Давате ли свобода на децата, докато играят? Или напротив – пазите ги непрекъснато?

  • 28 226
  • 1 064
# 660
Дала съм му пълна свобода в игрите,  намесвам се само при опасност. Не смятам, че е добре да се контролира напълно, защото след време няма да е сигурен в себе
Виж целия пост
# 661
Спирам себе си, когато се катери на по-високо и стискам палци да не падне.
Виж целия пост
# 662
Поставям разумни граници, децата лесно се увличат и минават границата на позволеното и безопасното. Случвало се е както него, така и себе си да спирам.
Виж целия пост
# 663
Да, случвало ми се е , защото се страхувам от физически травми. Но в редки случаи спирам играта.
Виж целия пост
# 664
Да, давам им свобода.
Виж целия пост
# 665
Донякъде давам свобода, но не изцяло. Границата по скоро я поставям на момента в конкретна ситуация.
Виж целия пост
# 666
Сега е времето да играят, не ги спирам. Понякога спирам себе си, но тях никога.
Виж целия пост
# 667
Ако детето се чувства много ограничено, ако няма никаква свобода и право на избор, резултатът може да е точно обратният – да наруши всички граници. Ако всичко е забранено, детето няма да има реална представа кои от забраните наистина са важни и кои са ненужни.
Ако пък всичко е позволено няма да знае кое би представлявало опасност за него. Затова детето трябва да знае защо нещо е забранено и кога ще отпадне забраната.
Виж целия пост
# 668
Ако преценя, че някое действие застрашава здравето на децата ми, се намесвам. На мнение съм, че имат достатъчно възможности да трупат опит и без да пострадват сериозно. Ако се касае за по-безобидно нараняване, ги оставям да се справят сами.
Виж целия пост
# 669
Когато преценя, че е достатъчно опасно се намесвам. Но винаги съм предпочитала детето само да научи своите уроци, да знае до къде може да се изкачи без да падне, до къде може да се отдалечи без да се изгуби и т.н. Самостоятелно научените уроци, тези, научени от собствен опит са най-ценни според мен.
Виж целия пост
# 670
Границата е според случая. Има правила, които би трябвало да се спазват и да не се нарушават.
Виж целия пост
# 671
Дала съм свобода в играта. Ако видя нещо което е опасна или нередно, тогава се намесвам
Виж целия пост
# 672
Границата, че е тънка, е ясно. Освен това и ежедневно се променя. Както децата израстват и се учат от грешките си, така и родителите би трябвало да се учат от своите. Индивидуалният подход също е важен. Едно работи при дъщеря ми, съвсем друго при сина ми. Точно това не веднъж ме е спирало да кажа "Не!".
Виж целия пост
# 673
При нас границата е безопасността на детето и на околните, както и благоприличието, тоест да не пречи на другите хора.
Често се спирам, защото имам точно такъв опит от детството ми - уроците съм си научавала от болезнен личен опит. Акъл с фуния никой не успя да ми налее.
Виж целия пост
# 674
Границата е там до където е безопасно за детето. Много пъти съм искала да спра детето, но съм спирала себе си. Защото децата имат нужда да натрупат опит, сами да получат уроци от живота, така най-добре се помнят.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия