Хавански клуб

В това време Франзела Калина се изтягаше на шезлонг насред палубата, а двама едри, космати моряци й правеха педикюр.
- Всички останаха в Куба - каза тъжно Василиса, чакайки своя ред. - Чудя се, какво ли ще ги правим всички тези моряци и всичкия ром.
- Ти за рома не бери грижа! - ухили се Калина, която беше доволна, че корабът напуска омразните й кубински морета.
През нощта остър шепот разбуди двете дами, заспали в хамаци под звездите:
- Муррирр, вайехос, калабанга, адиос, мацар! - и други подобни, зловещи слова.
- Ех, да бях гледала сериали на младини, да знаех какво точно казват - протегна се Василиса.
- Не ти трябва да знаеш - трескаво прошепна Калина. - Трябва да си спасяваме дъртите кожи, и то веднага!
Малко по-късно двете изпратиха с насълзени очи черния кораб, който отнасяше рома и младите, мускулести, космати пирати. Малката лодчица се полюшваше унило сред вълните.
- Към Куба - каза Василиса и загреба.
- А, не, не искам в тъпата Куба - каза Калина и загреба в посока Бретан.
Може и да бяха остарели и помъдрели, но инатът им беше младежки. Едната гребеше с всички сили към Бретан, а другата - към Куба.
След три раждания и тридесет години в опити за постигане на съвършено тяло, Василиса имаше баници, които караха Арнолд Ш. (лека му пръст) да избухва в завистлив плач, всеки път, колчем я срещнеше по Оскарите.
Интелектуалката Калина обаче също не беше за изхвърляне, което правеше Василисината задача доста тежка.
В крайна сметка, лодката им опря кубинския бряг, където устата на Калина беше запушена с ледче от Мюриель (за да не мърмори), а Василиса - сложена в скута на френския режисьор, за да се съвземе.

Режисьорът (все пак се оказа режисьор) се замая от канонадата въпроси и бабешка глъч. Приятни, но шумни стари жени. А той искаше спокойствие, наскоро беше скъсал с младия си приятел и не му беше до веселби с баби.

Тъй като побързахте да ме пенсионирате, да взема да се включа в Клуба на Пенсионера-Кубанера (което не трябва да се бърка с комбайнера).
В Куба има прекалено повече комунизъм, отколкото моята чиста душа понася и затова ще се ориентирам към Френска Полинезия и по принцип ще се отдам на интелектуалстване (което тук някои неправилно визират като мърморене или критикарстване).

Не съм точно в стила на сагата, но ще си напиша кога разбрах, че нещо не е наред.
Историята започва преди 3 години. Група от трима предпенсионери-приятели решават, че трябва да направят нещо във връзка със скорошното им пенсиониране. И си правят катамаран. Катамаран-душичка-кеф ти навсякъде. Едното пенсионер е мъж, а другото две-семейство. Любопитството ми бе болезнено и се качихме да с Фелипе. Едвам слязох, щях да се скрия с детето в някой сандък, докато напуснат БГ териториални води. Само дето пенсионерите не се занимават с Куба-тръгнаха за гръцките острови, зимата щяха да изкарат в Турция и в Средиземно море, а на пролет-щяха да запрашат към Щатите-да прекосят голямата вода. С кредитна карта пенсиите се изплащат навсякъде по света
Пък вий си стойте в Куба

Фуклата влезе в прашния килер, където държаха провизиите. Килерът всъщност представляваше голяма стая с пръснати навсякъде полици, приютявали през годините разнообразни кулинарни небивалици. Прашни слънчеви лъчи се процеждаха пред пролуките на тавана и гъделичкаха бурканите с лютеница и буретата с ром. Тя прониза с поглед най-горното буре с ром и свали очилата си, постави ги върху една щайга с лимони и заподскача с изненадваща пъргавина към заветното буре. Не можеше да го стигне.  Закатери се по полиците като алпинис, изпълняващ  детската си мечта. След известно време беше вече на трийсетина сантиметра над земята. Дългите и лакирани нокти успяваха да закачат бурето, съсухрената й ръка беше изопната до там, докъдето й позволяваха възможностите на иначе услужливите й стави. С усилие успя леко да го премести навън. С котешка ловкост го придърпа към обятията си, прегърна го нежно и внимателно слезе. Взе очилага си, с изящен жест отсрани една паяжина от пищния си гредан и победоносно излезе на верандата.

Много моля, ще ме приемете ли в клуба на гости? Изпуснах учредяването, не мога да хвана какви са порядките в Хавана Клуб, но поне да ви погостувам малко... Пурите няма да ви пуша, най-много рома да ви подпия...

Карамба, човек излезе да си поразходи детето и веднага го забъркат в кокоши ритуали, афери с френски гей-режисьори и ремонт на покриви
Аз пък съм довела някого на обяд (ако е останало нещо от кокошката, де)

Късно е, чадо, закарах те в Куба (чети по-нагоре), пък ти сега строй катамаран (а аз като нищо ще се помъкна с теб).   

Ох, умирам да се хиля с тая тема цял ден.

Вътре си Бу, излизането само ще е проблемно, като гледам Калинето какъв строеж(на катамаран) и предстои

Мюриель, кажи, кака, какъв е уставът на Хавана клуб и кой му е УС...да не се излагам

то стана сериозно организация-устав, УС, аз съм аут. Пенсионерство, бе, хора, аман от правила.

Мариелка, не е таквъз зор-на господата им го строиха тук, те просто дойдоха накрая и си събуха пантофките на входа, образно казано

И аз напущам, ако ще има управа.
Тъй де, мечтая си за безотчетост, безметежност и безотговорност

“Цялата тази история започна да намирисва на буржоазен упадък” – помисли си Мюриель. “Всички тези слуги, пожълтели перли и лакирани нокти. Религиозни култове, опиум за масите и така нататък. И несметните количества ром, които разклащат нравстените устои. Време е да се намеся.”
На пръсти, за да не събуди останалите, тя слезе в мазето, извади патрондаша от прашния сандък и го преметна през рамо.

Модът влезе и веднага продума за йерархия! На  нас, баш революционните натури.

Ай, къв устав, бе! Сакън! Островът на Свободата е това! Ай наздраве!

ПП Бу, диър, ако имаш желание и време, би ли добавила към началото на тази тема краят на темата за пенсионирането на Киса, че там остана историята по създаването на клуба?