Кюретаж и забременяване след това - тема 81

  • 24 368
  • 754
# 465
11 дни след най черния ден в живота ми изобщо не знам как да се съвзема вече дори и нямам сили да плача просто седя и с празен поглед гледам снимките от ехографа, вчера си пуснах изследвания за тромбофилия лекарката каза че с тази плацента превиа съм изтеглила късата клечка и според нея това изследване е излишно, но все пак ще направя и други изследвания едва ли не е случайно и да чакам 2 или 3 аборта за да взема мерки,а относно течението 11 ден го има вярно не е като първите дни но го има сега е кафяво зацепване кога ще свърши незнам бях на лекар миналата седмица и каза че всичко е нормално
Виж целия пост
# 466
Нормално е, на мен ми казаха същото.
Не се притеснявай, болката утихва, просто не е минало достатъчно време. Сложи снимките някъде, където няма да ги гледаш, не си причинявай това. Аз сложих моите в една книга и не я поглеждам. За мен най-трудното беше да минавам всеки ден безброй пъти до урничката на детенцето ми, но сега съм го приела и не ми е толкова мъчно, все пак той си е до мен. Просто премахни всичко, което ти напомня засега.
Виж целия пост
# 467
Плацента превия, нама нищо общо с тромбофилия. Просто място на закрепване на ембриона, а от там и на плацентата
Виж целия пост
# 468
Йоли, съжалявам.
След кюртаж/спонтанен аборт е нормално първия цикъл да дойде до 45-50 дни.
Това на 30 август е било чистене от бременността, не го броиш за цикъл.
Стискам палци за бързо възстановяване - физическо и психическо.

Станислава, нормално е да чувстваш болка и тъга.
Много малко време е минало. Пореви си, не бързай.
Плацента превиа е случайност, права е докторката.
Не пречи да си направиш изследвания, но те няма да ти дадат отговор защо е станало така.
Виж целия пост
# 469
Нандин е права. Макар че и аз се бях объркала в началото, тъй като ми откриха няколко фактора, не най-лошите уж, та си помислих, че и при мен е свързано с тромбофилията.
Не мога да повярвам, че плацента превия е случайност и се случи точно на мен. И то в толкова късен момент трябваше да претърпя загуба. Според доки няма вероятно другия път да се случи същото, но пък и ми разказваха за момичета, които въпреки всичко (с много лежане) са избутали до успешен край.
Виж целия пост
# 470
И аз не мога да повярвам че точно на мен се падна тази плацента просто лош късмет 18 седмици празни обещания от доктора и накрая всичко приключи, знам че предлежанието на плацентата няма общо с тромбофилията но за мое спокойствие ще я пусна освен нея ми казаха че е добре да се направи и изследване за микоплазми и уреаплазми за него ще изчакам поне да ми дойде един нормален цикъл, а за отговора никой няма да ми го даде не очаквам и в епикризата да пише нещо съществено още даже не била готова чакали резултат от патоанатомите истината е че никой не е застрахован от нищо всяка майка се надява на щастлив финал дано няма нови включили се майки дано никой не испита тази болка да си изгуби бебето.
Виж целия пост
# 471
Здравейте,

Исках да Ви кажа, че днес бях в манастира "Св. Мина" и се помолих за всички нас! Hands Pray
Утре ще разбера какво ще стане с мен, имам час при д-р Дяволов. В "МБАЛ Вита" ми препоръчаха  медикаментозен аборт като по-щадящ.
Днес сутринта се събудих в 05.40 ч. и първата ми мисъл беше за цялата тази гадост, която ми се случва.. започнах да плача, седнах на дивана в хола. Та приятелят ми беше в банята, но чул, че нещо става и излезе тичайки към мен. Аз за секунди избърсах сълзите си и не ме видя, че съм разстроена, но ми каза, че излязал така от банята, защото му се сторило, че плача и много се уплашил. Разплака се и ме прегърна, целият трепереше, което ме накара да осъзная може би за пръв път, че и той също го изживява много тежко, но се държи заради мен. Благодаря на Господ, че имам такъв прекрасен мъж до себе си и се надявам само да сме здрави, за да се радваме на любовта си възможно най-дълго. Two Hearts
Момичета, не трябва да потъваме в болката, защото не сме сами - имаме прекрасни  мъже, които ни обичат и заради тях трябва да сме силни! Трябва да помислим и за тях, за това как се чувстват в такъв момент, да ги изслушваме и взаимно да се подкрепим. И да продължим напред заради бъдещите бебоци, разбира се! People Baby Hug
Виж целия пост
# 472
Дано Бог ни помага!
Днес направо не ми се живее....толкова отчаяна се чувствам. Изпокарахме се ужасно с половинката....аг-то даде зелена светлина, обаче заради дискова херния бях на кортикостероидни инжекции и мъжът ми се плаши,че организма нямало да се изчисти докато дойде време за опити. Да сме почакали още месец,срина ме направо,цяла нощ плаках.... И за "десерт" от инжекциите усещах дискомфорт в устата и хранопровода,все едно съм се изгорила, а от тази сутрин вече и интимната зона обхвана. Разбрах се с аг-то за микробиология. Плача за бебето си,плача за мен,плача защото само тук ме разбирате.... 😥
Виж целия пост
# 473
Благодаря ти, Вес, най-хубавото чувство е да знаеш, че си в молитвите на някой друг! Hands Pray Heart
Лира, и аз така си мислих - трябва да опитаме точно този месец и точно този месец да се случат нещата, но... Божа работа. Дали ще е този или следващия, може би след 2-3 - няма значение. Нека не правим необмислени неща, само защото нямаме търпение. Аз държах август месец да станат нещата при нас, ето че е октомври и продължаваме да опитваме. Опитай се да се разнообразиш с нещо, да потънеш в работа или домакински задължения... Помага. Hug
Виж целия пост
# 474
Благодаря,Rochellka. Толкова много се старая - точно с работа,домакинство,четене,всичко опитвам 4 месеца,само да не се фиксирам в болката и мислите. Ама ето освен всичко мъжът ми заминава в командировка за 3 месеца. Сега чакам цикъл,като пропуснем този ,следващите направо идея нямам как ще я хващаме и ловим тази имагинерна овулация, като чак до морето трябва да ходя или той да идва..... Страшно наранена и неразбрана се почувствах снощи Sad Просто се молих да си замина по-бързо някак си Cry
Виж целия пост
# 475
Ааа, само без такива мисли! Neutral Face
Разбирам те напълно, аз също имам такива дни. Особено, когато ми се е налагало да гледам/слушам за някой, на който му се случват нещата лесно и безпроблемно, който никога не е ходил по лекари и има спокойна бременност. Нещо, което на мен не ми се случи. И страдам, но в крайна сметка вече започнах да се ядосвам на себе си. Грях е да се отчайваме, отчаянието не води към прогрес. Трябва да се захванем здраво за надеждата и да си кажем, че нещата ще се получат и при нас, НО не когато ние сме казали. Нямаме такава сила. И слава Богу! Щяхме много бързо да разбираме колко сме в грешка. Всеки изминал ден ни приближава към целта. И това хич не е малко!
Виж целия пост
# 476
Аз много се радвам на добри новини за всеки. Също и тук като някой сподели успех след загубата. Уповавах се с вяра да бъде каквото е решил Бог..... Но вече не издържам и това снощи у дома,и всички допълнителни "екстри"....колко/какво още.....след безброй сривове все търся нови сили да се изправя.....и пак,и пак усложнения и сълзи.
Извинявайте,момичета!
Виж целия пост
# 477
Няма нужда да се извиняваш, нали сме тук, за да си мрънкаме и да си помагаме! Понякога има неща, които е по-добре да споделиш на непознати. Simple Smile
Виж целия пост
# 478
И аз не мога да повярвам че точно на мен се падна тази плацента просто лош късмет 18 седмици празни обещания от доктора и накрая всичко приключи, знам че предлежанието на плацентата няма общо с тромбофилията но за мое спокойствие ще я пусна освен нея ми казаха че е добре да се направи и изследване за микоплазми и уреаплазми за него ще изчакам поне да ми дойде един нормален цикъл, а за отговора никой няма да ми го даде не очаквам и в епикризата да пише нещо съществено още даже не била готова чакали резултат от патоанатомите истината е че никой не е застрахован от нищо всяка майка се надява на щастлив финал дано няма нови включили се майки дано никой не испита тази болка да си изгуби бебето.

Здравей Станислава, съжалявам за това през което си минала както и всички останали тук. При мен минаха 3месеца от както и аз изгубих бебче в 18г.с. Искам да ти кажа,че в началото ми беше много трудно и не намирах смисъл в нищо.Знам как боли и продължава да боли и винаги ще е така,но трябва да си силна за следващия път в който ще гушнеш здраво бебе. Животът е много несправедлив ,но аз вярвам,че след всяко зло ни очаква доброто. Моят съвет е да продължиш да ходиш на работа да излизаш да споделяш и да опитваш да си щастлива след този ад. Ще сме щастливи Мами догодина 🤗❤
Виж целия пост
# 479
Здравейте,мили момичета.Не спирам да ви чета всеки ден и четири месеца след първия ми пост тук ,пиша с хубава новина.Отново имам моите две чертички,който силно се надявам другата година да гишкам силно.Пожелавам на всички ви тук да не се предавате,да имате кураж и сили да продължите напред и след като подновите опитите за бебенце,те да са успешни.Много ме е страх и всеки ден се моля да не ми се случи ужаса,който преживях и този юни месец другата година да бъде най-щастливият ми в живота,а не като тази черен.
Направих тест дни преди да ми закъснее и то почти вечерта уж на шега и се оказа +.Не можах да повярвам,помислих си,че нещо е дефектен.
Два дни след него направих на обяд още един ,този път Шуър Чек и той излезе +. Безумно съм щастлива,но не мога да се отпусна напълно ибдансенотдадямнна радостта си.Нвма да спирам да ви пета и ще споделям какво се случва тук,защото вие ми помогнахте да се изправя отново и да не се предавам.Прегръщам ви всички и ви желая в най-скоро време същата радост .


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия