала някой да ги обгрижва.
Запозната съм даже със съдебните практики. Ако желаят- да ме съдят за издръжка и гледане някой ден, нямам против. Ако съда наложи, ще изпълнявам
Виж целия пост
А моите родители не са ме гледали изобщо. Гледаха ме бабите ми. В момента с други близки полагаме грижи за бабите ми, родителите ми не гледат и родителите си. Не са гледали и децата ми, дори и за по час. Не са били длъжни, но не са и изпитвали нужда. Няма емоционална връзка.
Налягат ме мисли за дълга понякога. За щастие не ме терзаят. Не ми се ще да злорадствам или да изпадам в някакви други крайности.Всички крайности са вредни. Простила съм им всичко причинено, но и не желая да ме натоварват с повече
Ако някой ден имам възможност, бих плащала някой да ги обгрижва.
Запозната съм даже със съдебните практики. Ако желаят- да ме съдят за издръжка и гледане някой ден, нямам против. Ако съда наложи, ще изпълнявам
# 157
30 юли 2019, 10:26 ч.
Аз съм гледана през куп за грош. Изглежда, че брат ми ще поеме финансите, той си обича така. От мен ще е тичането. Абе не се оплаквам. Придружител до болница и обратно + пазар с ебаг.
Няма да забравя баща ми как заряза на Бъдни Вечер баба ми сама, за да се прибере при жена си. Аз и ММ отидохме до вкъщи /апропо пресни гаджета тогава, на 3 месеца/, сложихме подаръците под елхата , малкият си ги получи, взехме такси и тримата отидохме при нея, да не стои сама на празника. Много тежко изживяване беше. А майка ми веднъж каза за брат ми, че й е рода. Такива са.
Виж целия пост
Няма да забравя баща ми как заряза на Бъдни Вечер баба ми сама, за да се прибере при жена си. Аз и ММ отидохме до вкъщи /апропо пресни гаджета тогава, на 3 месеца/, сложихме подаръците под елхата , малкият си ги получи, взехме такси и тримата отидохме при нея, да не стои сама на празника. Много тежко изживяване беше. А майка ми веднъж каза за брат ми, че й е рода. Такива са.
# 158
30 юли 2019, 10:52 ч.
Е щом е било веднъж направо няма за какво да се оплаквате 
Редовно баба е при нас, за да не е сама, сега и на море ще я водим, отново. Много го обича. И ни е приятно заедно.
Аз пък съм била с нея и с другата ми баба в болница, на 1 учебен ден, на почивки. Тоест не просто че родителите ми са ме гледали през куп за грош. Те наистина не са ме гледали. Нито в хубаво, нито в лошо, нито в трудно.
Сега не виждат и внуците си. Случвало се е да сме в една и съща къща на празник на детето, дошли сме да видим баба ми. Баща ми не идва да го види нарочно, защото не бил поканен специално. Ми какво да го коментирам повече... дори не сме очаквали подарък, просто нормален поздрав.
Виж целия пост
направо няма за какво да се оплаквате Редовно баба е при нас, за да не е сама, сега и на море ще я водим, отново. Много го обича. И ни е приятно заедно.
Аз пък съм била с нея и с другата ми баба в болница, на 1 учебен ден, на почивки. Тоест не просто че родителите ми са ме гледали през куп за грош. Те наистина не са ме гледали. Нито в хубаво, нито в лошо, нито в трудно.
Сега не виждат и внуците си. Случвало се е да сме в една и съща къща на празник на детето, дошли сме да видим баба ми. Баща ми не идва да го види нарочно, защото не бил поканен специално. Ми какво да го коментирам повече...
дори не сме очаквали подарък, просто нормален поздрав.
# 159
30 юли 2019, 11:31 ч.
Ааа, болна неподвижна беше.
За веднъж знам. На най-важния за нея празник.
Виж целия пост
За веднъж знам. На най-важния за нея празник.
# 160
30 юли 2019, 11:42 ч.
Обичах родителите си и много ми липсват не съм се чувствала длъжна да им се обадя или да им помогна.Правех го защото така го чувствах.Моите деца също не са ми длъжни ако имат нужда да съм покрай тях ще бъда,но да ги задължавам няма са стане.И това не е до поколения в момента един току що станал баща смята,че му е създател и може да прави с него каквото си иска а дали на детето му е приятно не му пука особенно.Бившата ми свкърва синът и беше длъжен да и ремонтира и обзаведе жилище а тя в същото време изпалаща/ше апартамент на дъщеря си.Двоен стандарт не мислите ли?
Според е въпрос на върешно усещане и морални ценности а не толкова за дълг и закон.
Виж целия пост
Според е въпрос на върешно усещане и морални ценности а не толкова за дълг и закон.
# 161
30 юли 2019, 11:48 ч.
така е - не е ли читав човек не може да се промени. затова казвам че нямам късмет с хора
знам че не личи на първо четене - затова говоря за разлика между природа и характер. Второто е това, което изявяваме, а първото - това което дълбоко сме и трябва добре да ни познава човек за да знае каква ни е същността. При някои хора няма голямо противопоставяне между природа и характер, но при мен са коренно различни и се борят непрекъснато. И в 90% от случаите побеждава природата. Но това на първо четене няма как да го видиш. Това са така наречените 2 лица които всеки притежава. При мен са фрапантно различни, почти противоположни. А отплата не искам - по-скоро ме дразни че не оценяват. Но па не знам някой да не се дразни когато положи усилия и не ги оценят
Виж целия пост
Отношенията в разбирателство почиват на взаимност, а не на жертвоготовност с цел угода, щото има да си чакаме признателност.
така е - не е ли читав човек не може да се промени. затова казвам че нямам късмет с хора
Да ти кажа честно, не си личи да си мека. Още по-малко добра. Не ти го казвам за да те обидя, просто мисля, че ще намериш душевен мир и съответната доза щастие ако се изправиш пред себе си и заявиш, че си наясно какво представляваш. А пък ако спреш да търсиш отплата, може и да я получиш.
знам че не личи на първо четене - затова говоря за разлика между природа и характер. Второто е това, което изявяваме, а първото - това което дълбоко сме и трябва добре да ни познава човек за да знае каква ни е същността. При някои хора няма голямо противопоставяне между природа и характер, но при мен са коренно различни и се борят непрекъснато. И в 90% от случаите побеждава природата. Но това на първо четене няма как да го видиш. Това са така наречените 2 лица които всеки притежава. При мен са фрапантно различни, почти противоположни. А отплата не искам - по-скоро ме дразни че не оценяват. Но па не знам някой да не се дразни когато положи усилия и не ги оценят
# 162
30 юли 2019, 12:23 ч.
Проблемът е в усилията, вложенията и очакванията. Остави другите, и разбери ти какво можеш със себе си.
Виж целия пост
# 163
30 юли 2019, 22:44 ч.
На един курс по финансова грамотност в чужбина, лекторът запита: "Колко от вас са съгласни след време, като се пенсионират да живеят с една минимална/средна пенсия, а не със сегашните си доходи.
Никой не иска, затова трябва да направи нещо по въпроса в работоспособна възраст.
Виж целия пост
Никой не иска, затова трябва да направи нещо по въпроса в работоспособна възраст.
# 164
31 юли 2019, 09:14 ч.
Това е най-големия ми страх.Да остана на ръцете на сина ми и да му скапя живота.
И както нямаме закон за евтаназия по желание,нещата стават още по-брутални..Няма искаш,няма не искаш..Мъждукаш жив и не разполагаш дори с решението за собствения ти живот!Като зеленчук.
И то ако мозъка е дал фира,иди-дойди.Ама има някои хора страдат в пълно съзнание,и се мъчат с години...
Виж целия пост
И както нямаме закон за евтаназия по желание,нещата стават още по-брутални..Няма искаш,няма не искаш..Мъждукаш жив и не разполагаш дори с решението за собствения ти живот!Като зеленчук.
И то ако мозъка е дал фира,иди-дойди.Ама има някои хора страдат в пълно съзнание,и се мъчат с години...
Препоръчани теми