С две деца ще ти е трудничко сама, дано има кой да ти помага! Кураж! Стискам палци да се справиш! Желая ти много щастие!
Но все пак ме е страх от тази рязка промяна в живота ми.
Писмо до съпруга
- Публикувана: 12 юли 2006, 14:10 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2006, 13:59 ч.
# 15
12 юли 2006, 14:51 ч.
Но все пак ме е страх от тази рязка промяна в живота ми.
Виж целия пост
Родителите ми са до мен. Те от доста време усещат, че нещата между нас не вървят и знам, че винаги мога да разчитам на тях. Освен това имам добра работа и изкарвам достатъчно пари.
Но все пак ме е страх от тази рязка промяна в живота ми.
# 16
12 юли 2006, 14:56 ч.
Винаги има една ръка разстояние до пълното щастие.
Аз лично ти се възхищавам на куража, че не се примиряваш с положението си, а дерзаеш за по-бляскави мигове.
Успех!!!
Виж целия пост
Аз лично ти се възхищавам на куража, че не се примиряваш с положението си, а дерзаеш за по-бляскави мигове.
Успех!!!
# 17
12 юли 2006, 14:59 ч.
Много пъти съм била на косъм от това да напусна таткото. Но винаги съм се надявала, че ще успея да извоювам това, от което аз и децата му имат нужда. И не смея да се похваля, но истината е, че имам голям напредък. Все повече от исканията ми са удовлетворени. Много го обичам! Но при нас ситуацията явно е в по-розови нюанси защото те го обожават и са много привързани към него. Не се отказвай от мечтите си, но се опитай да ги сбъднеш с него. Усеща се, че го обичаш все още, така че си дай ясна сметка, че когато си тръгнеш - той може и да не пожелае да се върнеш. Мъжете са много горделиви и обидчиви. Така например моя мъж по никакъв начин не е пожелал да се събере с бившата му, когато тя го е напуснала. И слава богу, иначе нямаше да се срещнем ..........
Виж целия пост
# 18
12 юли 2006, 15:01 ч.
Желая ти сила , смелост имаш - така че давай - може това да е последният шанс мъжа ти да се вразуми , а ако не няма за какво да съжаляваш . Оттук -нататък само по-добре може да става , защото знаеш какво искаш , а той е имал своя шанс да те разбере и не го е направил. Кой е казал , че все жените трябва да търсим път и комуникация с човека до нас ? Лигла си била- той на колко години е , че използва такива кфалификации? Сигурно ще ти е много по-трудно , отколкото си мислиш в момента , но то явно и сега не ти е леко... Успех !
Виж целия пост
# 19
12 юли 2006, 15:02 ч.
Писмото е написано много хубаво, дано го оцени и той. Браво за мъжката ти постъпка и куража, който имаш. Не се самосъжалявай ! Желая ти успех - парите се печелят, а любовта се печели/ запазва/ още по-трудно.
Виж целия пост
# 20
12 юли 2006, 15:07 ч.
Подкрепям изцяло твоето решение. Защото моето никой няма да подкрепи и да се опита да разбере. Аз съм абсолютно сама, родителите ми са на 550 км от София, работя, но съм в болнични заради травма с детето, което е 9-месечно и въпреки това имам смелостта да реша да се разделя със съпруга ми, защото вече 8-ма година "меря", а все не "отрязвам" и ми е дошло до гуша от компромиси, от заплахите му, от обезличаването ми заради него, от какво ли не.
Трудно е да смениш начина си на живот, затова ти желая кураж и късмет!
Виж целия пост
Трудно е да смениш начина си на живот, затова ти желая кураж и късмет!
# 21
12 юли 2006, 15:07 ч.
Щом си успяла да му кажеш това и да си тръгнеш , със сигурност ще успееш да се справяш и сама от тук нататък усмихни се , пий едно кафе и се поздрави те чакат само хубави неща.Успех!!!!
Виж целия пост
# 22
12 юли 2006, 15:14 ч.
Успех и от мен! Не е лесно да се вземе такова решение, браво за смелостта!
Виж целия пост
# 23
12 юли 2006, 15:23 ч.
Много сила се иска да напишеш такова писмо,но още повече се иска ,за да го устоиш.Желая ти успех,на всеки се полага щастие и дано да си достатьчно силна и твьрда.
Виж целия пост
# 24
12 юли 2006, 15:26 ч.
На прав път си!
Кураж - щом си намерила сили да вземеш това решение значи си смела и борбена жена!
Ще се справиш!!!
Ако мъжът, с който си делила до сега живота си - успее да те разбере и да се промени - ще решиш как да постъпиш.
Лично аз бих дала шанс - но това е субективна преценка, тъй като не познавам нито един от двама ви. Понякога човек осъзнава какво губи и се променя, понякога - не.
Ако ли пък не успее и не пожелае - значи със сигурност си взела верното решение за себе си и децата си!
Гледай само напред и се бори за вас тримата
Виж целия пост
Кураж - щом си намерила сили да вземеш това решение значи си смела и борбена жена!
Ще се справиш!!!
Ако мъжът, с който си делила до сега живота си - успее да те разбере и да се промени - ще решиш как да постъпиш.
Лично аз бих дала шанс - но това е субективна преценка, тъй като не познавам нито един от двама ви. Понякога човек осъзнава какво губи и се променя, понякога - не.
Ако ли пък не успее и не пожелае - значи със сигурност си взела верното решение за себе си и децата си!
Гледай само напред и се бори за вас тримата
# 26
12 юли 2006, 15:45 ч.
Според мен си на верния път към щастието! Ако наистина мъжът ти държи на теб и на децата, това писмо би трябвало да му въздейства като леден душ. Да се стресне и да осъзнае какво губи. Ако ли пък не му пука за вас - значи пак това е верния път - слагаш край и продължаваш живота си. Когато човек се бори, постига много. На твое място и аз бих постъпила по същия начин. Животът е един и трябва да го изживеем по най-добрия за нас начин!
Успех, мила!
Виж целия пост
Успех, мила!
# 28
12 юли 2006, 15:48 ч.
Заставам зад думите на Мюриел
Виж целия пост
Пожелавам ти всичкия кураж и сила на света, за да се бориш за щастието си! Независимо дали то включва съпругът ти или не. 
Заставам зад думите на Мюриел
# 29
12 юли 2006, 15:52 ч.
И аз те подкрепям,парите не са всичко на този свят.Ако наистина ви обича след такова писмо би трябвало да преосмисли нещата и поне да седне да поговорите.А ако не ....по добре всеки да си поеме пътя и да си тарси щастието.
Виж целия пост
Препоръчани теми