Паническо разстройство - 38

  • 27 463
  • 738
# 45
Благодаря ви хора! Опитвам се да не се вманиачавам, но от както вдигнах кръвно за два дена си ме е страх! Дано да е нещо временно! Ще пробвам да го меря малко по-късно, да видим какъв ще е резултата.
Джери, според мен е хубаво да идеш да те видят днес. Стискам палци!
Виж целия пост
# 46
Мери го и преди ставане, както писах по-горе.
Джери, и аз бих отишла днес. Твърде възможно е да не е нещо сериозно, но все пак.
Виж целия пост
# 47
 Джери, днес отивай. Simple Smile
Виж целия пост
# 48
Джери ходи ли на лекар, какво става? Дано не си се отказала.

Ели, разбирам те напълно относно страха ти от високо кръвно. Аз го вдигах над 170 -180 горна граница и ужасно се бях уплашила. Трябваха ми месеци да го преодолея. Като си сложех апарата на ръката и пулса ми скачаше за секунди от страх. Сигурна съм че на моменти съм го вдигала и от мислите си за него. Да не говорим пък че човек като се паникьоса много трудно се сваля. Свалях го с часове и то не само с хапче за кръвно, ами и с ксанакс.
Скоро не съм го вдигала повече от 140 и  даже не съм сигурна че съм преодоляла страха напълно. Просто си усещам че не е високо и меря спокойно. Но ако пак се вдигне сигурно пак ще вляза във филма. Някой беше писал тук че най-важното е да се преодолее страха от смъртта. Вече си мисля че е така.
Виж целия пост
# 49
При мен пък е вшсока само долната граница, 90-95,горната макс 130. И като е 120 на 95 ми е супер гадно на главата. Идея си нямам защо само долната вдигам. Като са ми давали лекарства, много ми сваля и горната, а тя си е наред и положението става ужас. Едни казват долната граница е на сърцето, други за нервите, нямам представа от какво е...
Виж целия пост
# 50
Джери, пиши дееее. Какво става?
Виж целия пост
# 51
Някой беше писал тук че най-важното е да се преодолее страха от смъртта. Вече си мисля че е така.
Сали, аз също съм го казвала тук, но мисля и други са го писали. Simple Smile
При мен започна подобрение едва след като приех (то не е преодоляване, а приемане) тази мисъл. Стана някак за секунди, мина през тялото след поредната ужасна ПА през нощта. Точнo какво си помислих за тези 2-3 секунди - "Защо да го мисля аз (ако умра), мъжът ми да го мисли". И съм заспала.
Нямате представа какво успокоение и спокойствие беше след това - на следващия ден, на по-следващия....  
Виж целия пост
# 52
И аз имах ужас от смъртта, но като преболедувах туберкулоза на 32 някак си я преживях. Даже не мисля за нея.

Ходих на, по, лекари. Гастритът ми е в ужасно положение от тези сурови домати, чушки, грозде.
А, толкова ги обичам.
Та сега само на препечени филийки.
Хм,..., за алкохола нищо не казаха Simple Smile
Какво да ми кажат - мента и масичка. Облаче с айранче:-)
Виж целия пост
# 53
Радвам се, че е от гастрита. То не, че е за радване де, но поне с диетка всичко ще е наред Hug
Виж целия пост
# 54
Благодаря, момичета!
Е, да сега ми се иска ракия, наргиле, пържоли и бирааааа.
Айде с един секс да се кротна малко.
Али, къде така по Вихрен без мен   Heart
Виж целия пост
# 55
Дара, не е лесно да се примири човек със смъртта. Възпитанието ни е такова. Индийците например (чела съм) от най-ранна възраст свикват че смъртта е само един преход към следващ етап от съществуването ни. При тях темата "смърт" не е табу както при нас. Говори се за нея и се приема нормално. Аз съм го писала тук  - моят психотерапевт все ми повтаряше " какво се плашиш толкова, веднъж се умира" , а пък аз " веднъж , ама завинаги". Grinning Може би трябва пак да започна сеансите с него. Все още се страхувам за себе си , за децата ми , за всички близки. Разбира се не така както преди - обсебващо.
Джери, майтапа настрана обаче ментата и мастиката много помагат при проблеми със стомаха. Grinning Важното е че си добре.
Виж целия пост
# 56
Съгласна съм, че не е лесно да се приеме, но пък и да се примирим с това нашето, което и "живот" не може да се нарече - пак не върви. Simple Smile 
Виж целия пост
# 57
Ооо страховете ни много пречат. Човек не може да се отпусне и не може да оцени колко всъщност е хубав живота, така че никакво примиряване. ☺️
Виж целия пост
# 58
Трябва да преодолеем страховете си. Все някога всички ще умрем, това е естествен етап от развитието на човека. Мен по скоро ме е страх, че ще остана сама, ако всички умрат преди мен... Да пази Господ!
Вече почти месец пия Релаксофитол и мога да кажа, че нямам ПА, но тревожността не затихва. От вчера сме на почивка, а аз се тревожа и днес усетих как ми изтръпват крайниците, помислих си, че ще получа ПА, но отшумя бързо..
Виж целия пост
# 59
Ами , Джери аз не съм като теб катерач...То ние с колата се метнахме....Между другото ракийката, ако е домашна като на тати ти, дори е полезна за гастрит. Карай на варени яйчица, маслинки, рибка и месце на пара, или варено....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия