Гледам за колики говорите. Аз понатрупах опит с колики. С момчетата дори и малка представа не съм имала какво е това. Йоан малко свиваше крачвта и прочрънкваше понякога, но Емма ни показа какво е да имаш колики. Четири месеца денонощен плач. Нищо не помагаше. Нито масаж, няколко вида капки, само носене и спане коже до кожа помагаха. Иначе рев неистов. Към края на четвъртия месец се поуспокоиха нещата, но преминаха окончателно едва миналият месец, когато навърши шест месеца. Не смеех да изляза никъде с нея. Само ревеше и на мен ми беше съвестно да я мъкна сред хората. Мисля, че шумът и навалицата й създаваха допълнително дискомфорт. Но тя по принцип си ние прицесата и е по-специална 😁
Топла кърпа на коремчето също успокоява малко. Общо взето търпение и спокойствие. Всичко минава, и времето лети.