Трупът в кладенеца беше забравен бързо. Но в хасиендата започнаха да се случват странни неща. Огледала се чупеха, цветята вехнеха във вазите, току що откъснати, Ламелита загаряше яденето по-често от обикновено, мадам К. се убоде, докато шиеше и 8 дни ходи с подут пръст и кървав бинт. Нощем се хлопаха врати, чуваха се стъпки. Имаше два варианта- или препилите старици ходеха често- често до клозета по нощите, или духът на Етиен бродеше из хасиендата и ридаеше за несбъднатите Оскари през 2047-ма. Какво ли още имаше да се случва...
Виж целия пост
Хавански клуб
- Публикувана: 12 юли 2006, 15:49 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2006, 06:42 ч.
# 225
13 юли 2006, 20:10 ч.
# 226
13 юли 2006, 20:12 ч.
Фрау Калина пък не се ограничаваше със сушата.
Беше пристанище, прекрасни шумове на настъпващото утро звучаха отвсякъде. Кафето беше добро, а закуската-стабилна. Флау Калина се изправи с кеф, кога, ако не на почивка е редно човек да стане в 6 и да гледа края на изгрева.
Вълните плискаха по борда на катамарана, а вятърът свиреше по мачтите. Кой беше прекрасният мургавеляк, който излиза от спалнята? Прекрасен си беше. Книгата на масата й също беше прекрасна. Това утро и много други.
Фрау Злобина се зачете в справочника, за да си направи програмата за деня.
Нека ми е зле, но ще опитам тукашния ликьор, ако и да ми излезе име, че пия женски питиета. Какво по-прекрасно от постоянната опияненост и стоманения черен дроб.
Фрау Калина тръгна да разхожда тези прекрасни крака по новата земя.
А утре, може да се ориентираме към Антарктида, планираше вече Фрау Прекрасна.
Виж целия пост
Беше пристанище, прекрасни шумове на настъпващото утро звучаха отвсякъде. Кафето беше добро, а закуската-стабилна. Флау Калина се изправи с кеф, кога, ако не на почивка е редно човек да стане в 6 и да гледа края на изгрева.
Вълните плискаха по борда на катамарана, а вятърът свиреше по мачтите. Кой беше прекрасният мургавеляк, който излиза от спалнята? Прекрасен си беше. Книгата на масата й също беше прекрасна. Това утро и много други.
Фрау Злобина се зачете в справочника, за да си направи програмата за деня.
Нека ми е зле, но ще опитам тукашния ликьор, ако и да ми излезе име, че пия женски питиета. Какво по-прекрасно от постоянната опияненост и стоманения черен дроб.
Фрау Калина тръгна да разхожда тези прекрасни крака по новата земя.
А утре, може да се ориентираме към Антарктида, планираше вече Фрау Прекрасна.
# 227
13 юли 2006, 20:16 ч.
Хаванската вечер се разля над малкият плаж в цялата гама на златното. Една муха а-ха да достигне до съвършената яснота на битието, наслаждавайки се на залеза, когато Провидението усети, че мухата не би оценила прелестта на такова познание и услужливо изпрати режисьорската ръка към насекомото. Улучи. Това го изпълни с частица надежда. Два пъти. Два пъти с една и съща летва и все по челото. Ама че садистки!-помисли си Етиен, щото устата му беше зверски подута и не би могла да изрази каквато и да е мисъл. Полека, но упорито, той издрапа нагоре, огледа се, и като не видя никой си плю на петите и успя да дотича чак до старото пристанище в Хавана, откъдето почти на бегом се качи на първият кораб. Турски. Моряците не одобриха, че няма пари. Не го изхвърлиха в морето, само защото Капитанът много хареса някои особености в Етиеновия характер, твърде перверзни, за да бъдат споменати тук. Жив и щастлив, какво повече би могъл да желае един французин в Куба, пък бил той и режисьор.
Виж целия пост
# 228
13 юли 2006, 20:18 ч.
Предвид завръзката на събитията и причината за начинанието, може би е по-добре форумът да се нарича Babba Cubana....
Виж целия пост
За начало предлагам все пак да се заемем с някаква общественополезна дейност, а не само да висим като ромови мърши връз тропическия бряг. Можем например да основем форум Mamma Cubana - ето, и лого съм намерила
Предвид завръзката на събитията и причината за начинанието, може би е по-добре форумът да се нарича Babba Cubana....
# 229
13 юли 2006, 20:19 ч.
А може би всичко се дължеше на липсващата вече кокоша глава...
Виж целия пост
Какво ли още имаше да се случва...
# 230
13 юли 2006, 20:21 ч.
http://community.webshots.com/album/552211416dbPfgF
главният герой-5 стаи, перално помещение и всекви екстри. аман с тая Куба веч, Бразилия и Мексико са по-интиргуващи
Виж целия пост
главният герой-5 стаи, перално помещение и всекви екстри. аман с тая Куба веч, Бразилия и Мексико са по-интиргуващи
# 231
13 юли 2006, 20:26 ч.
А може би всичко се дължеше на липсващата вече кокоша глава...
"Ето я!" - извика Дона откъм кухнята и след малко се появи на верандата, размахвайки това произведение на ексцентричната кулинария
Виж целия пост
Какво ли още имаше да се случва...
# 232
13 юли 2006, 20:30 ч.
Получило се писмо от Фрау Калина с приложена снимка на нейните внуци.
Виж целия пост
# 233
13 юли 2006, 20:33 ч.
...в опит за бягство към бреговете на Маями...
Какви ти там Мексико и Бразилия...
Що не им каза някой, че бягат от Рая!
Виж целия пост
Какви ти там Мексико и Бразилия...
Що не им каза някой, че бягат от Рая!
# 234
13 юли 2006, 20:33 ч.
Нощта се настани над заливчето и малкият кей, пропълзя над мижавата ивица плаж и прегърна къщата в хладните си обятия. Звездите начертаха картата на Екваториалното небе и замигаха във вселенска скука. Самотно, ядосано, и най-вероятно гладно, куче залая откъм гробището.
-А! Тук хич не ви било зле!-ухили се Естер, чужда на всяка романтика, като последната обидено се изпари от въздуха.
-Бива, бива! Май не е толкова спокойно, както предполагахме. -отвърна и Ламелита.
-Мда, и гмуркането не беше толкова интересно, както последните дни тук.-добави ВилиП.
-Това е, само защото пускаше акулите!-с ядна нотка я отряза Лами. -Тамън я хвана, зашеметя я, подам ти я и вече измислям рецептата, а ти я пускаш!
-Не се ядосвай, мон шер.-каза Сеньората известна като Хапка и и подаде чаша пълна с лед и нещо със съмнителен зелен цвят. Лами го гарвътна с вродена изисканост и махна с ръка.-Акули, да живеят, тогава, от мен да мине...каква паеля щях да сътворя, но нейсе! Дай още, шери, зеленото свърши!
НиаР се ухили в тъмното и уплаши до смърт поне два комара, а карибските не се плашат лесно. Факт. Чудесно местенце, мда, помисли си тя и си наля от коктейла.
Виж целия пост
-А! Тук хич не ви било зле!-ухили се Естер, чужда на всяка романтика, като последната обидено се изпари от въздуха.
-Бива, бива! Май не е толкова спокойно, както предполагахме. -отвърна и Ламелита.
-Мда, и гмуркането не беше толкова интересно, както последните дни тук.-добави ВилиП.
-Това е, само защото пускаше акулите!-с ядна нотка я отряза Лами. -Тамън я хвана, зашеметя я, подам ти я и вече измислям рецептата, а ти я пускаш!
-Не се ядосвай, мон шер.-каза Сеньората известна като Хапка и и подаде чаша пълна с лед и нещо със съмнителен зелен цвят. Лами го гарвътна с вродена изисканост и махна с ръка.-Акули, да живеят, тогава, от мен да мине...каква паеля щях да сътворя, но нейсе! Дай още, шери, зеленото свърши!
НиаР се ухили в тъмното и уплаши до смърт поне два комара, а карибските не се плашат лесно. Факт. Чудесно местенце, мда, помисли си тя и си наля от коктейла.
# 235
13 юли 2006, 20:35 ч.
Незнайно беше,дали Донита беше по-щастлива от намерената вече кокоша глава (макар и останала без панделка) или от перката от акула,която държеше в другата си ръка...Тя също имаше магическа стойност...Заедно с това си бяха набавили и филе от акула за вечеря.Но кой ли беше безстрашният ловец на акули?
Виж целия пост
"Ето я!" - извика Дона откъм кухнята и след малко се появи на верандата, размахвайки това произведение на ексцентричната кулинария
# 236
13 юли 2006, 20:36 ч.
интересно ми е дали ще се намери роля,за една бабет,която само от време на време да прави неадекватни включвания със странни истории?М?
Виж целия пост
# 237
13 юли 2006, 20:43 ч.
Тази ли е?
Виж целия пост
интересно ми е дали ще се намери роля,за една бабет,която само от време на време да прави неадекватни включвания със странни истории?М?
# 238
13 юли 2006, 20:44 ч.
Сигурно говориш за старата доня Мамалия , дето има лека лудост и затуй рядко се включва в групови дневни изпълнения и прихожда в компанията предимно вечер. Харесва чуждите гозби, обича десерт с ром и ванилов сладолед, обвит в тютюнев дим, а за завършек предпочита да си разказва странностите, стига да намери слюшатели, без значение будни или впиянчени.
И понякога заграбва чужди накити, ето на фотосът е с мойто червено, като заешка кръв червено колиенце. Но простено й, защото по някое време подарява откраднатото на притежателя му.
Виж целия пост
И понякога заграбва чужди накити, ето на фотосът е с мойто червено, като заешка кръв червено колиенце. Но простено й, защото по някое време подарява откраднатото на притежателя му.
# 239
13 юли 2006, 20:54 ч.
"Буенас ночес, сеньора" - изкряка някой в тъмното. Ниа Р стреснато подскочи. Храстите се разтвориха и оттам се появи Хоселито, местният рибар.
"Хареса ли Ви акулата?" "А бре Хоселито, изкара ми акъла, бре" - изохка Ниа Р, придържайки се за сърцето. След това огледа рибаря по-внимателно. Не беше съвсем с ума си, но ръцете му бяха едри и здрави, а миризмата му на пот и море накара Ниа Р да потръпне. "Хоселито, баби" - погледна го тя с премрежен поглед - "да взема да дойда утре с теб в морето за марлин, а?"
Виж целия пост
Но кой ли беше безстрашният ловец на акули?
"Хареса ли Ви акулата?" "А бре Хоселито, изкара ми акъла, бре" - изохка Ниа Р, придържайки се за сърцето. След това огледа рибаря по-внимателно. Не беше съвсем с ума си, но ръцете му бяха едри и здрави, а миризмата му на пот и море накара Ниа Р да потръпне. "Хоселито, баби" - погледна го тя с премрежен поглед - "да взема да дойда утре с теб в морето за марлин, а?"
Препоръчани теми