Любители на кучета - 96

Дух, сестра ти вредни да ти начисли! Голяма беля тоя Аксел и сигурно те посрещна с невинно погледче.

Майко мила! И ароматна купчинка ли забелязах сред хаоса или греша?
Духче, сипи си. Даже много си сипи. Колко още ти остава? Сестра ти за компенсация да те изпрати на нареченски бани. На твое място щях да имам нужда да си полекувам нервите.

Аз това животно не го харесах от началото. Рискувам да ме изхвърлите от тука заради крайна реакция, но това куче е кошмар.
Бебе било, нам кво било, та то изтормози Дух, да не повтарям поразиите.
И аз ги обичам и ги гледам нашите, но не толерирам такива изпълнения.
Сестра сестра ама това е погром, това си мисля всеки.път като чета Дух...

УАУ!!! Духче не знам как издържаш. У дома се случи същото в кухнята.  Прибирам се и виждам огромната ми китайска роза гледана години наред на земята, заедно с пердето и половината корниз.... Но поне дзверо си е наш, та го преглътнах и търсих грешка в нашето поведение и възпитанието му. Много се радвам, че го израснахме този унищожителен период.

Ами то и този дзвр си е мой. Знам го от пухена топка. От 40 дни, ходех да си играя с него, защото ме зареждаше и беше страхотно.

Мира, аз просто смятам, че в живота не само послушните или добрите или красивите заслужават любов и внимание. Какво значи, че не толерираш такова поведение? Ще ги изхвърлиш ли, ако почнат да правят бели? Ще ги биеш? Или ще ги обичаш по-малко, защото са изяли китките ти? Това са просто вещи. А онова е живо същество. И има потребности. Сега съм будна, защото снощи валя, Аксел се изпишка на прибежки и бързо горе. Не спря да плаче и лае между 2 и 3.20 и излязохме. Пика, ака, яде, беше гушнат и сега е мирен. Точно като всяко бебе, всяко човешко същество и всяко нещо с душа - любов, храна и базови нуджи.
И ако ме пита някой - пак бих го взела. Защото обичта не трябва да зависи от послушанието. Тя е нещо много по-голямо.

Духче, като те чета си мисля, че имам още много какво да уча и то от млад човек, на когото мога да бъда майка. И по търпение, и по усилия ме биеш. Колко още остава , кога си идва сестра ти?
 Аз също не можах да спя, бурята беше страховита.

Билянка, трябва да се има предвид и че този млад човек не е родител и не си е похабил нервите все още с всякакви циркове и простотии, години наред безсъние и тревоги. Та предполагам търпението ми просто е резултат от тея обстоятелства. Но и какво сега - станалото станало. Нали всички са живи и здрави и той е добре. Само за парите малко ме е яд, не за друго ми защото просто в момента всяка стотинка има предназначение и не ми е време за нов моп, голяма саксия, ремонт на тръби и така нататък.
Колкото до Аксел, кой знае какво му е в главата и на него. Пък и в душата. То няма как да те погледне и да не видиш душа.
Довечера си го взимат. Голямо чистене ще падне.

Има палави кучета. Има и палави деца. Има непослушни кучета. Има и непослушни деца. Има хитри и манипулативни кучета. Има хитри и манипулативни деца. И всички те заслужават любов, грижа и внимание. Заслужават нежност, възпитание, време и отадедност. Ако обичаш детето или кучето си, само защото е послушно, кротко и изпълнително... жалко.


Дали исках да го убия? Със сигурност!
Дали ме е яд за изгризаното и счупеното? Не.
Дали отново бих взела Аксел? Разбира се (ама нека се наспя за известно време).

17:30 часът е - къщата е изчистена (възможно най-много), Аксел е разходен, хапнал е, пишкал е, акал е, играл е и лежи блаженно.
22:30 е. Буря се разразява за минути, вали така, че едва виждам пътя. Пристигам морка до кости у дома. Джина не иска да си дойде с мен вкъщи - страх я е. Оставям я при съседа. Вече няма нито едно сухо място по мен. Отварям вратата - коридорът е празен. Много, много, много лошо! За миг ми минава мисълта да затворя вратата и да ида на хотел. ...
Вратата на стаята ми е затисната от огледалото, цялата саксия на Бенджамин е на парчета, едно силно миризливо ако ме чака точно до леглото ми и вече няма върху какво да си правя йогата. Спокойна съм. Някак си съм претръпнала. Щурам се, щурам се из нас, пък седнах и си сипах.
23 часът е - продължава да вали. Аксел е изведен да пикае.
2 часът е - Аксел плаче. Иска да си играе или иска да яде или иска да го гушкам - не знам!
3 часът е - Аксел продължава да плаче и лае едновременно.
3.30 - не издържам. Не помня какво съм облякла, но помня, че се озовах на улицата с пикаещо и акащо куче.
4 частът е - Аксел лае. Гладен е. Яде
6 часът е - всяка илюзия за сън е тотално убита. Измъквам се от леглото, нахлузвам първите попаднали ми панталонки и излизаме за сутрешна разходка.

Това си е изпитание, аз както в момента съм на балон, най-много да си тегля ножа. С моя 5-ти поред изгризан кабел на телевизията въобще не мога да се класирам. 😀

Направи му един дневник от гостуването на Аксел с твоите записки и го връчи на сестра ти при посрещането  
 Във връзка с белите на децата - още помня как внукът ми грабна под носа ми бутилката с олио и я изля върху топ -матрака пред изумения ми поглед !
Котето ползва клетка и е доволна, то верно , че след дъжд качулка, но при Аксел няма ли да се получи? Ако евентуално се престрашиш за следващи гостувания...

esstela, няма ли начин да се обезопасят кабелите и да се скрият в някаква кутия?

Ох, Дух. Прекрасна си!
Рейн, докато беше малък, ми опустоши апартамента. Вече не прави такива фурори, порасна дечкото. Ама иначе какво ли не изяде - обувките на майка, когато е идвала на гости, 3 негови легла, всичките ми первази на ламината, самия ламинат, 1 стена (ама стабилно изядена), всички ръбове на стените в банята, включае ъглодържачите, касата на вратата на хола, ръбовете на шкафовете, 16393 чифта мое бельо и чорапи, 3 чифта чехли, 17 мопа, 1 пръчка на щорите, 5 кабела за Интернет (отказах се да прокарвам повече, седя си на WiFi), медните ми музикални кабели (вече нямам музика), 14 чевджета от пред вратата, 16 гумени постелки от банята, 7 от пред банята и 100 кутии цигари хахахх, напушеняк бе, още има афинитет към тютюн. Да не говоря колко пъти съм намирала разкъсано чувалчето с тоалетната на котката, разнесено из целия апартамент,а,ходи чисти. Разливаше си и водата нарочно по 1 време, та сега ми се е надул и ламината на няколко места като следствие от това.
Котката пък ми изяде щорите хахаха, издра ми 1 диван, 1 ракла и кво ли не всъщност.
И на фона на всичко това - и двамата не ги давам за ни 1 вещ на тоя свят. Рейн, когато го взех и беше на 40 дена, плачеше постоянно, а го оставя сам - а рев, пуснах си 1 седмица хоум офис да съм до него. Будеше се през нощта и плачеше, едвам съм работила от недоспиване. Мина и тва.
Още не съм си оправила апартамента, ма да са ми живи и здрави те двамата, щото са семейство и давам всички мебели на тоя свят, само да са ми добре лудачетата

Ако не бяхте вие нямаше да го издържа това изпитание
Отивам да търся саксия за Бенждамин.

Хм, аз пък като одъртях се научих на търпение, благодарение на Харли. И на дисциплина, организираност. Щом заради него си пречупих мързела и чистя всеки ден. За разходките да не говоря. Всички ми се учудват, че веднъж не съм се оплакала. Е, тук поне се оплаквам, но има резултат, защото получавам адекватни съвети.
В групата на мама Еми преди няколко месеца се оплаках за изпускането на Харли вкъщи. Не можете да си представите какви коментари получих. Един от тях беше, че господ ме гледа отгоре, каквото и да означава това.

"Един от тях беше, че господ ме гледа отгоре, каквото и да означава това."???? WHAAAAT?? 😂 Кажи честно ли..

Еее, страхотно, Дух. Напълни ми душата, за пореден път потвърждаваш, че си прекрасен човек, напълно искрена съм.
Това, че не си родител не е от значение, защото дали ще гледаш дете или куче, както ти самата каза, имат нужда от любов. Така е. Какво, че куч прави бели? И децата правят, но не можем да ги върнем, нали? Пак ги обичаме. Нищо, че Аксел не е твой, ти пак го обичаш, а и е на твой много близък човек.
Когато с ММ решихме, че искаме дете му казах, че първо искам да си вземем куче, той се дърпаше. Викам му щом за куче не си готов да поемеш отговорност, то какво остава за дете. И се сдобихме с Ерос. Прекарахме много безсънни нощи с него, проявихме много търпение, докато се научи къде не трябва и къде трябва да ака (Което между другото мноооого ми помага сега с приучаването на гърне на малката, което започнах преди месеци. Колкото по-рано научиш на тези навици едно куче, толкова по-добре, същото е и с децата) и въобще Ерос ни научи на толкова много неща, които са ни полезни с бебето. Наистина сравнявам отглеждането на куче с отглеждането на дете. Ето, жив пример, че ако някъде нещо изпуснеш във възпитанието, то си проличава. В случая с изръмжаването на Еро. Ако някъде сгрешим с нейното възпитание също ще си проличи.
И Ерос имаше момент с изливането на купата с водата като Рейн, само че тогава беше в неремонтираната стая и беше цимент, та не можа да направи чак такава беля.
Кучетата заслужават цялата ни обич на тая земя, не събарят саксията нарочно, за да ни ядосат, те просто играят. Не се изпикават в средата на хола, за да ни ядосат, а са имали нужда да се облекчат.
Те са тук за кратко и трябва да правим живота им красив, защото ние сме всичко, което имат.

Хахаха, Тонке, страшно изказване! Вниамавай, че всичко ти се пише, не наказвай така животното!

Здравейте. Това са Рея и Ори. Ори е осиновен преди 8 месеца, а Рейчето си я гледаме от бебе