Магията на изтока - тема 58

Този епизод го почнах и свърших ето така -  . А май не е първия такъв. Не случайно като ми кажат "японски сериал" аз автоматично първосигнално се сещам за "Амемия и Кахоко". Сега вече и това заглавие се добавя. Все пак с "Кахоко" и "Наги" автоматично ми се повишава настроението и ми става едно такова ... симпатично. А колко японски шедьоври съм гледала до тук не мога да изброя  а и не помня...сигурно има и други такива, определено,  но първосигналното си е първосигнално 

Та още на втората минута спрях епизод 9 за да се  . Как се стигна до идеята да се звънне на Мама и тъкмо прихнах и го дадоха наш Мама в каква ситуация е , това окончателно "разби" мишока. 
Финала на епизода завърши по същия начин- какво признание бе това от Гон-сан. Аз признавам даже не очаквах, въпреки че както чакаше взех да се  какви ги и намъдрил. Честно казано когато по в началото на епизода каза на Шинджи да не реве тогава щом не обича Наги, реших че има предвид миналото а нашия не се отказва и е решил да атакува. Браво, полезно за всички до един  .
А иначе Урара хубус подсети Шинджи, че го чакат да се промени - да не говори обратно на това което мисли, по-точно чувства, когато говори с Наги. После по същия начин реших че е репликата на Гон-сан за която писах горе.
Въпросите и репликите от Сакамото, Мидори и майката на Урара също на място.
Преди да стигна до кулминацията на партито на Шинджовата баба, да не забравя няколко неща, които пропускам в предишните серии.
Историята на новата колежка на Шинджи, която според мен завърши в този епизод и няма нужда да ни губят времето с нея във финала.Също иначе добре включен образ по темата с "атмосферите". Безспорно.
Тениските на Наги от началото на сериала. С картинките и надписите по тях, всеки път ги заглеждах. Тематично подбрани.
И така кулминацията. Добро включване от баткото на Шинджи спор няма. Много ми хареса избора на сценаристите за един шок, с един куршум всички зайци, като е бомба една да е ....Така е по-безопасно, по -здравословно. Шок, голям, и после .... тишина  , че след време и мир  .
Ясно че това не е комедия но направо съжалих , че ми се размина разговор по телефона на Мама с майката на Наги, цялата тази ситуация. Мама не знае какъв шанс пропусна  , язък направо 

Лили Франки не че съм го виджала пълен но в един кадър където попада на героя китката му направо ме  . Може друга китка да са снимали си помислих направо.
Хареса ми особено частта с помена на починалия- цалата тази сценка. В нея имаше толкова мнооого неща, цяла сентенция на живота. Началото бе стандартно на постепенно и неусетно стигнахме до това. И майсторството вече дойде с пълна сила тук.
Гледаш нещо определено тъжно и не че има за какво да се хвали на първо четене такъв живот а ..... И какъв само хумор , смях през сълзи. Майсторско бих казала.
Фактите които писаха за кремацията ме изненадаха. Не съм била още на такова погребение като вид. И не знаех че цели 60 минути  са нужни на съоръжението за да приключи, мислех че става по-бързо.
Филма ми напомни за Departures (2008)