Бебета родени в чужбина -Нова тема

Не знам как е в другите държави, но аз съм напълно разочарована от грижата за мамите и новородените в болницата. Захранваха директно с АМ, за да наддаде и да я изпишат. Съпорт за кърмене - нула.
На мен почти нищо не показаха (кърмене, къпане) и дори не се интересуваха от бебчетата. Не говореха английски, та едва едва се разбирахме. Ама дали е нахранено, дали е сменен памперса - никой не го интересуваше.
Добре, че съм си нахална, та цедях с помпата и им давах шишето, за да й дават нощем.

Иначе, права си, няма "да ми е майка", аз и не искам. Тя е майка на мъжа ми, но е баба на дъщеря ми. Супер щастлива е жената и идваше с желание почти всеки ден, за да помогне с нещо за малката или да я гледа, докато отида до тоалетната или ако ММ отиде до магазина, да ми показва трикове за памперси, пъпчета и подобни дребни нещица. Ако правех нещо, се опитваше да ми обясни как тя го е правила като второ мнение и доста ми помогна с тези си съвети. Всеки ден ме пита как съм, как е малката и само се извинява, че не може да дойде да я види.
Докато с моята майка, там нещата са много по-различни и доста сложни до ден днешен. "Отношенията" ни се крепят на няколко здрави "конски" косъма от моя страна. Изтипоса ми се в деня на изписването вкъщи, БЕЗ покана, миришейки на цигари. Като я попитах къде отива, защото тя ме избута, влизайки демонстративно вкъщи, заедно с някакъв подарък за малката, ме изгледа страшно. Гаджето и си стоеше отвън и му беше сконфузно, защото директно им казах, да влизат за точно 5 минути, за да я видят набързо(реално няма какво да правят със спящо бебе, освен да го събудят за дундуркане, което не беше вариант в него момент) и да си ходят, защото ние сме изцедени вече. Казах да дойдат следващия ден следобяд, за да отпочинем малко и да свикнем, че сме трима вкъщи вече. Бях и на ръба него ден, Але не спираше да плаче като се прибрахме, не искаше да яде и тъъъъъкмо я бяхме приспали с 300 зора, когато цъфнаха на вратата. С ММ бяхме по бельо, аз и с превръзка тип памперс стърчаща от гащите - как да поканя хора вкъщи в този вид? Думите и, докато си обуваше обратно обувките бяха, че "ще съжалявам" и съм "неблагодарна за всичко, което била направила".. което реално не е особено много. Нека да съм такава в очите и, ако това значи АЗ да съм спокойна психически. Него ден, както казах, бях на ръба да изпадна в депресивно състояние след тази случка, и не е като този тип ситуации да не са нещо необичайно за нея(затова и се изнесохме с ММ, още докато бяхме гаджета, заради изблиците на майка ми). С бушуващи хормони и малко бебе, бях още по-зле и си изревах душата вечерта. Държах връзка с нея последните 10 месеца, за да може Але да познава баба си. Вижда му се края и на този мой опит... Както и да е, излях си емоциите набързо, стига толкова. Извинявам се, че завъртях темата за себе си, знам и че не съм длъжна да се обяснявам, но ми олекна, все едно говоря на приятелка...