Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - 5

Ти сериозно ли питаш или ме подкачаш?

peneva_a, все  едно чета за моята. Така се започна от 3-4 клас. Някакви девойки това и казали, оная я погледнала лошо, всички викали и я боляло глава, подвикване, плач, после извинения и гушкане. С времето дали узря емоционално, дали се порегулираха хормоните - не знам, но е доста по-спокойна и "възпитана" вече. ОБАЧЕ тя винаги е била кротко и послушно дете.
Дребният ми е всичко знаещ, независим, бунтар и забележки ултиматуми и наказанията водят само до по-конфликтни ситуации, които понякога се плаша с какъв край биха могли да са (когато не ми издържат нервите). Та при някои деца трябва да се пипа с кадифени ръкавици.

Аз сякаш съм от по-либералните родители и засега нямам проблеми нито с истерии, нито с отговаряне. Мисля си, че донякъде е възпитание и донякъде характер на детето.
Имала съм случаи, в които се е налагало да казвам, че търпението ми има граници и ми трябва още малко, за да избухна. Случвало се е да избухна и да се карам много. Следващия път вече знае да вземе мерки навреме.
Не съм привърженик на идеята да е като войник и да няма право нито да й е нервно, да се сърди, да тръшне възглавница по леглото. Обикновено като се случи така е някакво моментно състояние и го изговаряме/обсъждаме какво е станало или ако преценя, я оставям на спокойствие за половин час и отминава.

Само веднъж ми каза да изчезвам от стаята ѝ и отвърнах, че този език и тон не са подходящи за обръщение към майка ѝ. После няколко пъти повдига темата и пак го обсъждахме, че тонът и глаголът бяха обидни за мен.

Естествено, че имат право на настроения. Но аз имам една любима максима "Човек не е господар на чувствата си, но е господар на поведението си". И аз имам настроения, ама ако се затръшкам в работата, едва ли ще ме изтърпят дълго. Мисълта ми е, че трябва да ги подготвяме за живота и да ги научим, че в този свят всеки се съобразява с околните.

Освен това има неприемливи и нормални изблици. Сега, ако се приберат вкъщи облени в сълзи, че някой ги е обидил, например, няма да им заповядам веднага да си избършат сополите и да млъкнат, ще ги утеша, ще ги оставя да се наплачат. Но да ми правят фасони или да си позволяват да ми отговарят или да грубиянстват, това при никакви обстоятелства не бих го приела.

Абе децата пробват докъде могат да стигнат. И ако не им се постави граница навреме, много ядове се берат. И за родителите, и за самите деца.

Аз пък се опитвам да науча моята да се съобразява повече със себе си, а не да й неудобно от този и онзи и какво щели да си помислят за нея. Но това е свързано с конкретния характер. Ако беше друг, щях да действам по друг начин.

За тръшкането в работа или на училище е така. Просто е нужно да се научат да сублимират в обществено приемливи рамки.
Според мен много родители избухват за тотални глупости и пропускат да сложат граници на важните неща.

Детето ми никога не ми е създавало грижи и проблеми. И изведнъж толкова много се обиди от една дума, че се втрещих. Извиних се. Но това, което ме притесни е,  да не навлиза в пубертет и не е ли твърде рано. Почувствах се .... неподготвена сякаш. И това ме изплаши

Аз се боря с драмите. Голямата (12) ревна докато правихме домашните, защото някакви фрази по немски не можела да ги запомни. 🤨 чак пък такава драма за домашни...
А дребната (9г) е царицата на драмите. Всичко е краят на света, а напоследък почна да реве , че била грозна , дебела, глупава , никой не я разбирал, обичал и т.н . Успокоявам, обяснявам и ме хващат нервите понякога. После минава и почва голямото хилене.

Точно по същия начин процедирам и аз. Това горе важи за нашите отношения. Оставям я да си излива емоциите пред мен, но не си е позволявала да ми говори с недопустим тон или думи засега. Имало е случаи, когато очевидно иска да изляза от стаята й, но тогава деликатно ме пита дали търся нещо конкретно. По-често я викам да дойде при мен в хола, за да не е сама. Ако й се идва, сяда до мен и си четем или зяпаме нещо заедно по телевизията или на лаптопа. Ако откаже да дойде, не й се натрапвам. Говорим си много и се опитвам да й обръщам колкото мога повече внимание.

Отскоро обаче е започнала да е много предпазлива с телефона. Сменила си е паролата – старата я знаех, сложила е лицево разпознаване. Започнах да се притеснявам какво ли крие и да ми минават страшни мисли през главата. Срам, не срам - издебнах и погледнах веднъж. Във Вайбър групата на класа някои деца използват нецензурни думи. Детето се срамува и се тревожи, че ще видя явно.

mrav4ica, по въпроса с настъпването на пубертета, индивидуално е. При моите на 8 и половина нямаше и помен. Но като чета тук, явно има деца, които се развиват доста по-рано.

Светлица, това с телефоните и с групите на класа или на приятелите не винаги е безобидно. И аз се сблъсках с подобен случай с моята, голямата и си имам наум. Склонни сме да мислим, че децата ни са ангели небесни, но фактът, че е заключила телефона си, не означава непременно, че го е направила невинно от срам. Не се обиждай, не говоря конкретно за твоето дете, а имам предвид, че повечето родители лесно се утешават със заблудите, че техните деца не са като другите. Във всеки случай, след като така или иначе си видяла този чат, аз на твое място бих намерила повод и начин да повдигна темата, не бих оставила без контрол процесите.

При моите например, малката е напълно невинна. Съдя по това, че в подобен на горния случай дойде и ме попита сама за значението на някои нецензурни думи. Ако ги знаеше, щеше да си замълчи. Виж, кака й е по-хитричка и не може да ме заблуди, когато се прави на невинна.

Съгласна съм. Нещата са комплексни и трябва да имаме цялата картина за света на децата ни. Смятам, че като майки познаваме децата си най-добре и знаем кое е необичайно поведение за тях. Моята е малко пате още, много наивна и съвсем невинна, и не мисля, че имам причини за притеснение. Но споделям мнението, че нещата трябва да се дискутират.

С общия вайбър чат на класа и при нас имаше кофти случка. Едно от момчетата беше писало страшно нецензурни неща по адрес на друго. Познавам майка му, снимах чата и й го пратих. Не й стана приятно, но такива прояви повече не е имало. Иначе дребната не си крие телефона, никой вкъщи няма парола и в общи линии ползваме този телефон, който хванем.
За отношението, голяматя ми дъщеря (12) се държи много възпитано и уважително... към мен. Това лято и двете й баби ми се оплакаха, че им отговаря и дълго говорихме по темата. Факт е, че и майка ми, и свекърва ми имат много тъпи включвания и мен също ме дразнят, но това не е повод да се държи неуважително.
Това, което най-много ме дразни, е мързелът. Стаята й е постоянна кочина, за уроците и домашните трябва по сто пъти да повтарям. Аз съм по майчинство в момента и съм вкъщи и като я гледам как се мотае, се вбесявам. Не знам само при нас ли е така...

И моята заключи тел.по едно време. Оказа се, че момчетата им бъркат в телефоните. Убедих я деликатно да ми каже паролата. Аргументът беше всичко се случва, може да ми потрябва да звънна от нейния тел. Засега важи.

Мързелът и мен ме дразни. Надявам се най-вече да заляга над уроците. Стаята я преживявам засега.

Ами явно е нормално да ги помързява на тая възраст. И моите са така. Имат морско свинче, например, и ако аз не им кажа, няма да се сетят да му сменят талаша. Стаята им става бърдак, но като им наредя да я оправят, правят го безропотно. Сами рядко се сещат.

Аз се чувствам много объркана напоследък с моята дъщеря - от миналата година насам е почти неузнаваема. Държи се мило и любезно, вкъщи няма проблеми през повечето време като комуникираме, но разбирам, че в училище нарушава дисциплината, говори твърде много и често се разправя, когато/според нея/ неоснователно са я нападнали, наблюдавам, че започнаха да се появяват забележки, че няма домашно или че не си носи учебници, успехът й започна да се понижава - от преобладаващи 6-ци, започнаха да преобладават 5-ците, започна да ме лъже...
Има установени правила у дома, тя ги знае и при неспазването им, най-често за наказание й взимам телефона, и връчвам такъв, с копчета - виждам, че прекалява иначе с чатовете и Инстаграма, или пък не й давам да излезе с приятелка, ако нещо не е свършила - напр.да си почисти стаята, да ми се обади, когато излезе от училище...И това - след като съм предупредила какво ще последва. Все си мислех, че такива мерки ще подействат възпитателно и ще я накарат да се замисли, че ако тя изпълнява задълженията си, няма да търпи санкции и всички ще са доволни. Да ама не - започва да драматизира колко тежки наказания съм й налагала, как другите родители не наказвали така децата си за много по-тежки провинения, аз не съм я разбирала, все съм била недоволна от нея и т.н. Като я накарам да ми обясни кое не разбирам, ми отговаря, че ако в класа си задръстен, не ти обръщат внимание и започват да странят от теб. Което пък завърта разговорът за това до колко другите имат значение за нея, и последиците от сляпото следване на модните тенденции или каквито и да са там, в училище. Уж разбира на думи, кима с глава, извинява се, и ....след няма и две седмици - хоп, пак същото - водим едни и същи безброй разговори, уморих се и вече се чудя дали и къде е моята грешка...Уж винаги си говорим, обръщам внимание, когато иска да сподели, показвам любовта и подкрепата си, но тя сякаш не го усеща, или поне така казва - че с нищо не съм я хвалила, че все не съм я разбирала и пр.

*Biskvitka*, лесно е да се дават съвети отстрани, но според мен ти трябва да си много нащрек с тези промени. Не знам на колко години е дъщеря ти. Дали няма лошо влияние на някой от приятелската среда? Така или иначе тези симптоми не са за пренебрегване и трябва да овладееш ситуацията. Въпросът е как. Мога да ти кажа какво бих направила аз, но това е пречупено през моя характер, моите разбирания за възпитанието и не на последно място характера на моите деца. У нас те са ме приели за "алфа" и някак не смеят да оспорят тази моя роля. Но веднъж, когато трябваше да наложа непопулярна санкция на голямата й казах нещо от рода "И на мен не ми е приятно и ми е много по-лесно да си затворя очите и да отстъпя, вместо да се боря с теб. Обаче нямам право. Обществото ме е определило за отговорна за теб, докато станеш пълнолетна. Трябва да те докарам до18 г. в добро здраве, добра психика, образована и готова да поемеш своя път. Обичам те и ще поема риска да ме намразиш, ако това е цената да ти осигуря добро бъдеще, да запазя здравето, живота ти, морала ти. С поведението си в момента не ми даваш друг избор, освен да те накажа." Изглежда ме разбра...Макар че човек никога не може да бъде 100% сигурен.