Аз, да се похваля, че тия дни имах доста сериозен разговор с психоложката на малкия...отидох уж заради него и да правим план за ресурсното за новата учебна година, но така обърнахме разговора, че повече говорихме за мен и за това, че трябва наистина да спра да приемам нещата лично, особено пък ако те не са такива. И да не се опитвам да контролирам ситуации и хора, да не залагам големи очаквания към неща, които не зависят от мен и не мога да променя... и да не задържам емоции. Абе, все неща които си знам и уж се опитвам да превъзмогна, ама пусто "домашно възпитание", характер, темперамент....и явно не винаги успявам, щом пиша в тая тема. Обаче, жената ми сподели няколко техники и взех да ги пробвам, докато си намеря моя си начин за решаване на проблемите и да постигна самосъхранение. Отделно, че след два дни домашен режим и варене на лютеница, днес си направихме една разходка с половинът до София, потрошихме едни пари за глупости и направо ми просветна пред очите...За следващата седмица вече имам и план за социализация, който включва и малко по-активни спортни занимания, че килцата дето трупнах откак се лекувам, не ме карат да се усещам като себе си. Добре, че Мъжът с главно "М" приема нещата с позитивизъм и ми обяснява, че така имал повече за гушкане.....