Старая се да давам повече свобода на моята дъщеря.
Виж целия пост
Давате ли свобода на децата, докато играят? Или напротив – пазите ги непрекъснато?
- Публикувана: 23 авг. 2019, 11:30 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2019, 15:42 ч.
# 512
11 септ. 2019, 23:24 ч.
Мисля, че даването на свобода на децата, когато играят, зависи много от възрастта на детето. На много малка възраст децата не различават опасните игри, всичко им е интересно, възможно е да се наранят, или да наранят друго дете. Казвам го от личен опит. Всички знаем, колко изобретателни могат да бъдат децата в измислянето на белИ.
Като навършат 5-6 годинки, по осъзнато спазват правилата за безопасни игри. Тогава е по-лесно да бъдат оставени свободно да играят без непрекъснат родителски надзор.
Виж целия пост
Като навършат 5-6 годинки, по осъзнато спазват правилата за безопасни игри. Тогава е по-лесно да бъдат оставени свободно да играят без непрекъснат родителски надзор.
# 513
11 септ. 2019, 23:36 ч.
Давала съм свобода в игрите на децата си, като съм гледала да не се намесвам и подвиквам, освен ако не се налага да се предотврати реална опасност.
Виж целия пост
# 514
12 септ. 2019, 08:28 ч.
От 30 годишния педагогически опит- работа с деца от 3 до 7 години, мога уверено да споделя, че свободата на избор учи детето да взима решения; започва да осъзнава отговорността за резултатите от избора; разбира, че неговия избор има последствия; повишава самочувствието му; учи се да преговаря; учи се да определя цел и да я постига; учи се да посреща трудности, а от там да бъде и победител; детето върши избраното от него с удоволствие и не на последно място се учи да вярва в себе си! Въпрос на избор на родителя е как да постигне това. За съжаление в българското семейство децата не се овластяват да правят избори!
Виж целия пост
# 515
12 септ. 2019, 09:18 ч.
Винаги давам право на избор!
Детето ми играе свободно и щастливо.Почти винаги е в обсега на полезрението ми и откъм наблюдение нямам проблем.Познава правилата на движение и ги спазва отлично.Умерени рискови ситуации преценява сама.
Достатъчно голямо е за да знае,че обществените пясъчници не са най-чистото място,но за сметка на това локвичките дъжд са ѝ любимото занимание!
Виж целия пост
Детето ми играе свободно и щастливо.Почти винаги е в обсега на полезрението ми и откъм наблюдение нямам проблем.Познава правилата на движение и ги спазва отлично.Умерени рискови ситуации преценява сама.
Достатъчно голямо е за да знае,че обществените пясъчници не са най-чистото място,но за сметка на това локвичките дъжд са ѝ любимото занимание!
# 516
12 септ. 2019, 10:59 ч.
Зависи къде играят, при баба си, или в София. Тук се притеснявам повече и малкия-на 6г. е винаги пред очите ми. Колкото до цапане навън, съм либерална майка, не се притеснявам за петна и т.н.
Виж целия пост
# 517
12 септ. 2019, 11:26 ч.
Опитвам се давам свобода на децата си, докато играят, но в контролирани граници, тъй като все още са малки. Не стоя дот ях, но винаги гледам да осъществявам визуален контакт, така ме да мога да реагирам в случай на инцидент.
Виж целия пост
# 518
12 септ. 2019, 12:59 ч.
Благодарим на всички за отговорите на нашия първи въпрос! Радваме се да прочетем колко много родители дават свобода на своите деца да бъдат щури и креативни в игрите си.
Днес е време да ви зададем и нашия втори въпрос. А той е:
Къде е границата между позволеното и забраненото? Случва ли ви се да искате да спрете децата от игра, но вместо това да спирате себе си, защото знаете, че е по-добре те сами да изминат пътя си?
Ще очакваме вашите отговори до 19.09.2019 г., когато ще ви зададем и нашия последен, трети въпрос.
Виж целия пост
Благодарим на всички за отговорите на нашия първи въпрос! Радваме се да прочетем колко много родители дават свобода на своите деца да бъдат щури и креативни в игрите си.
Днес е време да ви зададем и нашия втори въпрос. А той е:
Къде е границата между позволеното и забраненото? Случва ли ви се да искате да спрете децата от игра, но вместо това да спирате себе си, защото знаете, че е по-добре те сами да изминат пътя си?
Ще очакваме вашите отговори до 19.09.2019 г., когато ще ви зададем и нашия последен, трети въпрос.
# 519
12 септ. 2019, 13:00 ч.
Давам им свобода в игрите. За да ги възпитаме като отговорни хора, не бива непрекъснато да ги контролираме.
Виж целия пост
# 520
12 септ. 2019, 13:03 ч.
Дала съм му пълна свобода в игрите, откакто проходи, намесвам се само при опасност. Не смятам, че е добре да се контролира напълно, защото след време няма да е сигурен в себе си и ще търси одобрението на хората за всяко нещо.
Виж целия пост
# 521
12 септ. 2019, 13:03 ч.
Донякъде давам свобода, но не изцяло. Границата по скоро я поставям на момента в конкретна ситуация.
Виж целия пост
# 523
12 септ. 2019, 13:16 ч.
Къде е границата между позволеното и забраненото? Случва ли ви се да искате да спрете децата от игра, но вместо това да спирате себе си, защото знаете, че е по-добре те сами да изминат пътя си?
Границата не е строго определена, за всеки родител и за всеки случай е "преместваема". Разбира се, че многократно съм искала да спра дете от игра (особено синът ми, че беше по-смел и неконтролируем), но ако положението не е животозастрашаващо, съм се въздържала да го прекъсвам и поучавам. Или поне съм се опитвала. Падал е от колело - шихме дупе, падал е от катерушка - лепихме клепач, защото очилата му се счупиха при удара с асафалта и стъкло се заби в клепача. Но това са му уроци. Не съм го спирала, нека ги научи са. Мръсни и скъсани дрехи са необходимото зло в етапа на порастването. Вече е голям, но преди месец кара картинг на мокра писта - плисна дъжд и едвам прибра карта. Усети как не контролира колата, какво значи "умерена скорост" - сега като види прелитащи покрай нас коли в в дъжда и се сеща как се въртя по пистата. Всичко са уроци.
Дъщеря ми пък има необходимост да види, че може да бъде и по-смела. Кара колело с толкова бавна скорост, че е истинско чудо, че пази равновесие. Кара ролери само ако няма други деца наоколо, които могат да я бутнат. По пързалка винаги се е спускала, законтрена с крака в страниците - ами това е даже по-лошо. Няма пресдстава докъде се простират възможностите ѝ за самозащита, а това я прави по-уязвима. А пък аз, като знам колко зле приема всяка малка раничка, още повече я предпазвам - противно на практиката с баткото.
Виж целия пост
Границата не е строго определена, за всеки родител и за всеки случай е "преместваема". Разбира се, че многократно съм искала да спра дете от игра (особено синът ми, че беше по-смел и неконтролируем), но ако положението не е животозастрашаващо, съм се въздържала да го прекъсвам и поучавам. Или поне съм се опитвала. Падал е от колело - шихме дупе, падал е от катерушка - лепихме клепач, защото очилата му се счупиха при удара с асафалта и стъкло се заби в клепача. Но това са му уроци. Не съм го спирала, нека ги научи са. Мръсни и скъсани дрехи са необходимото зло в етапа на порастването. Вече е голям, но преди месец кара картинг на мокра писта - плисна дъжд и едвам прибра карта. Усети как не контролира колата, какво значи "умерена скорост" - сега като види прелитащи покрай нас коли в в дъжда и се сеща как се въртя по пистата. Всичко са уроци.
Дъщеря ми пък има необходимост да види, че може да бъде и по-смела. Кара колело с толкова бавна скорост, че е истинско чудо, че пази равновесие. Кара ролери само ако няма други деца наоколо, които могат да я бутнат. По пързалка винаги се е спускала, законтрена с крака в страниците - ами това е даже по-лошо. Няма пресдстава докъде се простират възможностите ѝ за самозащита, а това я прави по-уязвима. А пък аз, като знам колко зле приема всяка малка раничка, още повече я предпазвам - противно на практиката с баткото.
# 524
12 септ. 2019, 13:16 ч.
В игрите на децата определено трябва да има свобода, за да могат да развиват въображението си, а и не само.
Естествено, трябва да се поставят и някакви граници.
Виж целия пост
Естествено, трябва да се поставят и някакви граници.
Препоръчани теми