Любители на кучета - 96

Ари спори с кака на кой е кърпата....

Благодаря за съвета за треньор! Обадих се тук-там и поразпитах приятели...таа успях да се свържа с дресьор на кучета(приятел на познати), за съжеление човека няма възможност да ни посети лично, но пък ми даде няколко съвета. Смятам да ги споделя някои от тях, ако някой попадне в подобна ситуация:
 Кучето трябва да е непрекъснато сред хора - нашия Джо досега си беше нещо като усамотен под един навес с къщичка, никога не е бил връзван разбира се
 Трябва да махнем къщичката, която беше на другото куче и всичко, което може да му напомня за нея - къщичката си стои там до днес, но утре задължително я махаме заедно с одялцата, даже мисля всички одяла възглавнички и пухчета да махна и да сложа нови, ние ще опитаме да направим и нова къщичка този път "направи си сам", защото предната само я сглобихме
 Ние лично имаме възможност да го погледаме вътре за малко, защото било хубаво да спи при хората, особено при тези към, които не е агресивен(в случая баща ми и дъщеря ми)
 Да се храни с нас също е препоръчително. Когато седнете на масата да се храните сервирате и порцията храна на кучето и колкото и неприятна да ви се струва миризмата на гранулите или кучешката храна е хубаво кучешката паничка да е в кухняха или стаята, където се храните. Така кучето явно свиквало да прави нещата с вас и да е близо до вас. Според мен си ставате като дупе и гащи с кучовеца:D
 Дресьора ни каза и различни игри за сближаване с кучето, като най-ефикасна била типичната игра на топка
Ето и нещо друго казаха ни изрично да не вземаме друго куче, защото Джо щял да се почувства изоставен и да се озлоби повече.
Ако се интересувате от това как вървят нещата ще пускам по някоя друга снимка:)
Благодаря Ви отново за съветите!

Даа, искаме снимки. Дано даде резултат това, което ви е посъветвал треньора. Обгрижвайте го и му показвайте любовта си.

Sivi, представих си го Макс, романтик ще излезе той, с тия звезди, луни...

Как пък няма да дадете на Лъчко краставичка, срамота!!!

Леле, цели 10 страници тема съм изпуснала.

Няма да карам поименно и страница по страница, само две неща ще вмъкна.

Духче, нормално е да се държи така Аксел. Това не е неговия дом и ти не си неговата мама. Страда и си търси мястото. Ако го водят често при теб, може да го приеме за втори дом. А теб за втори шеф.

На мама Еми групата верно е секта, обаче пък добра работа вършат. На мен много ми помогнаха, Рея дръпна много също. Постигнахме неща, които дори не съм си мечтала да се случат.
И имаме още неща да постигнем, а дано.

Обаче в групата почти не пиша, не си падам.

И данък от предималко. Тъй сме след тренировка, а сме и къпани.

Ние на нашата и даваме моркови,домати,краставици.С кеф си ги яде и иска още.А зъбите й ги мием.Има специални четки и пасти за зъби за кучета.

Ние се прибрахме
Балу е изтощен от преживяванията на село. Ще пиша повече, като седна на компютър, сега само няколко снимки ще пусна

11:42 е, тихо е. Аксел го няма хахаха блаженност и тъга в едно

Бях ви казала за плановете си да започна по-целенасочени занимания с Джина. Покрай бебето не успях, но още тази сутрин я закарахме в Южния Парк. Пуснах я сама в кучешкото ограждение, а после и на разходка. Колко чувствителни и интуитивни са нашите кучовци. Аз изтръпвам като видя пуснато куче, защото тя не обича да я душат отзад и понякога се зъби. Не зная какъв би бил отговора на другото куче, а в същото време тя усеща напрежението ми и се зъби, за да ме пази в някои моменти. Получава се омагьосан кръг, който искам да счупя. Ако приятелят ми я води и дойде друго куче, тя не реагира както, ако аз я държа.
Много ми хареса преживяването, макар да бях на нокти. Сега си спи горе при мен.
много се дърпа, а на мен ми е жал да я сецвам, но ще се наложи. Адски изнервящо е това дърпане постоянно и теглене, сякаш вол.
Не зная защо днес цял ден се сещам за Барби Как сте, Барби?





Ох и ей това много ме разсмя

Виж в групата на Еми, има клип за дърпането, където нещата не се решават точно със сецане. Не съм го пробвала, защото не се е налагало, но звучи логично.

Но и да се наложи да  я дрпваш рязко, пак ще е довреме. После свикват да вървят нормално. Иначе, и на мен ми е гадно.

Трява и да я извеждаш редовно, обаче. Само с тичане в двора няма да се научи.

Дух, наистина са страшно чувствителни и интуитивни. На разходките с Рекс, понеже къде ли не сме се мъкнали с него, и по запустели места, и по нощни тъмници, приятелки все ме питат не ме ли е страх, пък аз се хиля, че имам пазач.....та, винаги, когато някой ми е изскоквал пред мен и вътрешно съм се напрягала, тоя моят пазач е издавал един гърлен ръмжащ звук. Спокойна ли съм, хич не забелязва кой минава покрай мен. Все си мисля, че съм го разказвала, ама не съм съвсем сигурна, та накратко:  около годинка някъде беше Рекс, на едно поляна между изоставени лозя го водех да тича и имаше някакъв ексхибиционист, че съседи си посрещаха детето на спирката и го водеха до вкъщи всеки ден след училище, та изглежда на него съм попаднала или на подобен. Както хвърлях пръчка, забелязах, че някакъв се смотва зад храстите, но не се впечатлих, може нужда да е имал човекът. В един момент обаче го съглеждам със смъкнатите гащи и излиза из-зад храсталака, развиках му се аз, Рекс само се огледа и като хукна с лай към него, оня представяйте си как тича със смъкнатите гащи. Обърна се, нещо каза да си хвана кучето, аз му викам изчезвай, че остана без висулка! Хем ме изплаши, хем се хилих сама, после дълго ме майтапиха с тая висулка, като разказвах как Рекс е И ПАЗАЧ. Не били лабчовците пазачи, а?!

Това с дърпането изисква много упоритост. Орито се дърпа постоянно, лае други кучета, скача по котки. Разходките са малък ад. Не знам как са го гледали преди, но изобщо не е социализиран.
Рейчето днес ме събуди с поглед тип "спи си, вече нямам нужда от разходки" и да ми се подмаже дойде да се гушка.
А Орито се прибра със съкровище от вън

Голямо влачене беше.

Аз давам моркови и почти всякакъв вид зеленчуци и плодове, вместо награди и разни кокали от кожа.
Страшно много усеща животинките. Тия мойте не са много големи пазачи, но като когато ми е напрегнато на мен и те стават неспокойни.

Посс със сигурност няма да стане само с тичане в двора, но точно това казах и на майка ми преди малко, като си дойде от село да гледа Джина тая седмица, да не я пуска все в двора, да я разхождат с племенницата ми (тя е малка, на 7 е, но е страшно дете, Аксел как го строява, щом с него се справя и го извежда, значи и с Джина ще може). И че вече не искам да стои все долу. Те и тия съседските почнаха да ме дразнят много и все с лай я посрещат, сякаш не й е вече съвсем добре на нея там. (Ох милото ми, сега пак има тремори от болестта, която изкара )

Като видях топката на Ори се сетих за Посс. Извеждам Аксел в близката градинка и там онзи дядо (хем с нашийник, но е бездомен, един мъжкар, който просто ми изглежда възрастен). И по едно време Аксел вижда топката, аз виждам мъжкаря, едно семейство вика 'Той май е добър" в тоя момент аз казвам "Акси това не е твоята топка" и мъжкаря почва да ни лае. Обаче аз тоя път запазих самообладание, бръкнах за гранулите, обърнах се, викам "ехо, ти сега какво искаш, хайде остави ни да си ходим спокойно" метнах му гранулка и си тръгнахме Много съм горда хахаха аз с целия си страх.
Лабрекс, даа... пазят. много забавна история, наистина с тая "висулка". Макар че Джина нито зъби има, нито е особено силна, хич не зная ще може ли да ме опази наистина Но поне й се иска.

Ние много сме щастливи, когато си намерим съкровище, под формата на футболна топка. Две сме скътали и оцеляват вече дълго време. За Харли е истински празник да играе с големи топки.


Тази е толкова изтърбушена, но още се държи.

Ох, с тия съкровища..... две футболни покъсани имам вкъщи, жал ми е да ги изхвърля, и няколко малки, сигурно изгубени от дечица, знам ли, може и изхвърлени.......Намери ги в треволяка и няма изпускане, прибират се вкъщи.
Дух, той и Рекс изобщо не се знае, ако го беше стигнал оня, дали нямаше да му завърти опаше и да застане в поза "каня за игра", ама, като го видиш тоя черен слон с лай да се носи насреща ти, страшничък си е!

Надявам се да е изхвърлена, а да на сме прибрали топката на някого. Ние вече нали имаме две, едната я скрих, за да не му омръзне. Но сега ми е сърдит, че съм я прибрала. Иначе имаме най различни топчета, повечето вече са на малки части.
Не се знае какво им минава през главата, но съмнявам се да е искал само да си играят. Много усещат животните и ако си мислят, че е заплаха не се знае какво е щял да направи.
Имах кане корсо, който беше голям лигльо, но в момент, в който излизахме на разходка целия се променяше. Като стана на година сам спря да се дърпа и да гони котките. Грам внимание не обръщаше на уличните кучета. Ходеше в една крачка с мен и на други хора изобщо не се радваше. Един път се спрях да си говоря с един приятел, Адор просто седна до мен, но в момента, в който момчето започна да размахва ръце веднага застана на щрек.

Ето нещо интересно за неделния следобед. Аз отвреме навреме се сещам да хвърлям по едно око на предаването, когато е за кучета, а и видях познати лица от форума в този епизод  
https://www.bnt.bg/bg/a/krasotata-na-sporta-s-kuche
Трапезица, дано не съм те натъжила!