Кюретаж и забременяване след това - тема 81

Микробиология, цитонамазка, хламидия, уреаплазма, микоплазма са 5 различни изследвания, които се изследват от секрет. За някои се взима цервикален, за други - влагалищен секрет. АГ знаят за кое какво.

Значи ще упомена на АГ.Благодаея Ви!Добре че ви има момичета.Толкова неща научих от форумите.Лекарите винаги обясняват с половин уста.Трябва много да питаш и преди да идеш да имаш пълен списък с въпроси.

Ти трябва да кажеш какво искаш. И при нас е така. Успех

И аз се сблъдквам с това, половинчати отговори, набързо, трябва много да питаш и да си подготвен. Всеки път като изляза от кабинета на доктора се чувствам като досадна бабичка хипохондричка или някакъв досаден парцал дето седи и проси пред вратата на хората. Това нормално ли е-не знам...но ми е малко обидно и ме натоварва много, ако трябва да съм честна.

Здравейте, мили момичета. Не писах тук, когато бях в най-големия ад...Преди година и 2 месеца загубих момиченцето си в 30-та седмица...На 22 юни миналата година чух най-страшните думи обаче аз сякаш го знаех вътрешно.Все пак - майките усещат.

По принцип от 1-вия преглед, 'лекарката' ме наплаши, че нищо не се виждало било извънматочна или кухо яйце, да изчакам и да отида след 2 дни... Толкова много плаках, а знаех от няма и 2 седмици, че съм бременна.. тия 2 дни се оказаха най-мъчителните в живота ми.. Е , отидохме и точно на 23 срещу 24 декември се оказа, че си има ембрионче и всичко е наред...Най-хубавият новогодишен подарък.
След около 3 прегледа при въпросната лекарка, към която действително нямаше хубави мнения, най-добрите приятели на родителите ми от съседен по-голям град и за по-голяма точност-дъщеря им, която е много по-голяма от мен, ме пренасочиха, към лекар, който бил "един от най-добрите", онази лекарка при, която ходех никой не я знаел, никой нямало да ми обърне внимание като отида да раждам и кажа, че съм нейна пациентка и така аз точно на 14 февруари 2018 отивам на първи преглед при него.
Млад, усмихнат... Вика 51% ще е момиче, 49% момче...Говори обстойно, не като грубата лекарка, при която бях...
И се прибираме с моето момче безкрайно обнадеждени и очаровани от този "лекар".Забравих да спомена, че бебето си вървеше със седмица назад от самото начало, но още първата "лекарка", ми каза, че било щото оплождането може да е станало по-късно...Да спомена и факта, че ранната фетална морфология ми пропусна да я направи..
После дойде следващия месец март ии точно на 9ти на рождения ден на свекърва ми, ми съобщи, че е момиченце.
Казах си - "този лекар, наистина си разбира от работата".
Толкова много се зарадвах - цял живот съм искала момиченце.
Спомена за изоставането от няколко дни, но"всичко е наред"
Каза ми, че в началото на април трябва да направя ФМ.Даде ми визитка за СФ,(в последствие разбрах, че е никому неизвестен лекар), обаче речихме с ММ,че Плевен ни е по-близо там също има апаратура... попитах го може ли да отида в Плевен каза ми да и ми даде данни на лекар, който се занимава с ФМ - там.
Никак не е настоявал за СФ.
Отивам аз на 2ри април в Плевен.Знам от близка приятелка, че ФМ, било много вълнуващо.Гледали се пръстчетата и всички органи на бебето.Когато всичко е наред - свети в зелено и ако не е - обратното - в червено..Говорело се.....
При мен "лекаря" (в кавички лакар номер 3)
Вика ми момиче е.
Знам-отговарям.
После ми вика - "ще млъкна за 10-15 мин ама не се плаши, това е защото те преглеждам ОБСТОЙНО."
Добре -- казвам аз.
След 15 мин - "всичко е наред".
Аз - "двама лекари, при който се следя казаха, че бебето изостава със седмица и нещо, но било късно оплождането и да не се тревожа" - плевенския "лекар" - "няма такова нещо не изостава и ден."
След 1 мин - 150 лв за ФМ.
14 април - консултация при великия лекар, препоръчан от приятелите на нашите.Давам му изследванията и снимките от ФМ в Плевен.
"Всичко е наред" - ми казва той.
Дотук забравих да отбележа - през цялата бременност не съм повръщала нито веднъж и качих общо 5-6 кг.Пушачка съм, но ги спрях още преди да видя 2-те черти, защото "майките усещат".Спрях също и кафето.Кола не близвах.С приятелят ми спряхме да правим секс, откакто научихме за бебето...
Как да знам, че всичко това няма значение, когато пред себе си имаш убиец - не лекар...
Мисля, че беше в самото начало на май-за първи път усетих момиченцето си... такова въртеливо движение - всичко в мен се обърна...Отидох на преглед около 10 май - продължавам за период от близо повече от 6 месеца, да съм качила най-много 5 кг.
Качването на кантара ми го потвърждава.
Лягам, но този път доктора ме гледа много по-дълго и съсредоточено от обикновенно.Така ми натиска корема, че чак ме боли.Мълча и нищо не му казвам.Пита ме правила ли съм ранната ФМ.Казвам,че не - но нали му го казах още първия преглед при него след като се махнах от първата лекарка казах, че тя  е пропуснала да ми направи.
Той нямаше чак, толкова много пациентки, не за друго а защото дори съседния на нашия град не е толкова голям.
Но всеки път все едно ме виждаше за първи път и ми се налагаше да му преразказвам историята си отново и отново...
След края на прегледа го попитах, защо качвам толкова малко и нормално ли е..
Трябвало да се радвам нз си какво....
Усетих обаче, че този преглед не беше наред.Попитах го - има ли нещо - не всичко е наред....
Е, след толкова месеци"всичко е наред"и след като от 10 май ми записа час за преглед, чак 30 юни, със свито сърце и тревога се прибрах.
Междувременно, прекрасното "преобръщане" се случи още 2-3 пъти в корема ми.Оттам - нататък в началото на юни, имаше само леки пулсации, не и ритничета....няма как да го обясня...
Притесних се, но все пак първа бременност откъде да знам колко точно трябва да са силни ритничетата...На 15-ти вече отидохме да чуем тоновете с ММ, не издържах - пулс, перфектен - лекар, който почти не присъства на прегледа (бързаше за мач)
Акушерката докато се оправям след прегледа - "оооо колко е слабичка в гръб почти не прилича на бременна".
Големия лекар(прехвален от приятелите на родители те ми)
-"да, да супер изглеждаш трябва да се радваш".
Надраска нещо на 1 лист и изхвърча да гледал мач.
Мен от няколко дни ме мъчеше запек, не успях да му кажа..
Ден-два по-късно,когато така и не ми мина му звъннах-каза ми да пия дуфалак..бебето ставало по-голямо притискало ме и нз си какво....
Иначе въпреки,че изоставаше със седмица и нещо всичко било супер и тн и тн
Мина ми запека след ден , два и когато вече можех да мисля по-трезво без мъки, установявам,че са минали близо 3 дни, в който не усещам бебето.Ама тя нали не беше и от най-игривите... и все пак..
Излизам, виждам се с приятелка тя ми подарява първите дрешки сладки малки бодита...благодаря и ...обаче имам чувството, че някак подсъзнателно знам, че те няма да влязат в употреба..срещат ме познати и раждали жени -" ооо ти си в 7-я месец ама как, толкова ти е малък корема".
Бях забелязала че е станал малко по-различен ама.....
По-малко от седмица след прегледа на тоновете, в който всичко беше "наред" отивам с приятел на ММ,  на преглед малко преди предвидения на 22 юни, пускат ме да слушат тоновете - едната акушерка вика "то рита", другата вика -"това е аортата"...
Същата ми каза да се кача горе на ехографа да ме види...стоя гледа и каза, че ще извика свой"колега".
Аз вече знаех.. не съм лекар, но това което видях на ехографа не ми хареса...
"Моят лекар" го нямаше в града тогава.Бях му звъннала и той ми каза да отивам и да кажа,че съм му пациентка...
Идва на средна възраст лекар..отблъскващ и груб..Гледа ме - не му помня думите май каза"съжалявам" или пък го каза жената... не помня....По някаква случайност в клиниката беше и лекаря,който ми беше предложен за ФМ от София (аз отидох в Плевен)
Думите му бяха - как така може да се случи с вас нали сте пациентка на д-р.............. все едно е вездесъщ...Защо ходихте в Плевен на ФМ....От всичко обаче явно уцели, че е имало проблем с кръвоотока....Как онзи се скри като мишка и дори не звънна да ме потърси след като му казах,че съм загубила бебето ...как се направи,че не ме познава,когато се засякохме като си плащах кютеража.....Онзи,който лекарката беше повикала да ми каже ужасната вест - колкок беше груб и в последствие мил и добър лекар, при който ходя ми каза, че ме е зашил апталски....
Колко ми костваше да изляза навън, да си възвърна поне малко самочувствието и да не полудея........
От хистологията излезе нарушен кръвопоток....лекарката,която я дала на свекърва ми пък и казала усукана пъпна връв....
Без аномалии е било детето ми.....
Лекаря, при който се следя сега ми каза,че може да е тромбофилия, може и нищо да ми няма....Прословутата ФМ, каза ми,че точно кръвоотока не е гледан там.....Имало е доста пропуски....Това,че започнах работа ме спаси, както и мъжът ми и семейството ми...Още не съм направила никаквии изследвания или по-точно-за тромбофилия...
Дори не знам защо точно сега и тогодина по-късно, реших да пиша тук...Извинете ме за дългия пост.Надявам се всички да се сдобием с най-красивото нещо.

Толкова много съжалявам! Не ни е лесно, но и аз мисля, че ще се сдобием с желаното щастие!
Бъди силна, ако имаш нужда да поговориш - ние сме тук! Гуш!

Благодаря ти, мила.Никак не ми е добре подредено написаното,но просто съм имала нужда явно да си излея всичко таено през последната година.

Сигурна съм, че има и други неща, които искаш да споделиш...
На колко години си, това първо бебче ли ти е?

Страшно съжалявам за случилото се и адски ме е яд на това, в което са се превърнали лекарите. Имам 2 мисед аборта в ранна седмица, дори не мога да си представя какво ти е на теб, но като знам аз как го преживявам... Силни прегръдки и дано щастието скоро да ви навести и измести поне малко празнината 🤗

Но задължително пусни тромбофилии!

Да беше ми първо, след 6 месеца опити.Бях на 26 като забременях..Сега съм на 28.

Ние, опитвахме 2 години преди да стане нашето бебче. Загубихме го в 27 г.с., този март. Аз съм на 29.
Всички ни казват, че сме млади, но мен това не ме топли особено, винаги съм искала да бъда млад родител...

Кураж, миличка! Искрено много съжалявам за това, което се е случило! Насълзиха ми се очите, тук всички сме със загуби. Кураж, кураж....... и нека грейне слънцето при всички ни! И аз имам загуба в 19 седмица, но бебето беше с малформации, с изоставане в седмиците.......  Аз също мисля да си пусна освен всички др изследвания и ТРОМБОФИЛИЯ ...

Всяка нова история ме удря право в сърцето. Страшно много съжалявам, че си минала през това. Нямам какво да кажа...Или по-точно не знам какво. Знам само, че и ние ще гушкаме здрави човечета, рано или късно.
Съветът за изследванията за тромбофилия е най-важното, което трябва да направиш скоро.

За „лекарите” нямам думи. И на мен ми пари още от едни такива.
Дано никога повече не попадаме на такива.

Много, много съжалявам! Не знам какво да кажа просто ... Знам обаче колко празна се чувстваш Пожелавам ти успех! Задължително си пусни поне основният пакет за тромбофилия в Геника и ако имаш възможност се консултирай с д-р Сигридов в София. Ние сме тук, пиши, споделяй, помагаме си взаимно да преодоляваме загубите.

Благодаря ви, момичета.Съжалявам за загубите ви.Rochellka, явно сме сходни  и аз винаги съм искала и съм си мислела, че ще бъда млада майка.Никога дори не ми е минавало през ума,че би могло да ми се случи.Да не говорим, че за тромбофилия научих от тук,малко преди да се регистрирам.Затова, когато лекаря, при който се следя ми каза,че може да е това се почувствах подготвена-бях чела какво е.Явно обаче подсъзнателно не съм готова за диагноза-затова и не съм ги направила още.Наистина както повечето момичета казват,че се надяват да излезе нещо за да се знае срещу какво се изправят и аз съм на това мнение.
Обаче чувствам,че сякаш има стена,която съм издигнала и не мога да прескоча.Самия факт,че пиша година след случилото се може би говори за страха ми незнам..Имам лошия навик да анализирам прекалено  всичко, както и себе си.