Кюретаж и забременяване след това - тема 81

Според мен ти самата се вкарваш в тази ситуация. Стегни се момиче, ти си жена, а жените са по-силния пол! Пази си силите за скоро идващото ти майчинство и безсънните нощи с бебче!

Със стягане не става, емоциите и болката си остават в теб, макар и да не ги показваш.
И тези емоции не те правят лоша. Просто си наранена и това е естествена защитна реакция.
С времето ще отмине.
Аз в неделя цял ден се забавлявах с един 6-месечен младеж

Дели ти написа същото, ама нейният тон не ти се стори назидателен.
Далеч съм от мисълта да изкарам хората, преминали през това, черни и лоши...Все пак и аз съм го преживяла, и аз съм се питала защо на мен.
Съветът ми е да намериш нещо хубаво, с което да се занимаваш, нещо, което да ти доставя удоволствие.

Въпреки всичко, знай, че това е временно и просто ще си го изживееш, но колко време ще отнеме, никой не знае.

Съжалявам, че съм прозвучала „назидателно”.

Искам и аз да се включа в дискусията за болката след загубата и омразата към останалите бременни.
Съгласна съм с Анастейжа и не мисля,че тона и е няьодателен.Тя не ви казва,че сте лоши хора,а че не бива да се чувствате така.Всяка една от нас преживяла ужаса от загубата сама си знае какво инкоства за да излезе от дупката на болката.
И на мен ми беше тежко като виждах колко временни и щастливи жени има край мен.Не знам как,може би това,че и за миг не съм си позволила да се страхуваме от нова бременност занапред и желанието да се оправя и да видя отново двете черти и да се моля всичко да е наред ме накараха да не изпитвам завист и,че моето си детенце ще бъде до мен някой ден.
Две мои братовчедки сестри родиха през един месец,една позната е бременна с третото дете,много клиентки идват със сладки коремчета и малки новородени бебенца.Радвам им се.Както написа Ани по-горе представям си,че е моето
Вчера ми се прииска да пипна коремчето на едно момиче,тя не е от моя град,но когато идва на вилата си пазарува от мен.Стряшно готина мацка и като и гледам коремчето трябва да е забременяла,когато и аз.Щастлива съм за нея Не си позволих да я помоля да и почна корема само защото не исках да ме сметнете за луда или защото трябваше да и разкажа защо искам да го направя.Сякаш като ми се усмихне все едно ми казва и ти ще си така.Така е и с останалите които ми пожелават същата радост ,без да знаят историята ми. (само в най-близкия ми семеен кръг се знаеше).

Ние не сме лоши и никой не го казва още повече някой преживял същото.Ако ние самите не си помогнем ,няма как някой друг да ни каже формула как да се справим.Същото е и с ученическите любови.Те болят много,но когато един ден срещнем ЧОВЕКА ,сме се чудили защо сме изхабили толкова сълзи ,за някой,който не си е заслужавал,та ние дори не сме знаели защо сме го обичали .Но в един момент се справяме,изправяме се на крака и продължаваме.И също като любовта,ще сме заедно и с нашето детенце,когато е писано.

Само си наложете да бъдете силни.Но преди това преминете през болката без да съдите останалите за тяхното щастие .Това е майчина скръб,която не трябва да убие нито вас,нито останалите,които като вас са се молили и продължават да се молят за рожбите си.

Отначало дори не можех да гледам бебета в колички.Помня колко много ми костваше месец и нещо след загубата, докато бяхме на почивка с моето момче на морето.
Няколко месеца по-късно започнах нова работа.3 колежки бяха бременни.Беше минало повече от половин година и се чувствах притъпена и оперирана от тези емоции.Гледах ги и само си казвах :дано всичко им е наред.Помня, че веднъж без да се усетя щях да се намеся в разговора, когато едната колежка каза,че нямала апетит и дори малко да хапне и ставало тежко.Без малко да и кажа "и с мен беше така".После осъзнах,че момиче което е загубило бебето си не може да е критерии и се спрях.В тоя момент ми стана тъжно за мене си.За другата колежка едва я изтраях най-накрая да излезе в майчинство,защото не можех да гледам как броени дни преди термин пуши от най-дебелите цигари...И онзи ден идва да си носи болничния след раждането и много се била притеснила щото бебето повръщало кръв...Дано се оправи милото, ама де да беше толкова съобразителна и докато пушеше..
Няма как да сме същите след такава загуба.Аз с близка приятелка дори се скарах жестоко, само след нейни коментари за бременност и бебета, пък какво остава ако имах и бременна приятелка...
Много е трудно.Жестоко е.Но така както не се очаква бременните да престанат да се радват,заради нашите загуби, така и не бива да се очаква ние да се радваме за другите.Радост е прекалено силно  понятие поне за самата мен.По-скоро се надявам, с което и да е бременно момиче всичко да е наред.Защото никоя жена не заслужава такава загуба.

П.С За бременност, на момичета от тук не само ще се радвам, а и се надявам силно, защото това дава изключителна сила и мотивация.

Това, което ми помага на мен е:
1. Да гледам на случилото се като на естествено житейско събитие. Реално абортите се случват много често, част от естествения подбор са. Да искам дете, но ако плодът не е бил жизнеспособен и здрав, то е за добро.
2. Мисля, че сме възпитани в някакви много погрешни модели да се вменява на жената, че като внимава и се “пази” и всичко ще е на шест и никой не си споделя, когато го преживява. Така често се виним, околните също с тъпи съвети ни създават усещане вина -  ние нямаме вина, нито пък има някаква “житейска” причина за случилото се извън естествения подбор. Нито чашата кафе или вино, нито повечето стрес и работа, нито това че не сме лежали или не сме “вярвали”.
3. когато видя бременна жена си мисля всеки път,че не искам никоя жена да преживява тази болка... и така се радвам с тях и се тревожа с тях. Всяка бременна има много страхове, това че не ги споделя с всеки, не значи че не се тревожи или че не е минала през същото, че и по-лошо

През тази година аз преживях 2 аборта, две колежки родиха. С едната бяхме в една стая през цялото време, но другата едва не я бяха уморили ори раждането. Трета колежка загуби бебето в последните седмици - оплело се в пъпната връв след кошмарна бременност, която тя реши да задържи с огромен риск за живота си. А четвърта колежка се наложи да направи медицински аборт заради Даун - носи бебето няколко седмици след неинвазивен генетичен тест, който категорично сочеше Даун, защото лекарите настояваха за амниоцентеза. Та както се вижда има и лошо и по-лошо и хубаво .... една мъка с друга не се Мери, но трябва да знаем, че всеки си минава през своите изпитания и страдания

Мили момичета, поплачете, споделете и продължете... Аз лично не съм се чувствала така, мен ме крепеше синът ми, който още няма 2г и има нужда от мен... Болеше ме, когато бях в болницата и сестрата ми шипнеше “вие сте за аборт нали” с поглед “гледай ги младите как си махат децата, защото не са се пазили” и лсед моят отговор, че това е най - лошият ми ден, защото ние с ММ искахме това бебе и погледа на всички беше от съжаление... Това беше по - тежко и взех решение да запазя всичко това за себе си... Знаят само мъжът ми и лекарката ми. Лекарката ми каза нещо, което някак си мислех постоянно и ми помогна, защото не спирах да плача, тя каза “ не плачи, това не е бебе, което си загубила, то не е развито, няма сърчице, приеми го, като нещо което трябва да се махне и няма работа в теб.. приеми го, че естественият подобор е така, ако го родиш то не може да оцелее” Може би някои ще сметнат, че не е правилно това, но е истина... Истината е, че боли, но болката минава с хубВите неща. Очаквам момента в който ще видя отново двете чертички, но не със страх... Радвайте се на хората и децата около вас, за да може и вас да застигне тяхното щастие!

Здравейте,
изчетох какво ли не, но не успях да намеря темичка, та извинете ме, ако се повтарям... Преживях мисед в края на август 8 г.с., живея в чужбина и тук изследвания се правят при нужда и ако те насочи лекар, та според тях при един мисед не са необходими. Това ми е втора бременоност, първата беше успешна с отлепване в началото, но после всичко беше наред. Интересува ме, колко време чакахте преди да подновите опитите??? (на нас ни казаха, че щом мине първата М може да опитаме)  Лесно ли забременяхте след аборта?? По време на бремеността пиехте ли някакви лекарства (освен фолиева киселина) ??? Като цяло успешна ли е/беше вашата бременност след това? И правихте ли някакви изследвания преди да започнете новите опити??

Благодаря ви!
Може би темата ми е главно за някакъв кураж и съвети!

И аз се интересувам колко време ще и нужно за да може пак да пробваме мина една седмица от моята загуба в 18 седмица, много ми тежко не мога да си обясня защо така стана с мен защо господ ми го взе, надявам се с времето болката да утихне никога няма да го забравя но аз се надявам че бог пак ще ни прати и този път ще си гушна бебето, трябва да се опитаме да мислим позитивно ,като ми стане тежко поглеждам към детето ми на 7 години е и той много го чакаше но благодаря че той ми е жив и здрав,

Днес ми се плаче много ми се плаче! От мъка! Плача за вас, плача за себе си ... Настроението ми е повлияно от не добри резултати при изследвания на половите хормони, в частност андрогените. Чудя се защо, защо трябва да е толкова трудно, трябва да има някаква причина! Толкова съм изморена, че ми идва да се откажа, да се помъча да приема, че аз повече деца няма да имам, но как? Безкрайно съм благодарна, че имам синът ни, но много страдам, че нямам дъщеря ни. С каква радост и с какъв трепет я чаках, бях готова да мина през всичко, за да я прегърна накрая, да се боря за нея със зъби и нокти, както се борих за синът ни! Всички лекари ми казваха да приема факта, че това бебе е болно, че няма никакъв шанс за живот дори и да стигна до термин, че е опасно за самата мен, че е нещо, което трябва да махна, за да съм добре и да гледам детето, което имам. Е, направих го, чакам с нова надежда някога да забременея отново и да родя живо и здраво дете отново, но лека полека надеждата ми си заминава заради всички спънки, които изскачат. Страх ме е, че надеждите ми ще са били напразни. Не мога да изхвърля ехографските снимки, сърце не ми дава.Все едно да искам да я изтрия от съзнанието си, та тя е била част от мен 13 седмици
Чувствах се добре и обнадеждена, но след вчера направо рухнах.

Още една идея от мен - аз избирам да мисля, че това НЕ съм аз и съответно не трябва да завиждам на останалите, защото им се случва това, което на мен трябваше да се случи. Това са техни преживявания и вероятно на мен са се случвали неща, които те пък не са получавали. Ще се случи и на мен, щом веднъж се е случило, значи ИМА ШАНС! Последните дни ми беше много отчаяно, тъй като освен загубата на детенцето си, трябва да се справям и с факта, че имам репродуктивни проблеми. Но реших да направя всичко възможно да се придвижа напред по-бързо и ефективно. А ако се отчайвам няма да стане!
И аз се дистанцирах от бременните и тези, които бяха бременни, докато и аз бях и в крайна сметка получиха децата си. Някои от тях се дистанцираха от мен и така... Но пък днес ще имам точно такава среща и ще трябва да съм на ниво и да притъпя чувствата, заради които и мен ме е срам. Те не са в мен, защото ги искам, просто се появяват и ме тормозят, но времето минава и започвам да се справям по-добре с тях.
Всичко ще е наред, момичета, и при нас ще изгрее слънчице!

По темата за другите бременни, ще се цитирам от предишната тема :
"А, аз знам ли тези жени през какво са преминали, за да стигнат до там, докъдето аз не мога?" , "А, кога аз им обух обувките и минах пътя , че да се сърдя? И на кого се сърдя?"
Жени сме, хора сме, чувствителни сме, емоциите бушуват.

Арвенче, нормално е да се отчаеш , всеки се отчайва, не знам какъв е проблема с хормоните, но не може ли да се коригира? Да се пуснат отново? Пусни ги пак,  аз поне лично така бих направила. Млада си, няма за къде да се отказваш!!!! Един ден ще съжаляваш, че не си опитала до край, бори се, ама не на всяка цена да е СЕГА и ВЕДНАГА,  така ще ти е още по-трудно. За снимките - изхвърли ги, изгори ги , няма да я изтриеш, то сърцето няма опция да изтрива, направи мястото за новото , а тя винаги ще остане в сърцето ти.
Нямам отговор защо е толкова трудно, карма, дълг не знам, за едни е лесно, за други късмет, за други трудно, но винаги може и по-зле, отговор не ни е писано да знаем.

Може ли да ми препоръчате добър специалист при който да се насоча след това,дори не знам дали трябва да правим изследвания имам срастване от секцио преди 7 години сега диагнозата беше плацента превиа един ден просто потече страшно много кръв и всичко свърши, цяло лято лежах много се пазех дори влизах в болница и все се чувствам виновна че аз нещо не направих много ми е трудно 😥

Станислава, не съм сигурна че срастването от секцио може да има нещо общо с плацента превиа. И недей да се обвиняваш, ти няма как да промениш положението на плацентата. Ако решиш да се консултираш с добър специалист за срастването, бих препоръчала д-р Калчев в Адела Фертилити.

Рошелче, вие опитвате отскоро или бъркам? Недей да си вменяваш проблем със забременяването. Ако опитвате около година и не се получава, тогава е добре да потърсите репродуктивен специалист. Дори при съвсем млади жени не всяка яйцеклетка е подходяща за бременност, да не говорим че значение има и мъжката страна, и да уцелите правилния момент, и т.н.

Арвен, премери ги тези хормони и следващия месец, може да е нещо временно. Всички имаме пикове и спадове в настроението, нормално е. Изхвърлянето на документите няма да помогне за възстановяването. Прегръдки!

mommy_v, при теб загубата е била в ранна седмица, така че след един-два месеца хормоните и лигавицата ще се нормализират и можете да пробвате отново. За изследвания виж първа страница на темата.

Дели, аз досега нямах цикъл заради поликистозата ми. Даже днес се похвалих в темата за бебеправенето, че ми е първи ден, засега бая оскъден. Та, като свърши, ще се опитам да засека О, но и ще си правим опити. Засега съм се концентрирала върху това да имам редовен цикъл, та дай Боже да се получи междувременно. 6ти месец след раждането ми е.