Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 248

СВЕТА ЗЛАТА МЪГЛЕНСКА
Българската светица

Моята Злата...и моята вяра

Из "Стопанката на Господ"

"...Колкото пъти беше влизала Райна в къщата на баба си Магда, все поглеждаше към иконата, и все не намираше сили да пита за нея. Беше женска икона – на много красива жена. И някак лицето ù не беше жълто и изпито като на другите икони. Беше живо лице. И жената беше облечена в носия. Колкото пъти отвори уста да попита, толкова пъти нещо режеше гласа ù. Какво правеше икона в дома на Магда Богданова? Някак не ù беше там мястото. Но пък, като че ли не беше съвсем икона...
– Дойде ли ред да ме питаш за Злата? – запита старата, докато обядваха.
– За иконата ли? Отдавна искам да те питам, но не знаех как...
– Ти ли? Дето по цял ден се виждаш в питане. Какво, не ти стиска да ме питаш, що ще икона при старата вещица?
– Не съм казала, че си вещица, как ти хрумна?! – зачерви бузи Райна.
– Ще ми се! – хитро я погледна Магда. – Ще ми се в цялото питане да събереш кураж докрай. Мислиш не знам как ни викат хората. Туй не е обида, Райно, ами си е баш признание.
– Да ти викат вещица ли?
– Вещата жена поназнайва едни работи, дето на другите не са им ясни. Народът като няма ум за нещо и не го проумява, се страхува от него. Пък и църквата бая труд е хвърлила, да сложи вещите хора под ножа. Не ни харесва тя. Бъркаме ù сметките. Я ми кажи, каква е разликата между поп, дето чете за здраве и баба, дето бае против болест?
– Не знам... – обърка се за миг Райна
– Аз ще ти река – никаква! Едно и също правят, само дето всеки си изрича неговите си думи. Баячките нивга не са рекли против поповете. Но поповете туриха на вещината дамга. Рекоха, че е от дявола. Не дават друг да си говори с Бога, още повече жена! – заблестяха очите на Магда.
– Бабо Магде, ти вярваш ли в Исус? Вярваш ли, че е съществувал?
– С цялото си сърце! – отсече Магда.
– Значи казваш, че си християнка?! – изуми се Райна.
– Казвам, че Исус е бил от големите майстори. И е толкоз божи син, колкото и ти си щерка божия. Казвам, че е имало и други като него, много, всякакви – пророци, месии, както щат да ги наричат религиите, все майстори, все вещи хора с огромна сила. Не вярвам в друго – в непорочни зачатия не вярвам, ни във възкресение, но най-вече не вярвам в греха – оня, дето го измисли пак църквата – първородният. Успя дамга да тури дори на новородената рожба – рече че е грешна и че само тя може да я спаси от греха, като я кръсти.
– Като те слуша човек, вярата ще излезе много крива работа.
– Вярата не пипай ти! Вярата е свято нещо, най-святото право на душата е тя. За църквата ти думам аз, за религията. Стара съм вече, а едно нещо пусто не ми дава мира. Хората спряха да мислят, Райно, и спряха да вярват. В истинската вяра има мисъл, търсене има, не е сляпа и безпаметна тя. Питане има в нея – откъде съм, що съм дошъл, що имам да свърша, за какво ме бива, накъде ми е пътят, кой ми е богът... ей туй е вяра! Как така църквата ще дели хората на праведни и грешни според правото име на Бога?! Ще излезе, че тия дето не вярват в Исуса, са грешни. Мюсюлманите и те – същата работа. Значи за една третина от човеците, другите две третини все ще се пишат грешни. Не го приемам аз туй. И друго не приемам. Религиите клеймят жената – викат й нечиста, не й дават да служи, грешна била. Тая, дето дава живот! Дето е майка! Светът е грешен, Райно... не, не е грешен той... хората го объркаха и го посукаха в грешна посока.
– А ти в какво вярваш?
– В Бога.
– А твоят бог кой е?
– Ей туй наоколо, всичкото! Всяка светлинка и всяко дихание и всеки камък в земята. Нишката, дето ги е оплела и ги държи заедно, тя е Богът.
– За иконата ще ми кажеш ли?
– Туй е мойта Злата. Пазим се двете.
– Света Злата? Не съм чувала.
– Света Злата Мъгленска.
– А защо е с носия, не съм виждала светица с носия? И една такава, жива, не е изпита като другите.
– Защото е наша, народна – българска светица е Злата.
И Магда Богданова запреде думите...
Злата Мъгленска живяла през 18–ти век, по време на турското робство. Ражда се в голяма беднотия, в село Слатина, Мъгленско. Туй село сега се намира в Гръцко и му викат Хриси. Разправят, че Злата била хубавица, най-лична в селото, и въпреки че нямала чеиз, много момци я искали. За зла участ в нея се влюбва турчин. Знаел агата, че няма да му я дадат и една утрин я изчакал да налива менци на герана. Грабнал я, метнал я на коня и си я отнесъл дома. Поискал от нея да се отрече от род и вяра и да му стане жена.
Ала наша Злата не склонила. Тогаз турчинът решил да опита друго. Затворил младата българка в джамия и дни наред забрадени кадъни ù принасяли баклави и дарове, и ù редели сладки приказки за Аллах. Ама Злата дума не проронвала...
След месец се отворили вратите на джамията. Отвън, на мегдана, агата се стъкмил за сватба. Наредени в две редици чакали турчулята да видят що за чудо е момата. А на другия край седял скупчен Златиният род – целият.
Оплела златни плитки Злата и гордо пристъпила навън. Ахнали турците при толкоз хубост, а Златината майка проплакала. Изстъпил се напред наперен агата, засукал мустак и му гръмнал гласът:
„ Аз тебе съм те избрал да си ми първа в харема. Сега ти ми кажи, от рода си, Злато, отричаш ли се? Аллах приемаш ли?”
„Донесете ми празничната носия...” – тихо рекла девойката и сестра ù хукнала да изпълни волята ù. Задумкали тъпаните, писнали зурни. Посбутала се родата. А турчинът се ухилил, изпъчил се, ще се пръсне.
За сетен път се изправила Злата Мъгленска пред душманина си нагиздена, и извила глас над смълчалия се народ:
„Няма да го бъде, ага! Аз рода си и името си българско не предавам, дорде съм на таз земя жива!”
Тежко звъннал гласът на момичето, гордо вдигнал чело баща ù, а майка ù и сестрите ù примрели.
Полудял тогаз агата и ревнал на аверите си. Скочили турците и завързали Златините хора един за друг. И като бесни псета се хвърлили върху момичето. Гаврили се с нея един подир друг и държали нож под брадата на баща ù– да гледа. Не издържал старият и сам се нанизал на ножа.
Не им стигнало туй. Сам агата метнал едно въже на крушовото дърво, на мегдана. Сам вдигнал Злата, трепереща, и я обесил на него. Цяла нощ стояло тялото ù на крушата. Вардели го, не давали на сестрите ù да го свалят и да го погребат.
На другия ден насекли тялото ù на късове, заедно с българската ù носия и така я разхвърляли във всички посоки. Да знаят българите, че така ще бъде окървавена вярата им и пръснати родовете им.
Злата Мъгленска предава душата си на Бога на 18 октомври 1795 година в българската си носия, с която после е зографисана.
След време я направили Светица.
......................
Знаеш ли - занарежда Магда, като си пое дъх. - Един ден при мен дойде една жена за наричане. Разговориме се. Занимаваше се с някакви проучвания за историята на народа. Говореше, че орисията на тоз народ била тежка. И тя търсила да го обясни туй.
Питам я, според теб, коя е причината да сме на тоз хал? А тя почва да ми ги разправя едни страшни – за предателства през вековете, за цареубийства, за избиване на богомили, за онова, дето насила ни покръстили – все такива сериозни, исторически работи. Много страшни работи бил сторил народът и сега си изкупвал греховете, вика.
А аз ù викам на даскалицата, абе, разбирам аз, че ти си учен човек и надълбоко и надалеко пипаш, ама да ти река нещо по-просто: Питала ли си се защо в нашите родове все има някаква вражда и обида? Че то почти няма семейство, дето някой на някого тежко да не е сърдит или нещо да не дели. А мислила ли си, викам ù, как враждата и обидата прескачат непоправени и недоречени от година в година и преливат в децата? А тебе сега ако те питам, знаеш ли историята на баба си и дядо си, какво ще ми речеш, а? А имената на техните баба и дядо, знаеш ли? Кога са се залюбили, колко челяд са имали и колко им е измрела? Ами ако река да те питам кой е Стопанинът на вашия род?
На ни един въпрос не можа да отговори даскалицата. Тя с по-сложна материя работеше. Ама аз ù рекох, че когато българинът отново се сети за рода си и на най-близките си първо протегне ръка, пък почете и собствените си светии и герои – ще се оправи таз орисия и ще ни дойде тогаз силата!
Ти забеляза ли, че наша Злата не е рекла, че не се отказва от Христа, а че от рода си и името си българско не се отказва. Защото някога точно почитта към родата е държала българите силни и заедно – като юмрук!
– Знам, дядо Геле ми разказа. За старата вяра, родовата.....Аз и за Злата ще запомня...
– И на други да кажеш!
– Ще кажа.
– На чинара какво стана? – рязко смени темата Магда.
– Кой ти каза, че съм била?
– Господ.
– Тоя козел на колко е години?
– Не измествай разговора хич. На чинара питам, какво стана?
Райна замълча. Нейно беше тоз път мълчанието и Магда го улови. Напрегна се да чуе оттатък него и не можа. Стана и поля мушкатото. Часовникът пак спря. Времето притвори очи. Магда седна и положи ръце в скута си.
– Оставам – тихичко рече младата.
– Къде?
– В България... и при тебе.
– Хубаво. От утре, като имам хора, искам да си тук с мен.
– Ще бъда!
Когато се хлопна вратата, Магда и Времето се погледнаха. Старата сипа кафе в две чаши, а за Времето отвори и коняк. Празнуваха.
Когато се прибра, Райна написа в тетрадката:

СВЕТА ЗЛАТА МЪГЛЕНСКА - 18-ти октомври...Българската светица! Да се разкаже!
...Да пребъдат, Злато, хубостта ти, смелостта ти, коренът ти и българската ти носия!"

ТЕСТ: ПЪРВОТО, КОЕТО ВИДИШ, РАЗКРИВА КАКВО ТЕ ТРЕВОЖИ В МОМЕНТА
Колкото и да потискаме проблемите си, те са загнездени в подсъзнанието ни и един такъв тест може да ги изведе на повърхността. Какво те тревожи в момента? Отговор на този въпрос ще намериш, след като погледнеш тази илюстрация:



Какво е първото нещо, което видя? То разкрива причината за тревогите ти и най-доброто решение за тях. А ето ги и отговорите:

2. Лъвовете
Ако първо си видяла лъвовете, в момента се бориш с тежките отговорности, които си избягвала от известно време. Ти се грижиш за всичко и за всички, но не и за себе си. Семейството и приятелите ти те мислят за много силна и отговорна, но ти се чувстваш на ръба и нямаш енергия да се занимаваш със себе си, например най-накрая да отидеш на лекар или на фризьор. Няма нищо лошо в това понякога да си малко егоист и да поставиш себе си на първо място. Вземи си почивка!