Длъжни ли са децата на родителите си

Всъщност, не е така- съвсем не са много тези, които създават деца с мисълта да се грижат за тях на старини.
Мисълта дали децата ще го направят, се появява в главите на родителите, когато почнат да прибират маршалския жезъл в раницата. Докато се чувстват добре, докато се справят финансово, нормалните хора се кефят на свободата си- отгледали са децата, в кондиция са, всичко е наред.

Тук въобще няма да се съглася. Естественият процес е "порастваш – можеш да носиш отговорност за себе си – отделяш се".  Да искаш цял живот децата да са ти под полата, за мен не е нормално, да не кажа друга дума.

Е чак пък плащещо. Като има стабилна и разбрана връзка между родител и дете, какво му е лошото, да желае детето му да е край него.. Сега, дали ще стане или не е друг въпрос, но да имаш самото желание, няма нищо лошо в това. И майка ми е казвала, че иска всички да живеем под един покрив и да ни готви, да се грижи за нас.. Само дето със сестра ми предпочитаме да сме си отделени със семействата си, особено аз..а пък и нямаме толкова голяма къща, която да позволява такова съжителство.. Иначе да имаш самото желание като родител, не мисля, че е лошо.

Казах, че ми се иска да е така, ако е възможно и ако са съгласни, а не че ще ги принудя да останат. Но определено ще сa опитам дa им създам такива условия за живот, че сами да установят, че тук си им е най-добре и да си останат Не виждам нищо ненормално родител да иска децата му да са покрай него - колкото и да са големи, те си истават наши деца и са ни грижа. Не искам децата ми да се мъчат - искам да им помагам в каквото мога и да имат максимално добър, безпроблемен и щастлив живот. Защото ги обичам. За мен родители, които искат децата им да се мъчат уж за да се научели, просто не обичат децата си. А че ще се мъчат малко или много е неизбежно - животът достатъчно ще ги чука. Но аз съм майка и поне аз да не го правя. Това че ще им помагам изобщо не значи, че като умра ще останат безпомощни защото не са натрупали житейски опит. Те пак ще си го натрупат, просто ще е по-лесно и ще знаят, че имат подкрепата на родителите си.
Аз нямам никаква подкрепа от моите и завиждам на тези, които имат.

"Мечешка услуга" нагледно.

Плашещо е това, как някои родители индиректно го внушават на децата си, как без да им го казват, емоционално ги притискат да са край тях и децата малко или много го усещат и ако са лесно манипулируеми - действат според желанията на родителите (справка - горе младата жена, която отглежда баба си). Различно е това да искаме децата да са добре и ако може да ги виждаме по-често, незабравяйки, че са отделни хора с отделни семейства (на по-късен етап от живота си), от това да им внушаваме емоционално, че за тях най-добре е да са покрай нас, ние да им помагаме и да ги обгрижваме во веки веков. Имам подобен пример край себе си на родители, които строят голяма къща с намерение всички после да живеят заедно, но не питат децата си, които вече са над 19-23 години дали ще дойдат да живеят там. Подозирам, че когато къщата е готова всеки ще си вдигне шапката и ще си живее кой при приятел, кой в чужбина и къщата ще остане празна. Синът дори сега живее при приятелка, но майката непрекъснато го привиква вкъщи и му казва неща от типа: Ти нямаш ли си дом? Нямаш ли си майка?

Без никакви угризения оставям децата си да се мъчат.
Сега големият се мъчи с уроци. Мъчи се със собственото си куче, което сам си поиска. Не бих вършила вместо тях нещо, което могат да свършат сами, за да им е лесно. Да свикват, после ще им е лесно, ако отсега свикнат на труд и усилия.

Не мислиш ли, Skrekkelig,  че е егоистично точно това - да им създаваш условия с тайната мисъл да им е добре и да стоят край теб? Тоест - все едно искаш да нямат собствена визия за нещата - живот, семейство, близък човек, място за живеене и да се съгласят на твоята и на твоя начин, защото ти ще го направиш максимално добро за тях?
Аз не съм много съгласна на това. Искам дъщеря ми да е достатъчно борбена, да си намира своя път и своя начин, да е удовлетворена от себе си, а не да търси благоприятни условия за виреене при мен. При мен винаги ще си има пристан и кътче, но нека си има собствено, което тя си е направила. Но сигурно майките на дъщерите разсъждаваме повече в този смисъл, защото, както някои казват, са "чужди", т.е. потенциално са на мъжете си, а майките на синовете все искат да са край тях. Такова е и моето наблюдение. Майки във Фейсбук как постват, че не им трябва любовта на друг мъж, защото си имат любовта на сина и т.н. и т.н в този дух - притискаща родителска любов.

Чудя се кои са по-вредни родители – тези, които си раждат бъдещи болногледачи или тези, които задушават децата си с "любов". Не мога да реша.
Сетих се за https://www.bg-mamma.com/?topic=1003581

Не става дума да им пишеш домашните - това си е мечешка услуга. Да си гледа кучето, което сам си е поискал - ама разбира се, че той ще си го гледа.
Имах предвид съвсем друг вид помощ и то ако съм видяла, че вече са се помъчили и не са успели. Да им покажа как се правят нещата. Аз самата много съм се мъчила всичко сама да си правя и да си троша главата с проба грешка и честно казано не мисля че това и ми е донесло нещо добро. Напротив - загубено време и скъсани нерви, които много бих се радвала ако е имало кой да ми спести. Сама да си правя всичко не ме е научило нуто да правя нещата нещата по-добре, нито по-бързо - просто съм изгубила време да откривам вече откритата топла вода. Единственото което научих е, че вече знам, че квото и да ми дойде до главата ще успея и сама да се справя. Не че преди съм имала съмнения де.


ornelam, изобщо не говоря за емоционална обработка и манипулации. Имах предвид съвсем различни неща от сорта на комфорт. Примерно да им предложа собствено пространство, където могат да имат нужното уединение и спокойствие, цялото нужно обзавеждане и удобство, което иначе те с цената на тежък труд и лишения така или иначе ще се наложи сами да придобият. Не искам да се мъчат в шумни общежития с луди суквартиранти, които да не им дават 5 мин спокойствие. Не искам да нямат възможност сами да си приготвят храна или да си перат дрехите на ръка или в обща пералня за която трябва да си записват час. Не искам да ядат боклуци които да им докарват здравословни проблеми за цял живот. Не искам да се самоубиват с невъзможност да се наспят. Животът може да бъде изключително гаден и съм го пробвала на собствен гръб. Трябва много да си мразя децата за да допусна да минат през това, през което аз съм минала. Няма да ги лиша от трупане на житейски опит. Но няма и зорлям да ги пратя да се мъчат както с мен постъпиха навремето. Ако държат да се мъчат няма да ги спра. Но ще им предоставя и опция за качествен живот и подкрепа от която винаги могат да се възползват, когато осъзнаят, че няма смисъл да се мъчат при положение, че могат да си го спестят.
И не - не мисля, че е егоистично - напротив - атруистично е. Все пак съм майка, а не съм всички останали. Всичките останали са достатъчно много и няма как да ги предпазя от тях. Но не е нужно и аз допълнително да им тровя живота. Както казах моят е отровен от родители и хич ама хич не съм благодарна за това, което според техните думи е било за мое добро  - напротив - приемам го като незаслужено наказание от тяхна страна и ги мразя за това

Но ти ще ги лишиш от възможността да живеят истински, като им дадеш всичко това! Какво ще правят те, ако имат всичко наготово? Ще откриват нови теории за относителността? Ще бъдат министър-председатели? Ще живеят щастливо със семействата си в този комфорт? Не е ли именно борбата за това да живееш по начин, който разбираш и постигането му, част от пътя? Аз пък не искам дъщеря ми да се съгласи на това, дори и да й го предложа. А аз няма да й го предложа. Не мисля, че е мъка всичко това. То ти дава жизнен опит, показва ти кой си и за какво се бориш в тоя живот. Противното на това осакатява.

Собствено пространство предлагаш на юношите бледи. След определена възраст нормалният човек си печели сам собственото пространство и всичко, свързано с него. В противен случай има реална опасност да го превърнеш в житейски инвалид и ще окапе при първия по-сериозен проблем, освен ако ти не си до него в ролята на патерица. На здрав човек.

Странно какво разбират някои хора под "мъчене". Житейски опит се нарича това и който не го придобие нищо добро не го чака.

Аз изобщо не искам детето ми да ми стои до полата цял живот. Хубаво е всеки да има свой дом и децата да са самостоятелни, да не говорим, ако вече имат и свои половинки. Но също така е хубаво дъщеря ми да знае, че когато има нужда от подкрепа, утеха, помощ и т.н. нашият дом винаги ще е и нейн, и че е добре дошла по всяко време.

Така е. Брат ми беше пример за това. Майка ми цял живот го влачеше, но когато вече нямаше сили за това, той не успя да се изправи сам. Колко съм се разправяла с нея... Същото отношение се прехвърли и към сина му – превърнаха го в житейски инвалид. Вече не се разправям, да се оправят.